Благодарение на доброто си образование и воден от желание да помогне за християнизирането на българите и останалите славянски народи, Наум от младини се присъединил към учениците и сътрудниците на славянските равноапостоли свети Константин-Кирил и Методий.
Заедно с другите им ученици той ги последвал при тяхната просветна мисия в Моравия и Панония, след това в Рим, където папа Адриан ІІ го ръкоположил за свещеник. Подир смъртта на свети Методий Наум заедно със светите Климент и Ангеларий се отправил за българската столица Плиска. Там княз свети Борис ги приел с радост, след това изпратил свети Климент за християнски просветител в югозападната част на държавата, а свети Наум останал за учител в Плиска.
Участвал в църковнонародния събор през 893 г., където свети Климент бил ръкоположен за епископ, а на негово място за учител в Охрид бил изпратен свети Наум. Заедно със своите сътрудници просветителят работил много усърдно и с Божията помощ успешно продължил делото на свети Климент Охридски за разпространението на християнството в югозападните български земи с център град Охрид.
Със своите проповеди и постоянната си обучителна работа свети Наум утвърдил християнската вяра сред българския народ. Той построил и манастир на източния бряг на Охридското езеро и живял в него десет години. Там се упокоил от непрестанните си трудове на 23 декември 910 г. Погребан е до стената на манастирския храм, където мощите му и досега почиват.
Наречен е Чудотворец, защото по неговите молитви Бог е вършил чудеса сред народа ни, а и на гроба му досега стават изцеления. По много стара традиция паметта на свети Наум Охридски се чества и на 20 юни.
ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ
Източник: БТА
