На 8 септември Православната църква отбелязва празника Рождество на пресвета Богородица известен в народната традиция като Малка Богородица.
На Малка Богородица се чества рождението на Христовата майка. Според българските традиции, Рождество на Пресвета Богородица се отбелязва предимно от жени, за да им помага Богородица в беда или тежка работа.
Малка Богородица е един най-предпочитаните празници, на който се провеждат събори из цяла България. Според обичаите, стопанката на дома приготвя празнична пита. Тя не трябва да шие и тъче, за да не се разболеят децата в дома.
Божият промисъл подготвил постепенно появяването на св. Дева Мария. В дълга редица поколения благородството се издигало непрекъснато, човешката природа ставала по-съвършена, докато най-после благословената двойка - Йоаким и Ана - се явила като благодатна почва, на която могла да поникне такава чудна издънка - пресвета Богородица.
На три дни път от Йерусалим се намирал малкият градец Назарет. Там живели праведните Йоаким и Ана, които светата Църква нарича "богоотци". Йоаким произхождал от Давидовия род, а света Ана - от рода на Аарон. Били много щедри, милосърдни. За себе си изразходвали само една трета от доходите си. Другата трета жертвали за храма, а последната трета раздавали на бедните.
Всекидневна скръб помрачавала живота на тези добри хора: нямали деца. У израилтяните това се считало за голямо нещастие, понеже бездетните родители се лишавали от надеждата да имат за свой потомък очаквания Месия.
На един от големите празници Йоаким дошъл със свои роднини в Йерусалимския храм. Искал да принесе жертва на Бога. Храмът бил препълнен с народ. Застанал Йоаким пред първосвещеника и му открил желанието си.
Първосвещеникът започнал да го укоряла, че заради греховете му Бог не го благословил с деца. При това положение той не бил достоен да принася жертва. Йоаким се натъжил дълбоко.
Излязъл от храма, като се утешавал с мисълта за безбройните милости на Бога към израилския народ. По някое време скръбта му обаче станала толкова голяма, че не пожелал да се върне в къщи.
Отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там прекарал той в молитва и строг пост 40 дни. Молел се усърдно Бог да се смили над него, да извърши чудо – да стане и той баща, както някога Авраам станал баща в дълбоки старини.
Вестта за тревогата на Йоаким в Йерусалим стигнала в Назарет до Ана. Тя затъгувала дори повече от мъжа си. Считала себе си за причина за бездетството им. И като мъжа си почнала също тъй горещо да се моли на Бога да я облагодетелства с рожба.
Веднъж, като работела в домашната си градина, видяла сред клоните на едно лаврово дърво гнездо с малки птиченца. Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма скръб.
- Само аз, Господи - казала тя със сълзи на очи, - съм мъртва и безжизнена. Цялата природа те прославя със своите плодове. Всички се радват на свои деца. Само аз съм бездетна като безводна пустиня... Господи, Господи! Ти си дарил на Сара в старините й син. Чуй и мене. И аз ще Ти принеса роденото от мене в дар, за да бъде благословено в него Твоето милосърдие! Ана вложила цялата си душа в тая молитва.
И ето – ангел Господен застанал пред нея и й казал: - Ано, Ано, твоята молитва е чута. Твоите вопли преминаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена дъщеря, заради която ще бъдат благословени всички земни родове.
Чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречеш Мария. Ана веднага дала обещание, че ако роди дете, ще го даде в служба на Бога. Преди да сподели своята радост с мъжа си, тя отишла в Йерусалимския храм, за да благодари на Бога и там да повтори своето обещание.
В това време ангелът Господен се явил и на Йоаким в пустинята и му казал: - Бог чу твоята молитва. Жена ти Ана ще роди дъщеря, която ще бъде ваша обща радост. За да се увериш в моите думи, иди в Йерусалим. Там при златните врата ще намериш жена си, на която вече е възвестена тази радост. Щастливите съпрузи се срещнали в Йерусалим.
Разплакали се взаимно за явяването на ангела и принесли заедно жертва в храма.
