На 15 март ще бъде отслужена панихида за упокой на душата на Негово светейшество патриарх Неофит в Добрич

Панихида за упокой на душата на Негово светейшество патриарх Неофит Български и Софийски митрополит ще бъде отслужена на 15 март, петък, от 10.00 часа в храм "Свети Георги" в Добрич,това съобщи  областният архиерейски наместник Георги Дочев.

Панихидата ще бъде отслужена от свещеници от цялата Добричка духовна околия. Приканват се миряните да присъстват на панихидата. 

---------------------------------------------------

СЪОБЩЕНИЕ ПО ПОВОД КОНЧИНАТА НА НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИАРХ И СОФИЙСКИ МИТРОПОЛИТ † НЕОФИТ

Боголюбиви братя и сестри, на 13.03. 2024 г. след продължително боледуване във Военномедицинска академия (ВМА-София) в 22:22 часа, вследствие на многоорганна недостатъчност, се престави в Господа Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит, първосветителят на родната ни света Православна църква, който е достоен продължител на делото на своите именити предшественици в най-новата ни църковна история – блаженопочившия Български патриарх Максим, негов духовен наставник, и приснопаметния  Български патриарх Кирил.

Призоваваме православните християни да отправят своята искрена молитва ведно със светата Православна църква към всемилостивия Бог да упокои душата на нашия скъп Патриарх в Божието царство – в селенията на праведните и го настани сред избраните отдясно, където с небесните воинства да възпява във вечността с приятен глас Бога.

Изразяваме благодарност към ръководството на Военномедицинска академия – София в лицето на генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, д.м.н., на чл.-кор. проф. д-р Николай Петров, д.м.н., началник на катедрa „Анестезиология и интензивно лечение“, на лекарите и медицинския персонал в интензивното отделение, за старанието и грижите, които положиха за Светейшия патриарх.

Вечна, блажена и светла да пребъде паметта на Светейшия наш отец Неофит, Патриарх Български и митрополит Софийски!

Бог да го прости! Царство му небесно!

Обръщение на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан и Врачанския митрополит Григорий относно синодалната наредба за избор на митрополити

Последните дни сърцата ни са изпълнени от голяма духовна тревога, защото настъпи огромно разделение сред вярващите човеци от родната ни свети Църква. Намираме се в особено благоприятно време на опомняне, когато се нижат дните на третата подготвителна Неделя към Великия пост.

 „Църквата е общият дом на всички“, казва свети Йоан Златоуст (Из Беседа към Евангелието според Матей, XXXII, 6, в: Творения, Том VII, с. 370). Към благоустрояването на този наш общ дом сме призвани всички ние, православните християни, независимо от нашето служение и чин в Богочовешкия организъм. Същият свети отец пише: „Църквата не познава разлика между владика и служител“ (Из Беседа към посланието на свети апостол Павел до Филимона, I, 1, в: Творения, Том XI, с. 917).

 Грижата за нашия общ дом – Църквата, е първостепенна задача и дълг на всички нас, архиереи, честно свещенство и вярващ народ.

 В това служение, в стремежа си да служим на Църквата, ние като човеци несъмнено допускаме несъвършенства, пропуски и грешки. Такова едно прибързано решение, което предизвика голямо смущение сред църковния народ, беше приетата на заседанието на Св. Синод на БПЦ–БП на 24 февруари т.г. „синодална наредба“. По нея се произнесоха авторитетни юристи и други специалисти, които констатираха сериозни проблеми с оглед на досегашната практика, на Устава на БПЦ–БП и на държавното законодателство. Стана ясно, че подобна наредба не може да бъде приета и приложена.

 В името на любовта, мира и единството на Българската православна църква, както и за избягване на всяка съблазън и смут у народа Божи, заявяваме, че оттегляме своята подкрепа за приемане на синодалната наредба.

 Първият човек, който е влязъл в Рая е бил разбойникът. И първият човек, който отишъл в ада е бил апостол на Христос. И начинът, по който се е случило всичко това, е голям урок за нас. Затова човек никога не трябва да се отчайва или поставя кръст на някой друг. Ние, братята архиереи, трябва да намерим общоприемливо решение, съобразно с Устава на БПЦ, в братско единодушие и за доброто на светата Църква. Призоваваме вярващият народ към усърдна молитва за преодоляване на възникналото смущение и за възстановяване на църковния мир.

mitropolia-varna.org

Честваме паметта на светите 40 мъченици и на двама светци от град Силистра, днес е и Задушница

Светите 40 християнски мъченици били войници в град Севастия (днес Сивас в Източна Турция) в отбрана част от римската войска в IV век. Когато император Лициний започнал гонение срещу християните, тези войници веднага били заловени и затворени от управителя Агрикола. Отначало той ги похвалил за добрата им служба и им обещал пари, и повишения, ако се отрекат от вярата си. Но един от войниците му отговорил: "Ако ние не вредим на държавата, като следваме Евангелието, а по-скоро й помагаме с нашата изрядна служба, защо ни обвинявате за вярата ни, която създава добри хора и води до похвални дела?". Агрикола разбрал, че няма да успее да ги убеди и затова заповядал да ги изтезават.

После в мразовитата зимна нощ ги хвърлили в студените води на едно езеро. Изтезанието било ужасно, но мъчениците не склонили да се отрекат от вярата си. Само един от тях се пречупил, но веднага го заменил един от стражите, който се присъединил към безстрашните мъченици. На сутринта всички били в безпомощност от премръзването, затова ги извадили от водата и ги доубили. Това станало в 320 г. Скоро след смъртта им започнали да почитат подвига им. А цар Иван Асен ІІ построил в Търново храм в тяхна чест по случай победата си на този ден - 9 март 1230 г.

Днес се почита паметта и на двама светци, свързани с град Силистра. Единият е мъченик Исихий Доростолски, римски войник християнин от IV век, убит в града заради вярата си в Христос.

Света Димитра е родена в Силистра в 1810 г. След поредната руско-турска война семейството й се изселило в Бесарабия. Там тя се омъжила за руски военен, но той загинал в Кримската война. Тогава Димитра станала монахиня и по-късно създала манастира "Въведение Богородично" в Киев. Развила широка благотворителна дейност, подслонявала в обителта и ранените от войните. Починала на 9 март 1878 г.

Днес е и събота преди месопустна неделя. Този ден се нарича "задушница", защото в него си спомняме за душите на всички починали и се молим Бог да им дари вечен покой. Свързва се с утрешното (в месопустна неделя) спомняне за Страшния съд при Второто Христово пришествие, когато всички ще бъдем съдени от Бог.

Източник:
БТА

Честваме паметта на преподобния Йоан Касиан Римлянин

Преподобният Йоан Касиан живял в края на IV век и първата половина на V век. Известен е повече с второто си име - Касиан. Той е роден в Рим от знатни родители християни, които се погрижили да го възпитат във вярата в Иисус Христос. Неговото запознанство и общуване от детството му със свети хора се отразило благотворно на изграждането на неговата личност и на целия му начин на живот. Той изучавал философия и астрономия, но с голямо усърдие изучил писанията на църковните отци и особено Свещеното Писание.

В това време духовната просвета била разпространена предимно на Изток. Там също така се развивал вече с всичката си сила и подвижническият живот на монаси отшелници, но и в общежителни манастири. Пустините и планините били заселени от свети монаси, отдали се на уединен живот в пост и молитва. Техните славни имена били почитани от целия християнски свят, а примерът им бил следван от мъже и жени - на Изток и Запад.

В своя стремеж към духовен живот Касиан напуснал своето родно място, Рим, и дошъл на Изток. Поживял известно време в Палестинската пустиня, във Витлеем приел монашество. След това обиколил всички пустини и обители в областите Тиваида и Нитрия в Египет, бил и в Кападокия. В Цариград той слушал свети Йоан Златоуст и след няколко години се върнал в Рим. Това било по време на гонението против свети Йоан Златоуст. Касиан бил един от неговите възторжени почитатели и смели защитници.

След известно време преподобният Касиан се преселил в Галия (днешна Франция) в град Марсилия и пръв въвел в тази страна монашески общежителен живот по примера на Изтока.

Преподобният Касиан написал много книги, чрез които запознал западните християни с духа и правилата на източните монашески обители, изложил беседите на пустинническите отци за разни духовни въпроси и опровергал лъжеученията. Той починал в 435 г.

Честваме паметта на преподобния Василий Изповедник и на новомъченица Кирана Солунска

Преподобният Василий живял през първата половина на VIII век по времето на император Лъв Исавър. На определена възраст напуснал света с неговите съблазни и постъпил в манастир в Йорданската пустиня, където се подвизавал добродетелно като монах. Когато настанало гонение заради почитането на светите икони, преподобният Василий мъжествено се съпротивлявал на иконоборците. Затова бил задържан и предаден на много мъчения, но въпреки това той отхвърлил еретическото учение на иконоборството и заедно с преподобния Прокопий (виж 27 февруари) отстоявал истината без страх. Останал затворен в тъмница до смъртта на нечестивия император. След това преподобният Василий бил освободен заедно с Прокопий и другите изповедници на православната вяра. Подир още няколко години богоугоден живот той се упокоил в около 750 г.

Света Кирана (Керана) била родена през първата половина на ХVIII в. в солунското село Висока (или Ависока, днес Осса край градчето Лъгадина или по гръцки Лангада), в семейството на православни християни. Заради българското име на селото се смята, че мъченицата е била от български произход. Стройна и красива девойка, тя била харесана от един еничар, който я поискал за жена. След като Кирана го отблъснала, той я отвлякъл и я отвел в Солун, където негови приятели лъжесвидетелствали, че девойката обещала да му стане жена и да приеме тяхната вяра. Но Кирана се проявила като смела християнка и не се съгласила нито да се омъжи за насилника, нито да приеме исляма. Заради това била окована във вериги и хвърлена в затвора. Там жестоко я измъчвали цяла седмица и на седмия ден, 28 февруари 1751 г., Кирана издъхнала. На сутринта турците разрешили на християните да вземат тялото на мъченицата и да я погребат вън от града, в тамошните християнски гробища.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 27 февруари честваме паметта на преподобния Прокопий Декаполит

Преподобният Прокопий бил роден в около 670 г. Произхождал от палестинската област Десетоградие, на гръцки Декаполис, откъдето идва прозвището му Декаполит. Тази област обхващала десет града от двете страни на река Йордан, южно от Генисаретското езеро. Там още през IV век се развило християнското отшелничество по подобие на това в пустините на Египет.

Прокопий от младини се посветил на отшелничество, като се подвизавал с пост и молитви, чрез които сърцето се очиства и духът се издига към Бог. Но отшелникът бил в течение на изпитанията, които сполетели православните християни от разпространяваната през VIII век иконоборческа ерес. И когато император Лъв Исавър (717-741 г.) започнал да преследва иконопочитателите, монахът Прокопий не закъснял да се вдигне в защита на иконите. Той доказвал, че иконопочитанието не е идолопоклонство, понеже християните знаят, че се кланят не на мъртвата материя, а на живите при Бог светци, които са изобразени на иконите. За тези свои действия и думи Прокопий бил заловен и жестоко измъчван.

Когато след смъртта на Лъв Исавър преследванията престанали и иконите били поставени отново в храмовете, Прокопий се завърнал в своя манастир. Там той прекарал останалите дни от своя живот и се упокоил в мир. Заедно с преподобния Прокопий се подвизавал с духовен подвиг и пострадал ученикът му Василий, чиято памет се отбелязва на 28 февруари.

Днес е първият ден от Великия пост, наричан от народа „чист понеделник“. На този ден домакините измиват съдовете от блажните храни, защото през следващите седмици ще готвят само постни ястия, без животински продукти. Почиства се и домът. Всичко това е символ на чистотата, в която трябва да живеят християните, особено през Великия пост, в очакване на Христовото Възкресение.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на светите Порфирий Газски и Серафим Софийски, чудотворец

Свети Порфирий бил родом от Солун и живял в ІV век. В стремежа си към подвижнически живот той заминал за Египет, където станал монах. След няколко години посетил Йерусалим, поклонил се на светите места и подир това се поселил в Йорданската пустиня, където живеел в пост, труд и непрестанни молитви.

Но заболял тежко и Порфирий отишъл в Йерусалим, където всеки ден посещавал храма „Възкресение Христово“ и се покланял на светия Кръст. Скоро бил ръкоположен за свещеник и му било поверено да пази светинята – Кръста Господен. А след няколко години Бог го призовал на друго служение. Порфирий бил поставен за епископ на град Газа в Палестина. Служението било трудно, защото все още имало много езичници в града. Свети Порфирий проповядвал спасителната вяра и цели 25 години ръководел предано и с голямо усърдие малкото си паство. Упокоил се в 420 г.

Свети Серафим бил руски епископ, който пристигнал в България с десетките хиляди бежанци от Русия след Октомврийската революция. От задградичния руски синод бил поставен за ръководител на руските емигрантски църковни общности у нас, но и много българи го търсели за духовни наставления. Бил добър богослов и грижовен пастир. Служил основно в руската църква в София, където бил погребан след смъртта си на 26 февруари 1950 г. Оттогава много християни след молитва на гроба му получават помощ от Бог. Затова светителят официално е признат за светец през 2016 г.

Днес е сиропустна неделя, когато за последно се ядат млечни храни и от следващия ден се запоства, т.е. започва Великият пост (общо 48 дена до Велика събота). Вечерта се заговява (започва говението), като всички вярващи се опрощават взаимно, защото Иисус Христос е поставил условие: за да получим прошка от Бог, първо ние трябва да простим на другите хора.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА