Църквата почита Света Варвара

На 4 декември Църквата почита паметта на Света Варвара. Великомъченицата се почита както от православните християни, така и от католиците.

Варвара била девойка от знатен род, посечена заради християнската си вяра в началото на IV век. В българските вярвания Светицата се счита за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка. На този ден жените месят и раздават за здраве

В народните представи за обичаите, съпътстващи празниците на Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември), има поговорка: "Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща". 

Имен ден днес имат Варвара, Варя, Варадин, Варда, Варварка

БНР

Честваме празника Въведение на света Богородица в храма

В дните, когато празнуваме събития, свързани с Иисус Христос или Света Богородица, не се чества паметта на светци, за да се съсредоточи вниманието върху Спасителя или майка Му. Така и днес се съсредоточаваме само върху събитието за въвеждането на малката Дева Мария в йерусалимския храм.

Родителите й свети Йоаким и Анна дълги години нямали деца и след много сърдечни молитви Бог ги удостоил с рожба. Затова света Анна обещала, ако Бог се смили и тя роди дете, да го посвети на Него. Наистина най-после тя заченала и родила малката Мариам, която евангелистите наричат и Мария. А когато момиченцето навършило тригодишна възраст, отишли в Йерусалим, за да я посветят на Бога, като я оставят за възпитаване и обучаване при храма. Заедно с тях дошли и техни роднини, а малки девойки носели свещи.

Първосвещеникът очаквал невръстната Мария пред храмовия вход на най-горното стъпало, а след като майка й Анна я поставила на първото стъпало, тя за почуда на всички присъстващи, неподдържана от никого, се изкачила свободно по 15-те стъпала и стигнала до първосвещеника. Той я посрещнал и я предал в помещенията, където живеели и други девойки като нея, посветени на Бога. Там имало и благочестиви вдовици, които служели при храма, каквато била и пророчица Анна, която след години с радост посрещнала и благословила донесения 40-дневен Иисус.

Светата Дева се възпитавала под надзора на по-възрастните благочестиви девойки, изучавала Свещеното писание и различни ръкоделия. Тя усърдно се трудела, молела се и се готвела за своето високо предназначение. То още не й било открито, но с годините тя започнала все повече да съзнава желанието си да остане посветена на Бога.

Този празник е определен от Църквата и за ден на православната християнска младеж и семейство.

БТА

Започва Рождественският пост

След деня в памет на св. апостол Филип започва четиридесетдневният пост, наричан често "четиридесетница на ап. Филип". Установен е сравнително късно, в чест на Раждането на Спасителя, за да се очистят християните чрез покаяние, молитва и пост и с чисто сърце, душа и тяло благоговейно да посрещнат явилия се в света Син Божий. През дните на поста преди Рождество Христово са празниците на много старозаветни пророци, предсказали раждането на Спасителя.

По своята строгост Рождественският пост отстъпва на Великия и Богородичния пост и не се различава от Петровия. В много устави дните от 20 до 24 декември са свързани с по-големи ограничения подобно на дните преди Великден.

История на Рождественския пост

"Пазенето на въздържанието е запечатено от четирите сезона, за да може през цялата година да помним, че постоянно се нуждаем от очистване и че чрез пост и милостиня трябва да изкореняваме греха, който се преумножава от слабостите на плътта и нечистите желания... Както Господ е щедър към нас с плодовете на земята, така и ние по време на поста трябва да бъдем щедри към бедните".

Св. Лъв Велики, папа Римски

"Рождественският пост напомня за поста на Мойсей, който, постейки 40 дни и нощи, получил каменните скрижали с Божиите слова. А ние, постейки 40 дни, съзерцаваме и приемаме живото слово от Девата, начертано не на камък, но въплътило се и родено, и се приобщаваме към Неговата Божествена плът".

Св. Симеон Солунски

На 15 ноември започва Рождественският пост. Той е въведен в Църквата по-късно от Великия пост и е свързан с празника на Рождението на Спасителя.

На Запад първи започнали да честват Рождество Христово (около 350 г.), а на Изток честването на Рождество Христово било въведено от св. Григорий Богослов през 380 г., в Антиохия през 375 г., в Александрия през 432 г. от св. Кирил Александрийски, а в Йерусалим при патриарх Ювеналий (V век). Дните, в които това събитие било отбелязвано, се различавали в поместните църкви - на Запад го чествали на 25 декември, в Антиохия на 4 януари, в Александрия на 18 или 19 април или на 29 май. Малоазийските църкви празнували на 6 или 10 януари. Едва в края на IV в. и началото на V в. празнуването сравнително се уеднаквило и всички църкви с изключение на Арменската започнали да го празнуват на 25 декември.

Постни дни преди Рождество Христово са същестували още от времето, когато се празнувал заедно с празника Богоявление на 6 януари. Теофил Александрийски говори за 12 дневен пост. По-късно, когато цялата Църква започнала да празнува Рождество на 25 декември, постът преди Богоявление станал само един ден.

Преди Рождество в западните църкви постели от една до няколко седмици. В една своя беседа св. Йоан Златоуст говори за петдневен Рождественски пост. Броят на дните му постепенно нараствал и по времето на преп. Теодор Студит (IX век) той продължавал вече 40 дни. В едно свое съчинение той подробно описва храната за този пост, а самия пост нарича "четиридесетница на св. Филип". По този повод Антиохийският патриарх Валсамон (XII век) цитира позицията на Константинополския патриарх Николай III (XII в.), който твърди, че преди Рождество Христово трябва да се пости само осем дни, защото 40-дневен пост е достоен само за Христовото Възкресение. Тази неустановеност продължила до 1166 г., когато Константинополският патриарх Лука Хрисоверг определил преди Рождество да се пости 40 дни.

Златина Иванова, по "Литургика" от архим. Авксентий, изд. Праксис 2005 г. Публикувана тук със съкращения

Източник: pravoslavieto.com

Честваме празника на светите архангели и паметта на свети Ангел Лерински

Според Свещеното Писание ангелите са Божии вестители, каквото е и значението на тази гръцка дума. Те са творения на Бога, но са безплътни, невидими духове, които Бог изпраща при хората, за да съобщят или изпълнят Неговата воля. Наричат ги служебни духове, които действат не по собствен почин, а са пратени от Бог да служат на тези, които желаят да се спасят. 

Според християнските текстове ангелите се делят на няколко разреда. Един от тях е на архангелите, тоест на първенствуващите ангели. Известни са имената на архангелите Михаил и Гавриил, които се споменават в Библията.

Гавриил съобщил на свещеника Захария, че ще има син - Йоан Предтеча; предал и на света Дева Мария радостната, благата вест, че тя ще роди Спасителя на света. Често архангел Гавриил се изобразява на северната врата на олтара, а ликът на архангел Михаил е на южната, както и при входа на храма, като ни подканва да влизаме в него с чисти мисли и сърце. Като помощници на хората, те се почитат на отделни празници, както и заедно в днешния ден.

Ангел Лерински бил българин от град Лерин (днес Флорина в Гърция). За този Христов мъченик се знае твърде малко. Роден през 1732 г., той от малък бил закърмен с вярата в Иисус Христос. Когато станал на 18 години, мюсюлмани се опитали да го примамят да приеме исляма. Но Ангел, макар и твърде млад, не се поддал на изкушението и решително отказал. Заради своята смелост и неотстъпчивост той понесъл редица мъчения и гаври. Свидетел на подвига му в град Битоля бил тамошният гръцки владика, който после описал мъжеството му и умните отговори, които Ангел давал пред съда. Понеже мъдро и твърдо защитил своята християнска вяра и изобличил опитите да му наложат мюсюлманството, Ангел бил обезглавен едва 18-годишен през 1750 г./БТА

На Архангелова задушница се отдава почит към паметта на мъртвите и вечна признателност към загиналите в редовете на Българската армия

 
Днес е църковният празник Архангелова задушница, който се отбелязва винаги в съботата преди Архангеловден (8 ноември).

На този ден се отдава почит към паметта на мъртвите, както и вечна признателност към загиналите в редовете на Българската армия.

Архангеловата задушница, която предхожда големия празник на св. Архангел Михаил, намира своето основание в християнската догматика за възкресението на мъртвите. Оттам идва и почитта към починалите, която, като християни, отдаваме при всеки помен на задушниците през годината, 

На Архангелова задушница, както на всеки друг помен, се раздават сладкиши, бонбони, плодове, варено пилешко месо, вино. Освен на близките, се раздава и на хората около съседните гробове, дори да са непознати.

Значението на задушница е голямо. Това не е само ден, в който близките и роднините на покойника се събират край гроба му, за да "ядат и пият". Поменът, който се прави, е и възпоменание на живите за починалия, че не е забравен.

Според богослови това е връзката между земната и небесната Църква.

Честваме паметта на светия великомъченик Димитър Солунски

Димитър бил родом от Солун и живял в края на III и началото на IV век. Получил добро образование и заради качествата му на мъдър и храбър воин бил поставен на висок военен пост - хилядник. 

В определен момент от служението си Димитър се запознал с християнската вяра, обикнал я и се покръстил. Затова, макар да получил заповед от император Максимиан да преследва християните, той не само не ги гонил, но дори ги защитавал. Това негово поведение стигнало до ушите на императора, който на връщане от поход на Изток спрял в Солун и настоял Димитър да се откаже от вярата си в Иисус Христос. Увещанията се оказали напразни, затова го затворили в тъмница. А когато устроили тържество в цирка, Лий, прочут борец, приканил осъдените християни на борба и ги хвърлял в един ров с копия, забити с острието нагоре. Тогава оръженосецът на Димитър, Нестор, също християнин, взел разрешение от господаря си да премери сили с Лий. И наистина го победил. Но императорът, гневен, че загубил своя борец, наредил да обезглавят Нестор, а Димитър бил прободен с копие в килията му. Така и двамата починали заради вярата си в 306 г.

По-късно над лобното място и гроба на свети Димитър в Солун бил построен храм и тогава намерили мощите на мъченика. От тях изтичало благоуханно миро и затова светецът е наречен Мироточиви. За това има сведения още от Х век. Днес мощите на св. Димитър се съхраняват в средновековна базилика и в деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят.

Почитта към великомъченик Димитър Солунски се разпространила широко на Балканите. Името му е свързано и с историята на българския народ. През 1185 година на 26 октомври братята боляри Асен и Петър обявили в Търново свободата на България от византийско господство.

БТА

Кръстовден е!

                                     Сн. А. Радилов

Въздвижение на Светия кръст Господен, Всемирно въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен или по-популярното Кръстовден е един от Дванадесетте велики християнски празника.

Посветен е на откриването от Света Елена, майката на император Константин I Велики, на мястото на Голгота и на 3 заровени там кръста, от които единият - т.нар. Истински кръст, т.е. този на който, според Евангелията, е разпънат Исус Христос (вер. 33 г.), и на последвалото му показване на народа и запазване в специално съграден за това храм. Освен това по този повод традиционно се напомнят и събитията, около възцаряването на Константин, като единствен император на Римската империя и свързаните с това християнски предания, относно неговото покръстване (особено - за виденията му преди Битката на Милвийския мост), както и около пленяването на кръста (ок. 614 г.) от персите и по-късното му възвръщане от византийския император Ираклий (ок.628 г.)

Празнува се от Българската православна църква на 14 септември, според Новоюланския календар, което е едно от поклоненията на Кръста Господен, които се правят 4 пъти в годината на следните дати по Григорианския календар: на този ден и - преди това - на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък и на 1 август.[1]

Денят е имен ден за хора с имена, като: Кръстьо, Кръстин, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Кана/Канна, Кънчо, Криста, Кристин, Кристина, Кристиян. Също така е и професионален празник на огнеборците и чакръкчиите.