На 22 юли честваме паметта на света равноапостолна Мария Магдалина

Света Мария е наречена Магдалина, защото била родом от селото Магдала край Генисаретското езеро. Тя била от онези предани жени, които заедно със света Богородица и апостолите придружавали Иисус Христос по време на тригодишната Му проповед в селата и градовете на Палестина. Апостолите помагали в общуването с хората, които слушали проповедта на Спасителя за вечния живот в Божието царство, а жените се грижели за битовите нужди на цялата група около Него.

Тихо, скромно и с много преданост тези жени посветили време и труд на спасителната мисия на Богочовека. Те били и при кръста, а след смъртта и погребението Му приготвили благовонно миро (оттук наричани мироносици), за да помажат по обичая тялото на Христос, повито и положено в изсечения в скалата гроб. Рано сутринта на третия ден отишли на гроба. Изпреварила всички, първа стигнала там Мария Магдалина и за голяма своя изненада видяла, че големият камък, затварящ гроба, е отместен и гробът е празен. Тя сега още по-бързо изтичала при апостолите и съобщила: „Дигнали Господ от гроба!“.

Йоан и Петър веднага побягнали към гроба и видели, че тялото на Учителя го няма. Те се върнали, а Мария останала при гроба и плачела. И един момент се обърнала назад и видяла Самия Иисус, но не Го познала, а помислила, че е градинарят. Затова казала: „Ако ти си Го изнесъл, кажи ми къде си Го положил“. Спасителят се обърнал към нея по име: „Марийо!“. Едва тогава тя Го познала, а Той я изпратил да съобщи на апостолите, че е възкръснал. Така Мария Магдалина станала първата възвестителка на спасителното Христово възкресение и затова е наричана равноапостолна. След Възнесението на Христос Мария Магдалина като апостолите проповядвала словото Божие в различни страни.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 12 септември честваме паметта на свети свещеномъченик Автоном

Свети Автоном бил епископ в Италия и имал много усърдна пастирска дейност, успешно разпространявал спасителната християнска вяра сред местното население. Когато започнало преследването на Диоклетиан, той напуснал Италия и отишъл в град Сореи, близо до Никомидия, в Мала Азия. Там той се установил в къщата на един християнин на име Корнилий и започнал да проповядва Евангелието. Благодарение на неговото красноречие и добрия му пример на християнски пастир много езичници се присъединявали към Църквата. Така домът на Корнилий станал тесен и не можел да побира всички християни, затова си построили християнски храм.

Автоном ръкоположил свещеници, които напътствал и ги насърчавал в тяхната работа. Ръкоположил и Корнилий за дякон, а после заминал на югоизток в областите Ликаония и Исаврия. Там продължил своята проповедническа дейност и създал нови християнски общности. След известно време се върнал в Сореи и видял добрия напредък на местната църква. Много нови хора приели християнството и епископ Автоном ръкоположил и Корнилий за свещеник. После тръгнал да проповядва в северната част на Мала Азия, из крайбрежните области на Черно море. Завърнал се за пореден път в Сореи, той ръкоположил Корнилий за епископ, за да стане местната църква самостойна. Всичката тази успешна работа обаче, извършена от свети Автоном, смущавала езичниците и един ден те се наговорили, дошли в храма по времето, когато той служел света литургия, и го убили с камъни. Това станало през 313 г. - годината, в която по решение на император свети Константин Велики християнството било обявено за "призната религия" и повече не била извън закона.

Днес е и отданието на празника Рождество Бородично. Пет дни заедно с другите светци на деня в богослужението отдавахме почит и на Богородичното раждане.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Преп. Василий Изповедник, еп. Парийски

Свети Василий живял през царуването на иконобореца Лъв Исаврянин. Като оставил света с неговите съблазни, той постъпил в манастир и добродетелно водил монашеско житие. Когато настанало гонение за светите икони, свети Василий мъжествено се съпротивлявал на иконоборците. Той пострадал тежко от мъчителите си, но след смъртта на мъчителя преподобният Василий бил пуснат заедно със свети Прокопий и с другите изповедници и живял, както и преди, в постнически трудове, като обърнал мнозина към православната вяра и като ги наставил в добродетелното житие. След няколко години богоугоден живот той се сподобил с блажена кончина и с молитва, благодарност и неизказана радост отишъл при Господа около 750 г.

Източник: БПЦ