Преподобна Ксения Римлянка се родила в Рим като дъщеря на знаменит сенатор и носила името Евсевия, което отговаряло на нейното религиозно настроение, защото Евсевия значи благочестива. Когато станала девойка, родителите й я сгодили за един велможа и сенатор. Иначе обаче мислила благочестивата Евсевия. Тя отдавна била решила да посвети целия си ангелоподобен живот на Иисус Христос.
Сн. А. Радилов
Времето на сватбата наближавало. Никой и не подозирал бурята в чистата душа на Евсевия, чиито мисли били устремени само към изпълнението на нейния свещен обет за целомъдрие. Усърдно се молила и най сетне взела едно смело решение: да напусне тайно родителския дом и да изчезне завинаги от суетния свят на римската аристокрация. Тежко било за нейното нежно сърце да причини такава скръб на благородния баща, на милата майка. Но по-скъпи от всичко за нея били словата на Спасителя: „Който остави… баща или майка… заради Моето Име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен“ (Мат. 19:29). Възторжено съчувствие и всеотдайна преданост тя срещнала от двете си служителки, с които прекарала цялото си детство. По поръка на своята господарка двете девойки раздали на бедните всичко, което скрито могла да отдели Евсевия от личното си притежание. Преоблечени в мъжки дрехи, снабдени с малко злато за най-дребните си разноски, те се промъкнали в потайна нощна доба през случайно отключените порти на бащиния дом и успели да се качат на един кораб за далечна Александрия. Оттам доплували до остров Коа, който се намирал на 54 километра южно от Халикарнас, в малоазийска Кария.
На малкото островче Евсевия наела една бедна къщица и помолила своите спътнички за две неща: да я считат за равна на себе си и да я наричат само Ксения, което значи странница. Скрита зад това име, тя искала да заличи всички следи от своя произход и фамилия, за да не я открият родителите й. Верните и единомислени девойки изпълнявали безпрекословно желанията на своята предишна господарка и ревностно подражавали на нейния суров отшелнически живот.
Само едно липсвало на тези предани Христови невести: те имали нужда от духовно ръководство и от защита на тяхната душевна чистота. Скоро Бог им изпратил подходящ отец.
Веднъж Евсевия срещнала на острова един старец с почтен вид, който бил облечен в монашески дрехи. Тя го помолила да приеме за свои духовни дъщери нея и другарките й.
– Аз мисля, че ти си епископ Божий.
– Кои сте вие?
– Ние сме от далечна страна и търсим само едно – спасение на душите си.
– Самият аз съм странник тук, идвам от светата земя. Аз не съм епископ, а игумен на манастира „Св. ап. Андрей“ в Карийския гр. Милас.
Старецът Павел се съгласил да поеме ръководството на римските подвижнички, ако дойдат в неговия град, гдето те купили дом и устроили малка църквица наблизо до катедралата, като избрали за неин покровител св. архидякон Стефан. Игуменът усърдно се грижил за малката девическа община и постригал в монашество Ксения и нейните другарки, към които се присъединили и други ревнителки на монашеското целомъдрие.
Наскоро Павел заместил починалия миласки епископ Кирил. Новият епископ посетил малката обител и посветил Ксения за дякониса, въпреки нейното нежелание.
Възвишен бил животът на дякониса Ксения. Тя приемала храна през ден, през два, а понякога и през неделя. Помнейки псаломските слова: „Ям пепел като хляб, питието си със сълзи размесвам“ (Пс. 101:10), преподобната посипвала хляба, с който единствено се хранела, с пепел от кадилницата и го овлажнявала със сълзите си. Освен общата храмова молитва, тя скришом се молела в килийката си с вдигнати към небето ръце. Облеклото й било най-бедно. Колкото била строга към себе си, толкова тя била грижлива, снизходителна, милосърдна и нежна към своите сестри.
Когато епископ Павел бил в с. Левкин и заедно с целия си клир чествал паметта на св. Ефрем Миласки пред неговите мощи, дошъл краят на преподобната Ксения Римлянка. Бележити са прощалните й думи към разплаканите сестри:
– Сестри, вие проявихте много любов към мене. Продължете и нататък вашата любов, молете се за мене, аз умирам. Помолете и нашия отец Павел да се моли за мене, той толкова много се е грижил за душата ми. Апостол Петър казва: „Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние. И ще дойде денят Господен, както крадец идва нощем“ (2 Петр. 3:9-10). И затова не бива да се леним, а трябва да бодърстваме. Бъдете бодри, сестри, бъдете готови да срещнете Господа с елея на добрите дела и с гореща любов!
Отпратила сестрите, тя останала сама в храма и по пладне я намерили починала. Епископ Павел положил тялото й в посочения от нея гроб при стечение на голямо множество народ. След една година починала и едната от нейните другарки, която помолила останалата да разкаже, коя е била светата покойница.
Така светът узнал и Църквата съхранила житието на преподобната Ксения Римлянка, отминала в блажената вечност през втората половина на V век на 24 януари.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
За безумната любов. Подвигът на св. Ксения Петербургска
Светата блажена Ксения сe родила в първата половина на XVIII столетие – между 1719 и 1730 г. от благочестиви и благородни родители. Баща щ се казвал Григорий, а името на майка щ е неизвестно. След като навършила пълнолетие, Ксения Григориевна се венчала за придворния певец, полковник Андрей Фьодорович Петров и заживяла със съпруга си в Петербург. Но не бил отсъдил Господ на младите да вървят заедно по своя жизнен път – ангелът на смъртта ги разделил: Андрей Фьодорович починал, оставяйки Ксения Григориевна вдовица на 26–тата година от своя живот.
Този неочакван удар така силно поразил Ксения Григориевна, така повлиял на младата вдовица, че тя сякаш изведнъж забравила за всичко земно, човешко, за всички радости и утехи и вследствие на това мнозина я мислели за луда, за изгубила ума си…Така започнали да я възприемат дори роднините и приятелите щ, особено след като Ксения раздала решително своето имущество на бедните, а дома си подарила на своята приятелка Параскева Антонова. Роднините на Ксения подали дори молба до началниците на починалия Андрей Фьодорович, молейки да не позволят на Ксения в безумството си да раздава имуществото си. Началниците я повикали, но като поговорили, напълно се убедили, че Ксения е напълно здрава и затова има право да се разпорежда с имуществото си както щ харесва.
Освободила се от всички земни опеки, света Ксения избрала за себе си пътя на “юродство заради Христа” . Обличайки се във вълнената дреха на мъжа си, а също неговото бельо, белия му кафтан и риза, тя започнала всички да убеждава, че Андрей Фьодорович никога не е умирал, а е умряла неговата съпруга Ксения Григориевна, и след това никога не се отзовавала, ако я наричали Ксения Григоривна, а винаги с радост, ако се обръщали към нея с Андрей Фьодорович.
Точно определено местожителство Ксения нямала. През по-голямата част от деня тя бродела из Петербург и по-конкретно в района на църквата “Св. Апостол Матей”, където в малки дървени къщички живеели небогати хора. Странният костюм на бедната, едва обута жена, която нямала къде глава да подслони, нейните иносказателни разговори, нейната пълна кротост, незлобливост, давали нерядко на хората, особено на уличните момчета повод и смелост да издевателстват над блажената. Блажената всички тези нападения понасяла безропотно. Само веднъж, когато Ксения започнали вече да почитат като угодница Божия, жителите на Петербург я видяли силно разгневена. Издевателствата на момчетата преминали всякакви граници: те я обиждали, замеряли я с камъни и кал. От тогава нататък местните жители взели мерки за това, тя да не бъде повече тормозена.
Малко по малко привикнали към странностите на блажената. Започнали да щ предлагат дрехи и пари, но Ксения за нищо на света не се съгласявала да се раздели с вълнената си дреха. Тя целия си живот преживяла, облечена с чевена риза и зелена пола или обратно – зелена риза и червена пола. Навярно, това са били цветовете на военната униформа на нейния мъж. Милостини тя не приемала, а вземала само от добри хора “царя на кон” (копейка с това изображение) и веднага предвала този “цар на кон” на такива бедни като нея.
Бродейки цели дни по калните, неизмити улици на Петербург, Ксения понякога посещавала свои познати, обядвала с тях, беседвала, а след това тръгвала да странства. Къде тя прекарвала нощите, дълго време било неясно. От това се заинтересували не само жителите на Петербург, но и местната полиция, на която ходенето на блажената по нощите изглеждало даже подозрително. Решили да разберат къде прекарва нощите си тази странна жена и с какво се занимава. Оказало се, че Ксения, без значение на това, какъв сезон на годината е или от времето, ходела нощем в полето и в коленопреклонна молитва стояла до самия изгрев, ритмично извършвайки поклони в четирите посоки.
Друг път работници, строящи нова каменна църква на Смоленското гробище, започнали да забелязват, че някой носи на тавана на църквата цели планини кирпич. Дълго време те недоумявали откъде се взема този кирпич. Накрая решили да разузнаят, кой е този неуморен работник, който всяка вечер мъкне за тях кирпича. Оказало се, че този неуморен работник била рабинята Божия блажена Ксения.
За великите щ подвизи и търпение Господ още приживе прославил своята избраница. Рабиня Божия Ксения се сподобила с дара на прозрение в човешките сърца и на бъдещето. Тя предрекла кончината на императрица Елисавета Петровна и на младия император Иоан Антонович. На една жена, която си купувала коприва, прикрито предсказала кончината “Зелена е копривата, но скоро ще увехне”, а на една бедна девица – бъдеща женитба.
Веднъж тя казала на своята приятелка Параскева Антонова, онази същата, на която подарила дома си, че трябва веднага да отиде на смоленското гробище: “Ето, ти стоиш тук и чорапи плетеш, а не знаеш, че Бог ти е изпратил син!”.
Параскева в недоумение отишла на гробището и видяла тълпа народ. Оказало се, че един екипаж е прегазил бременна жена, която преди да почине, успяла да роди момченце. Параскева го взела със себе си и като не успяла да открие по никакъв начин бащата на детето, го осиновила. Момчето, възпитано от нея, я почитало като майка и се покрижило да бъде спокойна в старините си, а Параскева благодарила на блажната Ксения за великата радост.
Учейки хората на правда, блажена Ксения нерядко откривала и тайните на онези, които навестявала. Милостта Божия така осенявала Ксения, че даже и тези, които навестявала и с които сядала на трапезата, били щастливи и имали успех в делата си. И търговците, и снабдителите – всички се опитвали да щ услужат; особено благополучие придобивали тези, на които блажена Ксения сама давала нещо.
Блажена Ксения пребивавала в подвига на доброволното безумие 45 години, но дошъл краят и на нейното земно странстване. Около 1803 г., на 71 години тя заспала съня на праведница. Нейното тяло било погребано на смоленското гробище. И много знамения на Божията милост започнали да се извършват на нейния гроб. По молитвите на блажена Ксения Господ спасил една девица от ужасен брак с избягал затворник, представяйки се за убития от него полковник. По време на отслужване панихида на гроба щ страдащи хора получавали изцеления, в семейства се възстановявал изгубеният мир, молещите за добра кариера я получавали. На гроба щ (на смоленското гробище) била издигната каменна кула, която и до днес е една от светините на Петербург, привличаща многочислени поклонници.
повече от два века, но извършваните по нейните молитви чудеса не секват и споменът за нея е жив в народната памет.
След дълголетно народно почитане, блажена Ксения Перебургска, заради Христа юродива, била причислена към лика на светиите през 1988 г. на поместен събор на Руската православна църква.
