Няколкодневното общуване на Моисей с тези свети мъже го накарало да осъзнае колко гибелен е пътят, по който вървял през последните години. Той бил осенен от Божията благодат, постепенно стигнал до дълбоко разкаяние и пожелал да изкупи големите си грехове. Вътрешната му промяна била коренна и много скоро той достигнал смирението и покаянието на великите отци на пустинята. Приел свето кръщение и продължил да се подвизава с голямо смирение и самоосъждане за предишния си греховен живот. Според преданието след време се удостоил и със свещенически сан. До последния си дъх той горчиво плакал за греховете си и се смятал за по-нисш не само от останалите хора, но и от неразумните твари.
От смирение преподобният Моисей отбягвал славата и почестите на хората и затова се стремял да не общува с посещаващите го миряни, макар и да бил гостоприемен по душа. Но той с готовност приемал всички братя от околните постници и скитове, които идвали при него за съвет и подкрепа в монашеския подвиг. Наложил си и такъв обет: нощем излизал, събирал оставените свободни съдове при килиите на отшелниците и им носел вода от далечен кладенец.
В около 400 г., когато бил 75-годишен, разбойници бербери нахлули в пещерата, където се подвизавал, и го убили с ножове заедно с шестима негови събратя монаси.
Чернокожияг светец Моисей Мурин се почита и като покровител на африканците.
ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ
Източник: БТА
