Мирон произхождал от заможно и видно семейство от областта на Коринт (днес в Гърция). Според житието му вярата в Христос той получил от своите родители. А когато навършил нужната възраст, заради голямата си привързаност към християнската вяра и доброто си образование скоро бил ръкоположен за свещеник на църковната община в своето селище.
Но местният римски военачалник Антипатър бил фанатичен враг на християните. Когато научил, че християните имат голям празник, той заедно с една чета войници нахлул в храма по време на литургията на Рождество Христово с намерението да залови вярващите и да ги убие.
Свещеникът Мирон, който служел, не се уплашил от присъствието на римските войници и изобличил Антипатър и хората му, че не постъпват според закона, а са нахлули като “хищни вълци” по време на мирно и свещено богослужение.
Антипатър не обърнал внимание на думите на Мирон и наредил веднага да го заловят и отведат в затвора. Там със завързани ръце го провесили над земята, за да могат римските войници да го измъчват. Свещеникът бил подложен на различни, но еднакви по своята жестокост мъчения.
След това бил изпратен на заточение в град Кизик в област Мизия, Мала Азия. Заради нежеланието на свещеник Мирон да изпълни заповедта на императора да се откаже от вярата си в Христос и да принесе жертви на езическите божества, след не много дни тамошният управител го осъдил на смърт чрез обезглавяване.
Това станало на 17 август 250 г. и на тази дата всяка година почитаме неговата чистота на живота и преданост на вярата до саможертва, с което е станал пример за християните през всички времена.
ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ
Източник: БТА
