Той е последният и най-известен от т.нар. съдии, водачи на еврейския народ. Името му означава “измолен от Бога”, защото майка му дълго време нямала деца и горещо се молила Бог да й даде рожба, като обещала да посвети детето си на Бога.
Молитвата й била чута и измоленият от Бога Самуил останал да расте в храма при първосвещеник Илий. След години станало ясно, че момчето има дарба да пророкува.
Докато растял, той поучавал евреите и ги карал да се покаят за греховете си. Народът го слушал и следвал напътствията му. Затова с волята на народа го избрали за съдия и вожд. С негова помощ евреите се избавили от дълго филистимско робство.
Самуил управлявал мъдро и справедливо. Когато остарял, отстъпил на синовете си част от властта и ги поставил за съдии. Но те не следвали примера му, били алчни и несправедливи. Недоволни от тях, народните стареи дошли да молят Самуил да им избере цар.
Бог посочил Саул, виден човек от Вениаминовото коляно, и Самуил го помазал за цар. След избирането на Саул за цар народът продължил да почита Самуил, хората търсели неговите наставления. Но Саул престанал да се вслушва в съветите му, станал горд и самонадеян. Затова Бог посочил на Самуил нов цар. Пророкът отишъл в къщата на Йесей и помазал за цар най-малкия му син, известния цар Давид.
Самуил умрял в дълбока старост и всички жалили за него.
В град Пловдив (в древност наричан Филипопол) през 304 г. по времето на гоненията срещу последователите на Иисус Христос били мъчени и накрая убити на този ден 37 християни, изповедници на вярата. Заедно с тях пострадали за Христовото име и други двама мъченици – Север и Мемнон, римски стотник.
ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ
Източник: БТА
