Той живял през III век, родил се в езическо семейство и до кръщението си се наричал Теодор. Когато станал юноша, за да се подготви да заеме светска служба, той заедно с брат си Атинодор отишъл в гр. Берит, където имало прочута школа за правни науки. По пътя юношата посетил Кесария (Кападокийска). По това време великият учител от Александрийската школа Ориген преподавал философия. Кесарийският епископ Фирмилиан запознал с Ориген двамата неокесарийски юноши. Това запознанство определило пътя им за цял живот.
Теодор и Атинодор решили да не продължават пътя си, а да станат негови ученици. Скоро те разбрали, че мъдростта и истината са само в Христовото учение. Божествената светлина на вярата озарила техните сърца и те приели св. Кръщение, при което Теодор бил наречен Григорий.
Григорий се привързал от все сърце към великия учител. Слушал го няколко години подред и в Кесария, и в Александрия, и после се върнал ревностен християнин в родната си Неокесария. Като презрял всякакви богатства и почести, Григорий временно се отдалечил в пустинята, за да може в молитва и усамотение да заякне в трудния подвиг на живота.
Там стигнала до него вест, че неокесарийските християни желаят да го имат за епископ. Пълен с искрено и дълбоко смирение, той не считал себе си достоен за това и се скрил във вътрешността на пустинята. Но неокесарийските християни настоявали на своя избор. Амасийският епископ Федим, с когото те се съветвали и комуто били известни големите достойнства на избрания, пламенно молил Господа да разположи Григорий да приеме епископското звание. Най-после, горейки от ревност към общото благо, решил да го ръкоположи в негово отсъствие. Известили за това на Григорий. Той не се решил да се възпротиви на общото желание, виждайки в него проява на Божията воля. Пристигнал в Неокесария и встъпил в званието епископ ствърдото намерение да посвети всички свои сили и средства за служение Богу и на ближните.
Паството му било многобройно. Неокесария била пълна с езичници, а християни имало не повече от 17 души. Но толкоз по-трудно дело предстояло на епископа. Григорий се надявал, че Господ, който го повикал на трудното служение, не ще му откаже своята помощ. Той непрестанно го молел да го опази в пътя на истината и да му помогне право да наставлява своето паство. И Господ изпълнил тая молитва. Той прославил верния си служител чрез дар на чудотворство.
По молитвата на Григорий болните получавали изцерение, нечистите духове се покорявали на неговото слово, а чудесата му били тъй многобройни, че в цялата страна го наричала втори Моисей.
Започнало страшно гонение срещу християните по повеля на император Деций (249-251 г.). Григорий считал за свое задължение на всеки християнин да пази живота, докато това е възможно. Той убедил новообърнатите свои чеда да се укрият от гонителите, с отеческа любов се грижел за тяхната безопасност и сам се отдалечил от града, за да им даде пример. В убежището си той постоянно молел Бога да укрепи вярващите чрез Своята сила.
Веднъж войниците, които го търсели, за да го предадат на съд, стигнали до самото място, където той се криел, обаче по Божия воля той останал невидим за тях.
