На 4 декември църквата почита света Варвара, която се приема за
покровителка на починалите от внезапна смърт – тези, които са нямали
време да се покаят и причестят.
Света Варвара, родена в семейството на аристократ езичник от Илиопол, се отличавала с особена красота.
Тя се запознава с християни и приема свето кръщение и когато бащата
научава, че дъщеря му е станала християнка, нарежда да я бичуват и
получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт.
По нареждане на бащата Варвара е обезглавена. Поверието гласи, че
Божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града –
двамата са поразени от мълния.
През VI век мощите на света Варвара са пренесени в Константинопол.
Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща
В някои райони на страната света Варвара е приемана за покровителка
на болните деца, по-специално на заболелите от дребна шарка, затова и
хората я наричали Баба Шарка. Жените месели и раздавали за здраве
"къпани" питки. Друг обичай е да се вари боб и да се слагат по няколко
зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце.
В други райони света Варвара се почитала като покровителка на
домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, тъй като
девойките се пременявали, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.
Този ден е натоварен с предричания в обичаите – по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи.
В българския фолклор за обичаите, съпътстващи празниците на света
Варвара – свети Сава (5 декември) и свети Никола (6 декември), има
поговорка: "Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща".
Имен ден празнуват всички, носещи имената Варвара, Варвадран, Варя, Варадин.
