На 12 октомври честваме паметта на преподобния Козма Маюмски

          Сн. "Подиум" 

Свети Козма бил роден в Йерусалим и живял в VIII век. Останал сирак в ранна възраст, той бил осиновен от християнина Сергий, високопоставен служител в арабския халифат и баща на свети Йоан Дамаскин. Двете момчета, Йоан и Козма, израснали заедно в Дамаск.

Междувременно Сергий освободил от робство у сарацините учения монах от Калабрия Козма и го взел за учител на надарените и ученолюбиви деца. Монахът Козма ги учил на богословие, философия, реторика, математика, но също на музика и поезия. Под негово ръководство Йоан и Козма се образовали блестящо. После през 732 г. отишли в Йерусалим, където и двамата станали монаси в манастира на св. Савва Освещени. Там се занимавали с богословски трудове, пишели богослужебни текстове и съчинявали музиката за тях. Заедно те помогнали за защитата на Църквата срещу иконоборческата ерес, която по това време усилено се разпространявала. Но основно занимание на Козма било съставянето на църковни песнопения, с които се обогатило християнското богослужение, и останал известен в историята на Църквата като песнописец. Но той също с голямо умение изпълнявал църковните песни.

След мъченическата смърт на Маюмския епископ свети Петър, убит от мохамедани през 743 г., Козма бил избран за епископ на Маюма, пристанищния град на древна Газа в Палестина. И като епископ Козма продължил да твори църковни химни. След поетичните и певчески постижения той най-много се отличил с личните си качества на добродетелен духовник. Старобългарски църковен текст го възхвалява като "мъдър, смирен и кротък, тих и красноречив, приветлив и незлобив, нравствено чист и праведен". Заради всички тези негови добродетели след смъртта му бил признат за светец на Църквата.

Преподобният Козма се упокоил в дълбока старост.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ 

Източник: БТА 

Честваме паметта на светите 26-ма Зографски преподобномъченици

Тези мъченици за вярата били монаси на българския Зографски манастир "Св. Георги" в Света гора, но пострадали за православната си вяра и затова ги почитаме като преподобномъченици. Те пострадали така. През 1274 г. византийският император Михаил Палеолог се съгласил на уния с Рим. Макар Източната и Западната църква да били разделени по сериозни вероизповедни причини повече от двеста години, императорът се опитвал с тази уния да получи от Запада помощ срещу арабите. През 1278 г. той издал и указ унията с Рим да се въвежда чрез всички мерки. Така пострадали много епископи и други клирици в различните части на империята. Светогорските монаси изпратили послание до императора, в което твърдо отстоявали несъгласието си с унията и го молили да държи онова учение, което е приел от светите отци. Скоро във Византия и Света гора дошли папски пратеници, за да проверят прилагането на Лионската уния. Някои манастири ги приели от страх, но други отказали да общуват с католиците и затова пострадали. Сред тях бил и българският Зографски манастир. Обителта била нападната от скитащи рицари кръстоносци. Игуменът Тома накарал по-малодушните да се скрият някъде по планинските пещери около манастира. А той с 21 монаси и четирима миряни се заключил в манастирската кула. Но кръстоносците нахлули и подпалили кулата от всички страни. Затворените вътре 26-ма защитници на православието загинали сред пламъците. Това се случило на 10 октомври 1284 г. 

От всички само монах Партений не загинал в пламъците, а паднал от кулата. Той живял още 30 дни и така имал възможност да разкаже всичко на братята, завърнали се по-късно в обителта. 

През 1873 г. зографските монасите издигнали на мястото на кулата паметник, в който денонощно гори кандило пред иконата на 26-мата преподобномъченици. 

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ 

Източник: БТА