Честваме паметта на свещеномъченик Лукиан Антиохийски

Свети Лукиан е роден през III век в християнско семейство в град Самосата, Сирия. Получил добро образование. Родителите му го готвели за светска служба, но Лукиан от ранни години обикнал Бога повече от всичко на света. Земното величие не го привличало.

След смъртта на родителите си той раздал на бедните своето имущество и заживял строг подвижнически живот. Скоро постигнал голямо духовно съвършенство. С особено усърдие изучавал Свещеното Писание. Благодарение на езиковите си познания той се заел да прегледа и поправи гръцките преводи на Стария Завет, като ги сравнявал с еврейския оригинал. За да успее в задачата си, той изучил в съвършенство еврейския език.

Постепенно благочестието, мъдростта и учеността му станали широко известни. Затова християните в град Антиохия го поканили да стане свещеник в техния град. Като свещеник Лукиан ревностно служел на Бога, вдъхновено проповядвал Христовото благовестие. Обърнал множество езичници в светата вяра. Открил църковно училище, в което преподавал. Но неговите мирни и полезни занимания внезапно били прекъснати от гонението против християните, което в началото на IV век предприел римският император Диоклетиан. Свети Лукиан бил задържан от войници и изпратен в затвора в град Никомидия (днес Измит в Турция), източната имперска столица. Там бил държан, окован, в продължение на девет години и през цялото време не преставал да насърчава другите християни, затворени с него, и да ги призовава да останат непоколебими във вярата в Иисус Христос, като я изповядват смело, без да се страхуват от мъчения или смърт. Дългото затворничество и особена ярост на мъчителите към епископите и презвитерите изтощили до краен предел телесните сили на презвитер Лукиан и той издъхнал в тъмницата в Никомидия през 311 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ 

Източник: БТА 

Честваме паметта на светите 26-ма Зографски преподобномъченици

Тези мъченици за вярата били монаси на българския Зографски манастир "Св. Георги" в Света гора, но пострадали за православната си вяра и затова ги почитаме като преподобномъченици. Те пострадали така. През 1274 г. византийският император Михаил Палеолог се съгласил на уния с Рим. Макар Източната и Западната църква да били разделени по сериозни вероизповедни причини повече от двеста години, императорът се опитвал с тази уния да получи от Запада помощ срещу арабите. През 1278 г. той издал и указ унията с Рим да се въвежда чрез всички мерки. Така пострадали много епископи и други клирици в различните части на империята. Светогорските монаси изпратили послание до императора, в което твърдо отстоявали несъгласието си с унията и го молили да държи онова учение, което е приел от светите отци. Скоро във Византия и Света гора дошли папски пратеници, за да проверят прилагането на Лионската уния. Някои манастири ги приели от страх, но други отказали да общуват с католиците и затова пострадали. Сред тях бил и българският Зографски манастир. Обителта била нападната от скитащи рицари кръстоносци. Игуменът Тома накарал по-малодушните да се скрият някъде по планинските пещери около манастира. А той с 21 монаси и четирима миряни се заключил в манастирската кула. Но кръстоносците нахлули и подпалили кулата от всички страни. Затворените вътре 26-ма защитници на православието загинали сред пламъците. Това се случило на 10 октомври 1284 г. 

От всички само монах Партений не загинал в пламъците, а паднал от кулата. Той живял още 30 дни и така имал възможност да разкаже всичко на братята, завърнали се по-късно в обителта. 

През 1873 г. зографските монасите издигнали на мястото на кулата паметник, в който денонощно гори кандило пред иконата на 26-мата преподобномъченици. 

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ 

Източник: БТА