На 17 август честваме паметта на свещеномъченик Мирон

Свети Мирон живял в Ахайя по времето на римския император Деций Траян (249-251 г.), който останал в историята със своите преследвания на християните. 

Мирон произхождал от заможно и видно семейство от областта на Коринт (днес в Гърция). Според житието му вярата в Христос той получил от своите родители. А когато навършил нужната възраст, заради голямата си привързаност към християнската вяра и доброто си образование скоро бил ръкоположен за свещеник на църковната община в своето селище. 

Но местният римски военачалник Антипатър бил фанатичен враг на християните. Когато научил, че християните имат голям празник, той заедно с една чета войници нахлул в храма по време на литургията на Рождество Христово с намерението да залови вярващите и да ги убие.

Свещеникът Мирон, който служел, не се уплашил от присъствието на римските войници и изобличил Антипатър и хората му, че не постъпват според закона, а са нахлули като “хищни вълци” по време на мирно и свещено богослужение. 

Антипатър не обърнал внимание на думите на Мирон и наредил веднага да го заловят и отведат в затвора. Там със завързани ръце го провесили над земята, за да могат римските войници да го измъчват. Свещеникът бил подложен на различни, но еднакви по своята жестокост мъчения. 

След това бил изпратен на заточение в град Кизик в област Мизия, Мала Азия. Заради нежеланието на свещеник Мирон да изпълни заповедта на императора да се откаже от вярата си в Христос и да принесе жертви на езическите божества, след не много дни тамошният управител го осъдил на смърт чрез обезглавяване.

Това станало на 17 август 250 г. и на тази дата всяка година почитаме неговата чистота на живота и преданост на вярата до саможертва, с което е станал пример за християните през всички времена.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на свети праведен Евдоким Кападокийски и на мъченица Юлита

Светият праведен Евдоким живял в Кападокия, Мала Азия, през 9-и век. Получил добро християнско възпитание от родителите си, той от младини бил образец на християнска добродетелност. Винаги справедлив и смирен, Евдоким редовно вършел различни благодеяния. Като примерен воин, той бил оценен от византийския император Теофил (829-842 г.), който го удостоил с поста главнокомандващ на войската в цялата област Кападокия.

Божия воля било обаче този успешен млад военачалник и ревностен християнин да напусне света едва на 33 години. Въпреки краткия си живот, той оставил ярък пример за въздържание, милосърдие, смирение и справедливост, както и за непоклатима вяра в Триединния Бог. Затова хората го почитали като светец. Няколко години след смъртта му се установило, че тялото му е останало нетленно в гроба. По предложение на местния духовник Йосиф мощите на праведния Евдоким били пренесени в Цариград и положени в храм, посветен на света Богородица.

В този ден почитаме и света мъченица Юлита, живяла в град Кесария в Кападокия. Нейното житие е описал св. Василий Велики, архиепископ на Кесария. От него разбираме, че праведната Юлита била вярна и добродетелна християнка. Но по нечестен начин неин алчен съгражданин заграбил имотите й. А когато Юлита подала жалба в съда, ответникът възразил, че не трябва да се гледа жалбата й, защото тя не почита техните божества, нито принася жертва пред статуята на императора. Съдията веднага уважил възражението и дори задължил Юлита да принесе жертва на идолите. Иначе я заплашвала не само пълна бедност, но и смърт. Въпреки всичко, Юлита предпочела да остане предана на вярата си и загинала на кладата. Това се случило на днешния ден през 304 г. при гонението срещу християните от император Диоклетиан.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник:БТА