- Всички ли въздават чест и поклонение и принасят жертви на нашите богове?
Калвисиян отговорил:
- Наистина, светли княже, всички, които ти виждаш, служат усърдно на великите богове, и им принасят множество жертви. Сред тях няма нито един нечестивец.
Този отговор силно зарадвал Пентагур и той изразил одобрението си както пред народа, така и пред началника на града. След това обнародвал заповедта на царете и пред всички дал власт на Калвисиян - ако намери някого, който се нарича християнин, да го предаде на мъчения и да го умъртви. След това Пентагур се отдалечил в други градове. Калвисиян извикал при себе си слугите на преторията и им заповядал внимателно да търсят, дали няма да се намери някъде в града или в околностите му някой, който, макар и тайно, да изповядва християнската вяра, и да го предадат на мъчения. Тогава се приближил един от слугите и казал:
- Тук в града има човек на име Евпъл - той носи със себе си някаква книга, обикаля домове и улици, учи народа и нарича велик християнския Бог. (Свети Евпъл бил дякон и носел със себе си Евангелието. Той четял от него на народа за Христовите чудеса и го учил да вярва в Спасителя.) Когато чул това, Калвисиян веднага изпратил да го хванат и да го доведат вързан при него. Войниците тръгнали да търсят свети Евпъл из целия град. Накрая го намерили в една бедна къщичка, където четял светото Евангелие, и поучавал тези, които го слушали. Войниците го хванали, вързали му ръцете отзад и го повели на съд при градския началник, като взели и Евангелието. Когато видял свети Евпъл, Калвисиян казал:
- Ти ли си хулителят на боговете и престъпник на царските заповеди?
Свети Евпъл отговорил:
- Кои са вашите богове, за да ги почитам?
- Нашите богове са Юпитер, Асклипий и Диана - казал Калвисиян.
- Ти - възразил му светецът - си сляп, защото не познаваш Единия истински Бог, Който е сътворил небето и земята, създал е човека от пръст и нас християните е облякъл в безценната и пресветла дреха на безсмъртието, която е светото кръщение.
- Ти затова говориш така горделиво, защото още не си изпитал мъченията - казал Калвисиян.
- За мен тези мъки са светъл венец, а за теб тъмнина и погибел - отвърнал Евпъл.
Тогава Калвисиян, силно разгневен, заповядал да окачат свети Евпъл и да го стържат с железни гребени. По време на тези мъчения свети Евпъл повдигнал очи към небето и се молел:
- Господи Иисусе Христе, облечи мен, от когото като дреха смъкват плътта ми, с безсмъртие в бъдещия живот. Дарувай ми в този час сила, да не ме победят мъките.
И от небето се чул глас:
- Бъди мъжествен и се укрепявай, Евпле! За теб вече е приготвена истинска дреха.
Дълго стъргали светия мъченик, при което Калвисиян му говорел:
- Нима няма да изоставиш заблуждението си? Защо не искаш да влезеш в храма на боговете и да им принесеш жертва, за да получиш от тях прошка на греховете си, от царете - чест и богатство, а от нас - предложение за дружба. Изобщо, чрез това ти би придобил много злато и сребро.
- О, син на погибелта и слуга и съобщник на дявола - отвърнал свети Евпъл, - не знаеш ли колко тежко ще бъдеш наказан в деня на страшния Божий съд за всички тези, които сега скланяш към идолопоклонство чрез злато и сребро?
Разгневен още повече, мъчителят заповядал да бият светеца по челюстите с железни чукове и да чупят бедрата и колената му. По време на тези побои свети Евпъл укорявал мъчителя, като казвал:
- Безумен, ослепен от злоба човек! Защо ми причиняваш тези мъки, които аз, укрепяван от моя Бог, считам за паяжини? Ако можеш, измисли по-страшни мъки, защото тези за мен са като игра.
След това Калвисиян заповядал да отвържат свети Евпъл, да окачат на шията му Евангелието и да го отведат в тъмницата. Освен това заповядал особено внимателно да затворят вратите на тъмницата, да ги запечатат с неговия пръстен и да поставят стража, за да не може никой да влиза при свети Евпъл и да му носи хляб и вода. Калвисиян искал той да умре мъчен от глад и жажда. Свети Евпъл прекарал в тъмницата седем дни и нощи и почувствал силна жажда. Тогава той се помолил на Господа:
- Господи Иисусе Христе, истински Боже наш, Който даваш храна на всяко живо същество, Ти, Който си напоил в древност Твоите люде, водени през пустинята от Мойсей, като си източил вода от камъка, Ти, Който си извел за Самсон вода от сухата ослина челюст, и си ни умил с водата на светото кръщение, дай и на мен, моля Те, прохлада, защото изнемогвам от жажда. Заповядай да потече в тази тъмница извор на вода и да утоли жаждата ми, и всички ще узнаят, че само Ти си Бог и няма друг, подобен на Теб.
Когато свети Евпъл завършил молитвата си, внезапно в тъмницата се появил извор на вода. Той пил от него и утолил не само жаждата си, но и глада си, като с храна. Свети Евпъл прославил и благодарил на Бога. След като изминали седем дни, Калвисиян заповядал да изведат мъченика от тъмницата, ако още е жив. Той предполагал, че свети Евпъл заради раните, глада и жаждата, вече е мъртъв. Когато войниците дошли, изпаднали в ужас, като видели, че цялата тъмница е пълна с вода. Свети Евпъл, прострял ръце над водата, сякаш заповядвал, и водата на часа станала невидима. Войниците си казали един на друг:
- Наистина е велик Бога, на Когото служи този човек! Повели светия мъченик към дома на градския началник.
Той като видял, че свети Евпъл никак не е изменил външния си вид и е весел, сякаш идва от пир, много се удивил и казал:
- Поне сега се поклони на боговете, преди да ти отсекат главата.
Свети Евпъл отговорил:
- Коварен и ослепей приятел на дявола! Кой иска да остави светлината, за да ходи в тъмнина?
Разгневен, градоначалникът заповядал да му разкъсат ушите с железни куки и да отведат вързания на съд в преторията. Там дошъл и самият мъчител, седнал на мястото си и дълго принуждавал светеца да принесе нечестивите жертви, но като видял, че свети Евпъл остава непреклонен, Калвисиян го осъдил на посичане с меч. Когато изслушал смъртната си присъда, свети Евпъл помолил градоначалника, преди да го посекат, да му дадат време да се помоли. Калвисиян се съгласил. Когато войниците повели светия мъченик на смърт, ги съпътствала голяма тълпа народ, сред която имало немалко християни, които тайно спазвали вярата си. Когато достигнали мястото, свети Евпъл спрял. След това се обърнал към народа, взел Евангелието, което винаги носел със себе си, отворил го и започнал да чете за Христовите чудеса и да ги поучава да познават истинския Бог, и мнозина от езичниците се просветили със светлината на Христовата истина. След това свети Евпъл започнал да се моли на Бога и до него достигнал глас свише:
- Блажен си ти, Евпле, Мой добър и верен рабе, ела и влез в радостта на твоя Господ и се наслаждавай на покой заедно с всички, които от векове са Ми благоугодили!
След като се чул този глас, свети Евпъл преклонил главата си, а след отсичането й, отишъл при своя Господ. Неговото страдание завършило на единадесетия ден на месец август. Благоговейни мъже от християните взели честното тяло и главата и ги погребали в специално приготвено място. По молитвите на светия мъченик при гробницата му се извършвали много изцеления, в които съдействала благодатта на нашия Господ Иисус Христос, на Когото с Отца и Светия Дух чест и слава во веки. Амин.
