Рождество на Пресвета Богородица

Днес църквата почита Рождество Богородично - един от трите големи празника в източноправославния календар, посветени на Божията майка и от 12-те най-големи религиозни празници в църковния календар.

Рождество на Пресвета Богородица, също Рождество Богородично, Малка Богородица или Рожен е църковен празник, посветен на рождението на Богородица. Той се отбелязва всяка година на 8 септември. Източноправославните църкви, които са по стария календар, го честват на 21 септември.

Според българските традиции Рождество на Пресвета Богородица се отбелязва предимно от жени, за да им помага Божията майка в беда или тежка работа.

Малка Богородица е един най-предпочитаните празници, на който се провеждат ежегодни събори из цяла България и в Република Македония. Редица църкви и манастири празнуват патронен празник именно на този ден.

Пресветата Дева Мария се родила в Галилейския град Назарет от праведните Иоаким и Анна. Иоаким е от царски род - рода на Давид. Анна - от свещенически род - рода на Аарон. Нямали деца и се молили на Бога за рожба.

На един голям празник Иоаким отишъл в Иерусалим да принесе жертва. Там бил упрекнат от първосвещеника, че като бездетен е недостоен да принася дар на Бога. Наскърбен, той отишъл в имението си, дето били стадата му, и се предал на пост и молитва четиридесет дни.

Анна, като узнала причината за незавръщането му, разтъжена, усилила молитвата си.

Господ изпълнил молбите им: благовестникът на Божиите тайни Архангел Гавриил известил на Иоаким, че ще им се роди преблагословена дъщеря, чрез която ще се благословят всички земни племена и ще бъде дарувано спасението на целия свят. Също известил и на Анна и й казал да иде в Иерусалим и при "златните порти" ще намери мъжа си, комуто е известено това.

Отишла и точно там се срещнали и споделили радостта от ангеловото известие.

Анна родила светата Дева, на която дали име Мариам, чието тълкувание е "госпожа-надежда". Родителите принесли жертва благодарствена, като помнели думите на Ангела.

Православната църква приема, че на 9 декември е станало зачатието на света Анна, а девет месеца по-късно се е родила дъщеря й, която обрекли на Бог и по негова повеля нарекли Мария.

"Рождението ти, Богородице Дево, донесе радост на цялата вселена, защото из тебе изгря Слънцето на правдата - Христос, нашия Бог, Който развърза клетвата, даде благословение и, като унищожи смъртта, дари ни вечен живот."

Ортодоксалната църква прославя Божията майка като пазителка на християнското семейство и покровителка на родилките и децата. Денят на нейното раждане - празникът Малка Богородица, е особено тачен предимно от жените, за да им помага светицата в беда и тежка работа, за да раждат леко и да са живи и здрави децата им.

В нейна чест омесват и изпичат голяма Богородична пита , Богородичен хляб. Едно парче от нея се оставя за добитъка и се стрива в храната му, друго парче се нарича на къщата, за да я пази Богородица. В някои краища пазят това парче чак до четвъртия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември).

Според обичаите стопанката на дома не трябва да шие и тъче, за да не се разболеят децата в семейството.

Църквата отбелязва Рождество Богородично

На 8 септември Православната църква отбелязва празника Рождество на пресвета Богородица известен в народната традиция като Малка Богородица.

На Малка Богородица се чества рождението на Христовата майка. Според българските традиции, Рождество на Пресвета Богородица се отбелязва предимно от жени, за да им помага Богородица в беда или тежка работа.

Малка Богородица е един най-предпочитаните празници, на който се провеждат събори из цяла България. Според обичаите, стопанката на дома приготвя празнична пита. Тя не трябва да шие и тъче, за да не се разболеят децата в дома.

Божият промисъл подготвил постепенно появяването на св. Дева Мария. В дълга редица поколения благородството се издигало непрекъснато, човешката природа ставала по-съвършена, докато най-после благословената двойка - Йоаким и Ана - се явила като благодатна почва, на която могла да поникне такава чудна издънка - пресвета Богородица.

На три дни път от Йерусалим се намирал малкият градец Назарет. Там живели праведните Йоаким и Ана, които светата Църква нарича "богоотци". Йоаким произхождал от Давидовия род, а света Ана - от рода на Аарон. Били много щедри, милосърдни. За себе си изразходвали само една трета от доходите си. Другата трета жертвали за храма, а последната трета раздавали на бедните.

Всекидневна скръб помрачавала живота на тези добри хора: нямали деца. У израилтяните това се считало за голямо нещастие, понеже бездетните родители се лишавали от надеждата да имат за свой потомък очаквания Месия.

На един от големите празници Йоаким дошъл със свои роднини в Йерусалимския храм. Искал да принесе жертва на Бога. Храмът бил препълнен с народ. Застанал Йоаким пред първосвещеника и му открил желанието си.

Първосвещеникът започнал да го укоряла, че заради греховете му Бог не го благословил с деца. При това положение той не бил достоен да принася жертва. Йоаким се натъжил дълбоко.

Излязъл от храма, като се утешавал с мисълта за безбройните милости на Бога към израилския народ. По някое време скръбта му обаче станала толкова голяма, че не пожелал да се върне в къщи.

Отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там прекарал той в молитва и строг пост 40 дни. Молел се усърдно Бог да се смили над него, да извърши чудо – да стане и той баща, както някога Авраам станал баща в дълбоки старини.

Вестта за тревогата на Йоаким в Йерусалим стигнала в Назарет до Ана. Тя затъгувала дори повече от мъжа си. Считала себе си за причина за бездетството им. И като мъжа си почнала също тъй горещо да се моли на Бога да я облагодетелства с рожба.

Веднъж, като работела в домашната си градина, видяла сред клоните на едно лаврово дърво гнездо с малки птиченца. Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма скръб.

- Само аз, Господи - казала тя със сълзи на очи, - съм мъртва и безжизнена. Цялата природа те прославя със своите плодове. Всички се радват на свои деца. Само аз съм бездетна като безводна пустиня... Господи, Господи! Ти си дарил на Сара в старините й син. Чуй и мене. И аз ще Ти принеса роденото от мене в дар, за да бъде благословено в него Твоето милосърдие! Ана вложила цялата си душа в тая молитва.

И ето – ангел Господен застанал пред нея и й казал: - Ано, Ано, твоята молитва е чута. Твоите вопли преминаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена дъщеря, заради която ще бъдат благословени всички земни родове.

Чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречеш Мария. Ана веднага дала обещание, че ако роди дете, ще го даде в служба на Бога. Преди да сподели своята радост с мъжа си, тя отишла в Йерусалимския храм, за да благодари на Бога и там да повтори своето обещание.

В това време ангелът Господен се явил и на Йоаким в пустинята и му казал: - Бог чу твоята молитва. Жена ти Ана ще роди дъщеря, която ще бъде ваша обща радост. За да се увериш в моите думи, иди в Йерусалим. Там при златните врата ще намериш жена си, на която вече е възвестена тази радост. Щастливите съпрузи се срещнали в Йерусалим.

Разплакали се взаимно за явяването на ангела и принесли заедно жертва в храма. 

Рождественско послание на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан

Всечестни отци, скъпи представители на монашеството, обични в Господа братя и сестри – чеда на Варненската и Великопреславска епархия,

 В светлия и изпълнен с радост празник на Рождеството по плът на нашия Господ, Бог и Спасител Иисус Христос сърдечно поздравяваме всички Вас, скъпите чеда на епархията. Христос в Своето Евангелие, говорейки за най-великото, което може да направи човек, и за изключително високата степен, до която може да възрастне, ни даде заповедта за любовта: „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели“ (Йоан 15: 13). И ето, в тази тайнствена рождественска нощ Сам Господ и Бог наш чрез Своето въплъщение изпълни този победоносен закон на живота и любовта. В тази светозарна нощ ние заедно молитвено възвестяваме „голямата радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител…“ (Лука 2: 10 – 11).

 Човечеството, което в грехопадението отхвърли Бога, отново намира възможност за единство със Своя Творец и Промислител. Влизанието на Сина Божи в света е Неговото доброволно понизяване и готовност да „смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна“ (Фил. 2: 8).

 Днес вечният Бог се ражда във времето. Безплътният се облича в плът. Този, Който е зад пределите на смъртта, влиза в областта на смъртта; днес започва кръстният път Господен; днес ни се явява жертвената кръстна Божествена любов. Днес витлеемските ясли ни предзнаменуват тази пещера, където ще бъде положен нашият Господ Иисус Христос, снет от кръста след мъчителната Си смърт...

 Целият земен път на Христос е не нещо друго, а изпълнение на тази заповед за любовта, която не знае граници, нито предел – тази любов, която вдъхва готовност да положим душата си за своите ближни. Като си спомняме за лежащия в яслите Богомладенец, ние намираме твърда вяра и нерушима надежда в Промисъла Божи, който води към добро всеки човек. Съвременният човек живее с разбирането, че той е мерило за истината. Всеки има своята правда и всеки сам определя кое е добро и кое – зло. Божествената истина, а следователно и основаното на тази истина различаване на добро и зло днешната либерална съвременност се опитва да замени с нравствено безразличие и всезадоволеност, които разрушават душите на човеците и ги лишават от вечен живот. Ако природните катастрофи и военните конфликти превръщат в развалина външното устроение на живота, то нравственият релативизъм разяжда съвестта на човека и го лишава от духовния му усет; изопачава Божествените закони и нарушава връзката на творението със Създателя.

 Днес, както и винаги, християнинът е призван да потвърждава със своите ежедневни постъпки ценността на праведния образ на живот и съзнателно да противостои на нравствения релативизъм и на културата на бързото забогатяване. Около нас има много немощни, болни и самотни хора. Не са малко и тези, които изпитват сериозни икономически трудности. В търсенето си за по-добър живот много хора напуснаха пределите на Родината и поверената ни епархия, а някои от тях попаднаха в недружелюбно обкръжение.

 В провеждането на отделни социални и църковно-обществени дейности трябва да участват всеки пастир и християнин. По думите на един почти съвременен светител: „Само в Христовата светлина можем да видим Бога, себе си и света в истинския му вид; само по указание на небесното Откровение можем да намерим пътеката, водеща към вечния живот“.

 С тези, които чакат Христовото утешение, ние трябва да разделим топло и радостта от днешния празник. Всеки от нас може да разпръсне светлината на Витлеемската звезда на близки и далечни – на колегите, приятелите, роднините и съседите. В изминалата година в съработването ни с отделните институции в страната и епархията, в сътрудничеството ни с отделните организации се осъществиха различни полезни инициативи. Всичко това сплотява хората и възражда твърдата духовна и нравствена основа на обществения живот.

 Поздравяваме всички Вас, чедата на Варненската и Великопреславска епархия, с Рождество Христово и новолетието и молитвено Ви желаем радостта в Господа, Който се въплъти, „та оправдани с Неговата благодат, да станем по надежда наследници на вечния живот“ (Тит. 3: 7).

 „Бог на надеждата дано ви изпълни с всяка радост и мир във вярата, та чрез силата на Духа Светаго да се преумножава вашата надежда“ (Рим. 15: 13). Амин!

 

 Рождество Христово

 гр. Варна

 2019 г.

 Източник: mitropolia-varna.org

Дарения за новия храм чакат в Котленци

Продължава набирането на средства за храма „Рождество Богородично“ в село Котленци, община Добричка. Досега в изграждането му са инвестирани повече от 16 000 лева, съобщи кметът на Котленци и председател на Инициативния комитет Цветанка Йорданова. Все още са необходими около 5 000 лева за довършването на храма.  

За дарения е открита и банкова сметка в Общинска банка – Добрич:BG 98 SOMB  9130 10 66093001

Всички дарители получават Свидетелство за дарение, заяви Йорданова.