При една от многото битки между българи и ромеи, княз Борис пленил замонашения сановник Теодор Куфара. Той успял да посее в душата на българския княз семето на вярата в Христос. А при поредната война с Византия, Борис се съгласил на мирен договор, като сред условията било и българският княз да се покръсти. Така в 865 г. той бил кръстен и приел за второ име Михаил, тъй като император Михаил му станал кръстник.
Веднага започнала подготовката за покръстването на народа. За целта цариградският патриарх Фотий, по молба на княз Борис-Михаил, изпратил в България епископи и свещеници, които да учат народа на вярата в Христос и да го кръщават. Заради тази негова дейност свети Борис е наречен равноапостол. После се постарал и за просвета на народа на славянобългарски език, за което много помогнали светите Климент и Наум Охридски. През 889 г. княз Борис-Михаил се отказал от престола и постъпил в манастир, като оставил властта на сина си Владимир. Но той се опитал заедно с болярите да върне езическата вяра и затова бащата-княз се върнал на престола и наказал сина си. Властта дал на най-малкия си син Симеон и се върнал в манастира. Там се упокоил в мир на 2 май 907 г.
На 2 май 373 г. е починал Александрийският архиепископ свети Атанасий Велики, голям богослов и борец за чистата вяра, участвал и в събора в древна Сердика (днес София) срещу арианската ерес през 343 г. Но паметта му се чества повече на 18 януари, заедно със свети Кирил Александийски, а днес е вторият, „летният“ Атанасовден.
ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ
Източник: БТА
