Водосвет и благодарствен молебен бяха отслужени на терена на Храм „Свети Лука Кримски“

Духовници от Добрич отслужиха днес водосвет и благодарствен молебен в деня за почит на Свети Лука Кримски. Храмът, който се изгражда в момента и е на груб строеж, ще носи името на Светеца, който със своята дейност като лекар е спасил много хора. Интересен факт от живота на Свети Лука Кримски е, че той е написал редица трудове по гнойна медицина, които и до днес се използват от студенти, изучаващи тази благородна професия. След водосвета бе раздаден курбан за здраве и успешно приключване на строежа. 

Припомняме, че храмът, който се изгражда в момента, ще бъде най – високият със своите 17 метра за Добрич и областта. Дейностите по неговия строеж продължават и се извършват безвъзмездно от фирма „Добруджа билдинг“. Предстои изграждане на камбанарията и купола. Новата Света обител ще бъде дом за всички християни, които там ще могат да се помолят и да намерят упование.

Знеполският епископ Арсений е новият Сливенски митрополит

Снимка: Милена Стойкова/БТА

Знеполският епископ Арсений е новият Сливенски митрополит. Той беше избран днес със седем гласа, бюлетини, от митрополитите от Светия синод на Българската православна църква - Българска патриаршия, съобщава БТА. 

За другия кандидат - за Мелнишкия епископ Герасим, който е главен секретар на Светия синод, бяха дадени пет гласа, бюлетини, от архиереите от БПЦ-БП.

Резултатите от избора бяха обявени от наместник-председателя на Светия синод - Врачанския митрополит Григорий.

Знеполският епископ Арсений (Атанас Димитров Лазаров) е роден на 18 ноември 1986 г. в Стара Загора. Основното си образование завършва в село Осетеново, община Павел баня.

Завършва с отличие пълния петгодишен курс на обучение в Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски" през 2006 г., след което е приет в Богословския факултет на Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски". Продължава обучението си в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" със специалност "Теология", която завършва с отличен успех през 2009 г.

Приема монашески постриг с името Арсений от Пловдивския митрополит Николай на 11 август 2007 г. в Кукленския манастир "Св. св. Козма и Дамян". Ръкоположен е за йеродякон и йеромонах през 2008 г. Става архимандрит на 6 декември 2009 г. в катедралния храм "Успение Богородично" в Пловдив от Пловдивския митрополит Николай.

От 2008 г. до 2010 г. е енорийски свещеник в селата Борец и Говедаре, Пловдивска духовна околия. От 2009 г. е директор и ръководител на първата църковна православна телевизия - ППТВ. От 2010 г. е назначен за духовен надзорник на Пловдивската епархия, а от 2012 г. и за председател на митрополитския храм "Св. Марина" в Пловдив.

На 2 юли 2014 г., по решение на Светия синод на БПЦ-БП от същата дата, е наречен за Знеполски епископ, а на 6 юли 2014 г. в митрополитския храм "Св. Марина" в Пловдив е хиротонисан и от същата дата е назначен за викарен епископ на Пловдивския митрополит, която длъжност изпълнява и до днес.

Почитаме Константин и Елена

Днес православната църква почита паметта на светите Константин и Елена. Те са свързани с началото на възхода на християнството в Римската империя и намирането на кръста, на който е бил разпнат Христос. Днес имен ден имат близо 103 хиляди души, от които 67 хиляди са жени.

Историята помни римския император Константин Първи като Велики, а Църквата го възпява като "апостол между царете". Възпитан в езичество, след едно видение на кръст в небето и надпис "С този знак ще победиш!" наистина победил във важна битка. Прекратил гоненията срещу християнската вяра, белязали с мъченичество близо тривековната й история и поставил начало на възхода й в империята.

Сред делата на Константин в подкрепа на Църквата и за утвърждаване на християнството е откриването на кръста, на който е бил разпнат Христос. Тази мисия е изпълнена от майка му императрица Елена.

Христос воскресе!

                               Сн. "Подиум"

Точно в полунощ отец Велико Великов поздрави с „Христос воскресе!“ вярващите на площадката пред храм „Света Троица“ в Добрич.

След връщането в храма започна и празничната Света литургия за Възкресение Христово.

За християните това е най-големият празник, за който подготовката трае седмици наред – както се готвим да посрещнем скъп на сърцето ни гост. Подготовката на тялото за празника е чрез пост, а на душата – чрез молитва и духовна нагласа към смирение и покаяние, върху които трайно се гради любовта към ближния, към хората около нас.

Великден е най-големият празник за всички християни, наричан празник на празниците.

Христос Воскресне!

Благовещение е - традиции и обичаи

На 25 март православната църква чества Благовещение. Той е един от големите пролетни празници и част от Великденския празничен цикъл.

На този ден ангел Гавриил се явил на пречистата девица Мария в галилейския град Назарет и й съобщил божията воля, че тя ще бъде осенена от Св. Дух, ще зачене и ще роди многоочаквания месия - избавителя на целия човешки род от робството на греха и порока, от смъртта и тлението - сина Божий Исус Христос.

За българите днешният празник е известен още като Благовец. В народните традиции Благовещение се счита за "половин Великден". На този ден пробиват ушите на малките момичета, дамгосват агнетата и яретата, защото се вярва, че няма да ги боли. В дните срещу празника иманяри търсят заровени съкровища.

Народните поверия гласят още, че на Благовещение кукувицата се чува за първи път и това е знак, че пролетта е настъпила. Затова празникът в някои райони на България се нарича още Кукувден.

Според вярванията на старите българи, кукувицата се чува само до Еньовден или Петровден, т.е. до началото на лятото, след което замлъква. Това е причината всички да се ослушват за нейното кукане, което предсказва колко години ще живее човек.

Според друго народно поверие, чуеш ли гласа на кукувица трябва да пипнеш парче хляб и пара, за да си сит и богат през цялата година, а новата реколта да е благодатна. На този ден момите се опитват да откъснат клонката, на която е била кацнала кукувицата и я носят в пазвата си, за да се задомят скоро.

Друг обичай, който се спазва в навечерието на Благовец, е почистването на селските дворове и паленето на обредни пролетни огньове със събраните отпадъци. Покрай тях момите запяват обредни песни и тръгват да обикалят къщите в селото, за да известят, че кукувиците са пристигнали, а с тях и пролетта.

Имен ден празнуват Благовест, Благовеста, Благой, Блага.

Започва Великият пост, който е време за покаяние и смирение

От днес - седем седмици преди Великден, след Сирни заговезни, започва Великият или Великденският пост.

Великият пост е най-важният от четирите постни периода през годината. През тази година Възкресение Христово или Великден е на 5 май.

Великият пост припомня за четирийсетдневния пост на Иисус Христос в пустинята, въвежда в Страстната седмица и в най-светлия християнски празник Възкресение Христово - Великден.

Постът не е просто диета - въздържанието от определени храни (най-вече на тези от животински произход), не е самоцелно. Идеята на поста е чрез лишаване на тялото, да се смири душата. Смята се, че когато пости и се моли, човек се доближава до Бога.

Великият пост е време за молитви и покаяние, като подготовката за него започва три седмици по-рано.

Според православната традиция постът е най-строг през първата и последната седмица, особено през Страстната седмица и на Разпети петък. Първият ден, през който се разрешава риба, е Благовещение - на 25 март.

Строгият пост не се препоръчва на болни, на малки деца, на възрастни хора, на бременни жени и кърмачки.

През Великденския пост всяка седмица е посветена на някакво събитие или на личност, чиито дела призовават към смирение и покаяние. През първата седмица от поста ограниченията са по-строги, а богослуженията - по-продължителни. Тогава се освещава вареното жито, което се приготвя в памет на великомъченика Теодор Тирон и се празнува Тодоровден.

През втората седмица от Великия пост се чества св. Григорий Палама, който развил учението за поста и молитвата.

Третата седмица е посветена на Светия Кръст, за да напомни на вярващите за страданията и смъртта на Спасителя.

Неделята от четвъртата седмица се посвещава на св. Йоан Лествичник, написал съчинение за добрите дела, които довеждат до Божия престол.

В съботата от петата седмица се чества Пресвета Богородица, а в неделята - Преподобната Мария Египетска - ярък пример за покаяние.

Съботата от шестата седмица, Лазаровден, на Великия пост е посветена на възкресението на Лазар. Иисус Христос го извел от гроба и го върнал към живот.

Шестата неделя, Цветница или Връбница, е посветена на тържественото влизане на Иисус Христос в Йерусалим в навечерието на еврейския празник Пасха.

Християнската църква нарича началото на Великденския пост "предверие на божественото покаяние" или Голяма четиридесетница, през която хората, постейки, се отказват от своите грехове, "очистват се" и се доближават до Иисус Христос. 

Източник: БТА

В Добрич бе отслужена заупокойна панихида в памет на Негово светейшество патриарх Неофит

                        Снимка: Ангел Радилов

Панихида за упокой на душата на Негово светейшество патриарх Неофит Български и Софийски митрополит бе отслужена от шестима свещеници от Добричка духовна околия храм „Свети Георги“, начело с областният архиерейски наместник Георги Дочев. На панихидата присъстваха и десетки миряни от града.

“Бог да прости Светейшия владика” – мълвяха всички, като се поздравяваха един друг и отправяха искрена молитва към Бога за упокоение на духовника, който с толкова много любов ги приемаше и ги благославяше приживе.