Поради гонението, повдигнато срещу християните по време на царуването на Диоклитиан, когато много християни били измъчвани и убивани, свети Савин оставил своя дом, власт, богатство и всичките си близки и тайно излязъл от Хермопол, като се укривал в далечно село заедно с други християни.
Като се заселил в една колиба, той прекарвал там в пост и молитви денем и нощем.
Служителите на идолите търсили навсякъде Савин, княза на Хермопол, за да го подложат на мъчения, но никъде не го открили, за което още по-силно се разгневили.
Но един бедняк, който идвал за милостиня при блажения Савин и получавал от ръцете му храна и всичко потребно за себе си, взимайки пример от предателя Иуда, дошъл при езичниците и им казал:
- Какво ще ми дадете, за да ви предам този, когото търсите?
Те му дали две жълтици. След това тръгнали след него, дошли до дома, където живеел светецът, обградили го и почукали на вратата.
В това време при свети Савин имало шестима християни. Като помислили, че е дошъл някой от братята, те отворили.
Тогава езичниците бързо нахлули в дома и свързали всички. Особено здраво оковали свети Савин с две тежки вериги и след това го отвели на съд пред хегемона на тази страна, който се казвал Ариан.
Свети Савин бил разпитван дълго време и много пъти бил принуждаван да принесе жертва на идолите. Но той не се отрекъл от Христа. Заради това бил изтезаван още по-жестоко - тялото му било разкъсвано с остри железа и горено с огън. Накрая бил удавен в реката.
Така светецът завършил своя подвиг и преминал при Подвигоположника Христа, за да приеме от Него венеца на победата.
Заедно с него били измъчвани и останалите шест християни, които били наградени от Господа със същата слава на небесата.
Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски.
