Когато отишъл в обителта на преподобния Харитон Изповедник (живял през III-IV век, почита се на 28 септември) и посетил пещерата, в която онзи древен светец живял години наред, Йоан пожелал да остане да се подвизава там. Тази стара пещера се намирала недалече от Йерусалим и над нея бил построен голям манастир-лавра от учениците на свети Харитон. От старата пещера и лавра дошло по-късно и името на предобния Йоан, който се нарича Вехтопещерник (или още Вехтолавърски). Защото Йоан живял в тази пещера и служил като свещеник в пещерната църква.
Воден от желание за чист духовен живот, преподобният обуздавал плътските страсти с голямо въздържание. В това отношение православното монашество вече имало натрупан богат опит и Йоан станал подражател на великите древни пустинници. Отдаден на непрестанна молитва и изучаване на Свещеното Писание, преподобният достигнал духовни висоти и бил сякаш ангел в плът. Така той преживял много десетилетия и се упокоил в мир. Неговия пример последвали десетки други монаси от лаврата в трудните времена на арабските нашествия в Светите земи. Паметта му е особено почитана сред славянските православни християни, защото още докато Палестина била под османска власт (до 1917 г.), в древната лавра се заселили руски монаси, които през ХХ век били под юрисдикцията на руската задгранична (белоемигантска) църква. Така лаврата станала едно от любимите места на поклонници от руските земи, както и от различните славянски православни църкви. Тази традиция се поддържа и днес.
ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ
Източник: БТА
