Честваме паметта на преподобния Василий Изповедник и на новомъченица Кирана Солунска

Преподобният Василий живял през първата половина на VIII век по времето на император Лъв Исавър. На определена възраст напуснал света с неговите съблазни и постъпил в манастир в Йорданската пустиня, където се подвизавал добродетелно като монах. Когато настанало гонение заради почитането на светите икони, преподобният Василий мъжествено се съпротивлявал на иконоборците. Затова бил задържан и предаден на много мъчения, но въпреки това той отхвърлил еретическото учение на иконоборството и заедно с преподобния Прокопий (виж 27 февруари) отстоявал истината без страх. Останал затворен в тъмница до смъртта на нечестивия император. След това преподобният Василий бил освободен заедно с Прокопий и другите изповедници на православната вяра. Подир още няколко години богоугоден живот той се упокоил в около 750 г.

Света Кирана (Керана) била родена през първата половина на ХVIII в. в солунското село Висока (или Ависока, днес Осса край градчето Лъгадина или по гръцки Лангада), в семейството на православни християни. Заради българското име на селото се смята, че мъченицата е била от български произход. Стройна и красива девойка, тя била харесана от един еничар, който я поискал за жена. След като Кирана го отблъснала, той я отвлякъл и я отвел в Солун, където негови приятели лъжесвидетелствали, че девойката обещала да му стане жена и да приеме тяхната вяра. Но Кирана се проявила като смела християнка и не се съгласила нито да се омъжи за насилника, нито да приеме исляма. Заради това била окована във вериги и хвърлена в затвора. Там жестоко я измъчвали цяла седмица и на седмия ден, 28 февруари 1751 г., Кирана издъхнала. На сутринта турците разрешили на християните да вземат тялото на мъченицата и да я погребат вън от града, в тамошните християнски гробища.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 27 февруари честваме паметта на преподобния Прокопий Декаполит

Преподобният Прокопий бил роден в около 670 г. Произхождал от палестинската област Десетоградие, на гръцки Декаполис, откъдето идва прозвището му Декаполит. Тази област обхващала десет града от двете страни на река Йордан, южно от Генисаретското езеро. Там още през IV век се развило християнското отшелничество по подобие на това в пустините на Египет.

Прокопий от младини се посветил на отшелничество, като се подвизавал с пост и молитви, чрез които сърцето се очиства и духът се издига към Бог. Но отшелникът бил в течение на изпитанията, които сполетели православните християни от разпространяваната през VIII век иконоборческа ерес. И когато император Лъв Исавър (717-741 г.) започнал да преследва иконопочитателите, монахът Прокопий не закъснял да се вдигне в защита на иконите. Той доказвал, че иконопочитанието не е идолопоклонство, понеже християните знаят, че се кланят не на мъртвата материя, а на живите при Бог светци, които са изобразени на иконите. За тези свои действия и думи Прокопий бил заловен и жестоко измъчван.

Когато след смъртта на Лъв Исавър преследванията престанали и иконите били поставени отново в храмовете, Прокопий се завърнал в своя манастир. Там той прекарал останалите дни от своя живот и се упокоил в мир. Заедно с преподобния Прокопий се подвизавал с духовен подвиг и пострадал ученикът му Василий, чиято памет се отбелязва на 28 февруари.

Днес е първият ден от Великия пост, наричан от народа „чист понеделник“. На този ден домакините измиват съдовете от блажните храни, защото през следващите седмици ще готвят само постни ястия, без животински продукти. Почиства се и домът. Всичко това е символ на чистотата, в която трябва да живеят християните, особено през Великия пост, в очакване на Христовото Възкресение.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на светите Порфирий Газски и Серафим Софийски, чудотворец

Свети Порфирий бил родом от Солун и живял в ІV век. В стремежа си към подвижнически живот той заминал за Египет, където станал монах. След няколко години посетил Йерусалим, поклонил се на светите места и подир това се поселил в Йорданската пустиня, където живеел в пост, труд и непрестанни молитви.

Но заболял тежко и Порфирий отишъл в Йерусалим, където всеки ден посещавал храма „Възкресение Христово“ и се покланял на светия Кръст. Скоро бил ръкоположен за свещеник и му било поверено да пази светинята – Кръста Господен. А след няколко години Бог го призовал на друго служение. Порфирий бил поставен за епископ на град Газа в Палестина. Служението било трудно, защото все още имало много езичници в града. Свети Порфирий проповядвал спасителната вяра и цели 25 години ръководел предано и с голямо усърдие малкото си паство. Упокоил се в 420 г.

Свети Серафим бил руски епископ, който пристигнал в България с десетките хиляди бежанци от Русия след Октомврийската революция. От задградичния руски синод бил поставен за ръководител на руските емигрантски църковни общности у нас, но и много българи го търсели за духовни наставления. Бил добър богослов и грижовен пастир. Служил основно в руската църква в София, където бил погребан след смъртта си на 26 февруари 1950 г. Оттогава много християни след молитва на гроба му получават помощ от Бог. Затова светителят официално е признат за светец през 2016 г.

Днес е сиропустна неделя, когато за последно се ядат млечни храни и от следващия ден се запоства, т.е. започва Великият пост (общо 48 дена до Велика събота). Вечерта се заговява (започва говението), като всички вярващи се опрощават взаимно, защото Иисус Христос е поставил условие: за да получим прошка от Бог, първо ние трябва да простим на другите хора.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на свети Тарасий, Цариградски патриарх

Свети Тарасий се родил през VIII век в Цариград в семейство на високопоставен служител в императорския двор. Негов братовчед бил ученият богослов и по-късно патриарх Фотий (виж 6 февруари). Благодарение на доброто си образование Тарасий бил издигнат на висока длъжност в двореца. По това време иконоборците (отхвърляли почитането на свещените изображения) имали надмощие и положението на православните ставало все по-трудно.

Императрица Ирина, която управлявала от името на своя малолетен син Константин VI, се нуждаела от църковен водач с благочестие, добра богословска подготовка и управленски способности, за да може да се успокои животът в Църквата. И така се спрели на Тарасий, който бил още мирянин. За да го убедят, от императорския двор му обещали, че ще свикат вселенски събор за разглеждане на иконоборческия спор. Тогава Тарасий приел избора и ръкоположението му за патриарх се състояло на Рождество Христово, 25 декември 784 г.

По време на своето служение светецът се постарал да възстанови мира в Църквата и в държавата. А на Седмия вселенски събор през 787 г. в град Никея (сега Изник в Турция) иконоборството било осъдено като ерес. За основа на вероопределението на събора били взети богословските творения на свети Йоан Дамаскин (виж 4 декември). Свети Тарасий положил много усилия за изкореняване на симонията (т. е. заплащане за придобиване на църковни длъжности), както и за оздравяването на цялостния живот в Църквата. Същевременно светителят развил богата благотворителна и обществена дейност и се отличавал с грижите си за бедните. Бил почитан от целия народ. Но заради отказа си да даде развод на император Константин от законната му съпруга и да го венчае за негова сродница, праведният патриарх бил подложен на гонение и унижения. Упокоил се в 806 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 24 февруари честваме първото и второто намиране на честната глава на свети Йоан Предтеча

В православния календар има празници в чест на важни събития от живота на Църквата, съответно на видни свети личности. Такива събития са и свързаните със свещените останки на някои от най-почитаните светци. А свети Йоан Предтеча и Кръстител безспорно е най-велик от хората в историята на човечеството. Неслучайно Иисус Христос е казал за него: „Между родените от жени няма по-голям от Йоан Кръстител“. И както няколко пъти през годината почитаме паметта на Божията майка, света Дева Мария, така и свети Йоан Предтеча се чества по различни поводи от живота му: зачатие, рождение, смърт, кръщението на Спасителя. А днес празнуваме първото и второто намиране на неговата глава.

За отсичането на главата на Кръстителя пише евангелист Матей. По искане на танцьорката Саломия, подучена от майка й Иродиада, цар Ирод Антипа заповядал да убият Йоан, държан в затвор заради изобличенията си срещу поведението на владетеля. Тогава Йоановите ученици отишли, взели тялото му и го погребали. Но паметта за свети Йоан Предтеча се запазила и учението му за искрено покаяние и промяна на живота според Божия закон продължило да се разпространява. Святата му личност била на голяма почит в Църквата, почитали и неговите свети мощи. Според преданието отсечената глава била заровена някъде от служителите в двореца. Една от ученичките на Иисус Христос, Йоана, жена на Иродовия домакин Хуза, знаела това място. С нейна помощ главата била погребана на Елеонската планина, а през IV век била открита и съхранявана като свещена ценност. В следващите векове заради нападения над Йерусалим от перси и араби светинята е загубена и е намерена през VIII век, отнесена е в град Емеса (днес Хомс в Западна Сирия), а оттам – в Цариград. При кръстоносните походи е отнесена на запад.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на свещеномъченик Поликарп Смирненски

Свети Поликарп се родил в град Смирна, на егейския бряг на Мала Азия. Родителите му били християни и синът им се покръстил още на младини. Поликарп имал щастието да слуша проповедите на свети апостол и евангелист Йоан, който живял до края на I век в близкия град Ефес. Запленен от учението на Иисус Христос, младежът станал един от дейните християни в Смирна, усърдно изучавал християнските свещени книги. Епископът на града свети Вукол видял в благочестивия момък голяма преданост към Божия закон, приел го сред служителите на местната църква и му възложил да проповядва Божието слово. Ръкоположен за свещеник, Поликарп продължавал ревностно да служи на Бога: проповядвал на народа, разказвал за живота и чудесата на Спасителя, изяснявал Неговото учение, призовавал езичниците да познаят истината. Много от тях оставяли идолопоклонството и свързаните с него безнравствени дела и приемали християнската вяра.

След смъртта на свети Вукол, Поликарп бил избран за негов приемник и много скоро станал най-уважаван епископ в Мала Азия. Дори езичниците го почитали заради неговите добродетели и твърдост на духа. Той обърнал мнозина към Христос, а неговите ученици на свой ред го прославили със светостта на живота си, например свети Ириней Лионски, свети Папий Йераполски и други. На път за Рим свети Игнатий Богоносец посетил светителя в Смирна. Свети Поликарп непрестанно проповядвал Божието слово, грижел се за благото и душевната полза на своето паство. А Господ го прославил и чрез дар на чудотворство. Но в средата на II век при император Антонин Пий започнало гонение в Мала Азия. Множество християни загинали сред страшни мъчения. Свети Поликарп също бил заловен и по заповед на римския проконсул в Смирна Луций Стаций Квадратус бил изгорен на клада в 155 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на преподобния Варадат и намирането на мощите на мъчениците при Портата на Евгений

Днес се чества едно събитие в живота на Цариградската църква – намирането на свети мощи на няколко мъченици. Това се случило по времето на Цариградския патриарх Тома (607-610 г.). От много жития се знае, че по време на гоненията против християнството вярващите с опасност за живота си прибирали телата на мъчениците и благоговейно ги погребвали в скрити места. Така в началото на VII век край стените на Цариград при портата, известна като Портата на Евгений, били намерени в земята свещените останки на свети мъченици. Християни, начело със свещеници, веднага ги събрали с благоговение и положили в близкия храм. Вярващите започнали да им се покланят и скоро били засвидетелствани изцерения от различни болести. След известно време чрез откровение от Бог на Николай Калиграф било разкрито, че сред свещените мощи били и останките на апостолските сътрудници Андроник и Юния (паметта им се чества на 17 май). За тях споменава свети апостол Павел в края на Посланието до римляни: „Поздравете Андроник и Юния, мои сродници и съзатворници, които са чутовни между апостолите и които още преди мене повярваха в Христа“. Затова през ХII век император Андроник I Комник построил храм в чест на мъчениците на мястото, където били намерени мощите им.

Преподобният Варадат бил родом от град Антиохия, Сирия, и живял в първата половина на V век. На младини избрал да се подвизава като отшелник в планината край Антиохия и станал известен духовник. А когато Антиохийският архиепископ Теодот научил за големите му добродетели, го поканил да помага в просветната дейност на църквата при продължаващите спорове с арианите. Варадат години наред със своя свят живот и мъдри слова давал пример и вдъхвал сили у православните християни. Упокоил се в мир в средата на V век.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА