Преп. Давид Солунски. Преп. Давид Български

Преподобни Давид, от младини прекарвал живота си във въздържание. Той напуснал отечеството си - Мала Азия и дошъл в Македония. Живял като отшелник близо до град Солун в една колиба под бадемово дърво. Идващите при него той наставлявал в пътя на спасението. Като угасил в себе си страстите, той оставал невредим и от естествения огън. Преподобни Давид умрял в 540 г. Мощите му почивали в Солун в църквата, наречена на неговото име.

Висарион, епископ Смоленски

При царуването на султан Мехмед IV през месец юли 1669 г., когато стана страшното и насилствено помохамеданчване на българите в областта около Смолен, турците направиха много пакости. От жителите едни помохамеданчиха, други избиха, а трети избягаха в горите. Турците изгориха църквата "Св. апостоли Петър и Павел", митрополията и богословското училище. Всички книги и помагала унищожиха, а скъпоценностите разграбиха.

Турците поискаха да заловят Смоленския епископ Висарион, но той с голяма група българи през една нощ успя да избяга и се настани в Райково. Там бяха намерили прибежище и много българи от околните села.

Народът, като виждаше, че при него се намира духовният му водач, се окуражи, съвзе се за нова борба с турците и упорито бранеше вярата си. Така той запази от помохамеданчване околните на Райково села и самото Райково.

При помохамеданчването на Смолен и областта му турците избиха много мъже, жени и деца, които не склониха да приемат мохамеданската вяра. Много вдовици и малолетни сирачета от двата пола, които не можаха да избягат в Райково, бяха принудени да нощуват из горите, изнемощели от глад и безсъние. Много от тях бяха застигнати от турските орди и подложени на най-мръсни деяния, които може да извърши само потъналият в невежество турчин. Тия мръсни дела не мога да ги опиша - устата ми се схващат. Но ще настъпят светли дни и за това измъчено българско племе. Нека то знае до каква безнравственост е паднал завоевателят турчин и каква варварска религия е разпространявал.

Епископ Висарион Смоленски преживя в село Райково една година. Турците обаче търсеха сгодно време да го погубят, та да няма кой да поддържа борческия дух на българите, защото те бяха отпаднали духом от сполетялото ги зло. Помощ не идваше отникъде другаде и само епископ Висарион ги укрепваше във вярата и надеждата, че това зло ще мине и ще настъпят пак добри дни.

В ранното утро на 29 юли 1670 г. епископ Висарион Смоленски бе тръгнал, придружен от 10 души охранители, всички на коне и добре въоръжени, от Долно за Горно Езерово. Но ненадейно в долината се появи голяма въоръжена чета от турци. След тежък и кървав бой турците заловиха живи епископа и неговите охранители. Те ги обезоръжиха, вързаха им ръцете назад и бързо ги поведоха към Смолен, за да не би да ги застигне християнската чета, да ги освободи и люто да си отмъсти.

В Смолен по заповед на властта най-първо с добро и кротко се помъчиха да убедят епископ Висарион да приеме мохамеданството и по този начин да откупи живота си, понеже смятаха, че щом той се съгласи на това, много скоро и останалите българи християни безропотно ще последват примера му. Епископът отговори: "Човек, който има любов към божествената истина, е непоколебим във вярата си. Смъртта ми ще ме направи безсмъртен пред Бога".

Тогава турците го съблякоха и го оставиха съвсем гол и започнаха да щипят тялото му с нарочно приготвени клещи, като късаха парчета живо месо. Епископ Висарион изтърпя тия адски мъки, без да се уплаши и без да моли за милост. Кръвта ручеше от тялото на този истински мъченик. След това най-немилостиво го биха с железни пръчки, докато епископът склопи очи и падна в несвяст. След като го свестиха, турците го мушкаха с ножове и режеха късове от тялото му, сложиха на главата му нажежен ръжен и се гавреха с него. Но и това не им стигна. Поругаха го публично и го развеждаха гол из града за показ. Епископът понесе и тая гавра със смирение. Най-сетне един освирепял турчин излезе от тълпата и с остър нож го прободе в гърдите. Турците злобно се нахвърлиха върху него с камъни и обезобразиха тялото му.

Те заповядаха на охранителите на епископа да изкопаят гроб в една от градините, близо до хорището на Смолен, и там погребаха мощите му. Така на 29 юли 1670 г. умря мъченически Смоленският епископ Висарион.

Църквата почита Преп. Тимотей и Св. Евстатий

Близо до Олимпийската планина (в Мала Азия, границата между Фригия и Витиния, бел.ред.) се намирало едно пустинно място, наречено Символи. Там имало манастир. Архимандрит на този манастир бил преподобният Теоктист, добродетелен мъж, от когото се поучавал на монашески живот преподобният изповедник Платон.

Сред учениците на блажения Теоктист бил и преподобният Тимотей. От млади години той се посветил на монашески подвизи, подвизавал се в пост, въздържание и посвещавал цели нощи на молитвата. Като умъртвил окончателно в себе си плътта, той бил чужд на страстите и се отличавал с духовно съвършенство. До самата си кончина той пазил душевно и телесно девство, понеже бил дал завет от най-ранна възраст никога да не поглежда женско лице. Поради това се сподобил да стане храм на Светия Дух и възприел дар на изцеление и власт над бесовете. По неговите молитви ставали много чудеса: изцеления на всякакви недъзи и изгонване на нечисти духове от хората.

Много години скитал по планини и пустини, живеел сам в Господа и в непрестанна молитва проливал обилни сълзи, като оросявал с тях душата си като с роса. В такъв живот той достигнал дълбока старост и преминал при Господа.

Св. ап. Онисим. Преп. Евсевий, пустинник Сирийски

Във Фригия, област в Мала Азия, живеел един богат и знатен човек, на име Филимон. Когато светите апостоли проповядвали Евангелието, Филимон повярвал и по-късно бил причислен към седемдесетте апостоли.

Филимон, още до обръщането си, имал роб на име Онисим. Като се провинил в нещо пред господаря си, Онисим се побоял от наказание и избягал от него в Рим, където тогава проповядвал св. апостол Павел. Множество римляни, като чули словото на светия апостол, се обръщали към Господа. И Онисим чул проповедта на апостол Павел. Думите му възбудили в него искрено разкаяние и пламенна вяра. Той последвал апостола. Когато Павел бил подложен на гонения и заточения, Онисим не се отделил от него, приел св. Кръщение и продължавал усърдно да му служи.

Павел обикнал Онисима и желаел завинаги да го задържи при себе си. Като узнал, че Онисим принадлежи на Филимон, той намерил, че няма право да го остави при себе си без волята на господаря. Павел пратил Онисима при Филимон с писмо, в което молил за него прощение и увещавал Филимона милостиво да приеме своя роб - като брат в Христа. Това писмо - послание до Филимон - е поместено между другите послания на апостол Павел в Новия Завет на Светата Библия.

Филимон не само простил на Онисим, но и му дарувал свобода. Онисим се върнал при св. апостол Павел и му служел с ревност и преданост. Той сам, научен от Павел, станал един от апостолите и след смъртта на своя учител, отишъл да проповядва Словото Божие в далечни страни. Той проповядвал в Испания, в много градове на Гърция и Мала Азия, и вече в дълбока старост бил поставен епископ в Ефес, след Тимотей и Йоан Богослов. Св. Игнатий Богоносец споменава за него в едно от своите послания като за човек благочестив и деятелен, ревностно изпълняващ задълженията си.

Няколко години Онисим бил ефески епископ, обръщал езичници към Христа, укрепявал вярващите чрез поучения и пример на добродетелен живот.

В царуването на Траян (98-117 г.) започнало гонение против християните и Онисим бил повикан в Рим. Доведен на съд при управителя Тертил, Онисим с твърдост изповядал Името на Христа. На въпроса, кой е и от какъв род е, той отговорил:

- Аз съм християнин. В младостта си бях роб на човек, а сега съм верен роб на Господа Иисуса Христа!

- За каква цена те е купил новият ти Господар? - запитал управителят.

- Синът Божий, Иисус Христос, със скъпоценната Си кръв ме е изкупил от гибел - отговорил Онисим.

На въпроса, какво се нарича суетен живот, Онисим изброил пороците, които ни отдалечават от Бога: сребролюбие, гордост, завист, злословие, лъжа и лицемерие, гняв, невъздържание и пиянство.

- Всичко това се нарича суетен живот - казал Онисим - и на всичко това източник и причина е поклонението на лъжливи богове. И теб увещавам, Тертиле, познай истината, остави временната суета, приеми Закона на любовта към ближния и се обърни с вяра към Създателя и Спасителя! Той ще те приеме, защото не иска гибелта на грешниците, но се радва на тяхното покаяние и им прощава предишните съгрешения.

Тия думи, пълни с кротост и любов, раздразнили управителя:

- Та значи ти не само самичък упорстваш в заблужденията си - извикал той. - но и нас желаеш да обърнеш към тях? Ти за това ще бъдеш подложен на мъчения.

- Мъченията не ме плашат - отговорил Онисим, - сред страданията надеждата за бъдещ живот ще ме утеши и силата Христова ще ме укрепи.

Управителят заповядал да отведат Онисима в тъмницата, където светият апостол прекарал осемнадесет дни. Той бил утешаван от честите посещения на християните и от тяхното съчувствие. На невярващите той проповядвал Словото Божие и мнозина от тях обърнал към истината.

След осемнадесет дни управителят изгонил Онисима от Рим и го пратил на заточение в Путеол. И там св. Онисим продължавал без страх да проповядва Евангелието и да обръща езичниците.

Като узнал за това, Тертил отново го повикал на съд. Като видял, че Онисим е непреколонен във вярата си, заповядал жестоко да го бият и след това го предал на смърт. Една християнка от царски род взела обезглавеното тяло на светия мъченик и го поставила в сребърен ковчег.