Възлюбени в Господа братя и сестри – Христос Воскресе!
Бог е безграничен Дух, но в кръга на нашите земни понятия ние намираме най-голяма духовност у човека и оприличавайки Го на човек постъпваме в богопочитанието си към него, така както бихме постъпили в отношението си като към човек от висок ранг, стараейки се да му угодим по земному. В това почитание много истински религиозни хора са внасяли и идолопоклоннически елементи, забравяйки, именно факта, че Бог е дух и трябва да го почитаме с дух и истина.
Самарянката, с която Христос беседвал при кладенеца, в днес прочетеното свето Евангелие, върху възвишени въпроси на духа, не правела изключение от множеството. Тя мислела, че е редно и богоугодно да се покланя само в храма, построен на планината Гаризим, както и иудеите мислели, че единственото место, дето пребивава Бог, е иерусалимският храм...
Такова едно разбиране за Бога-Дух било тестогръдо, то не е духовно, ето защо лесно може да премине в идолопоклонство.
Дори великият пророк Моисей повествува, че Ной, след като водите от потопа спаднали, съградил жертвеник и принесъл всесъжение върху жертвеника. “И помириса Господ приятно благоухание” – казва Моисей /Бит.8:21/. Естествено, трябва да имаме предвид низкия духовен уровен на израилският народ от онова време. Затова и за възвишените религиозни преживявания Моисей бил принуден не веднъж да му говори с грубо образен език.
Отделни духовно напреднали хора са виждали понякога едни или други извращения в богопоклонението на своите съвременници и са надигали глас против тях. Пророк Исаия, например, който е живял осем века след Моисея, почти не намирал у своите сънародници истинско, духовно поклонение Богу, затова бил принуден да изрече, от Господне име, такива слова: “- За какво ми са многото ваши жертви? Преситен съм на всесъжения от овни и на тлъстина от угоен добитък; и кръв от телета, от агнета и козли не искам!.../Ис. 1:11/”.
Разбира се, пророкът, макар и духовно по-издигнат от своите съвременници, не бил въобще против култа, но искал да го освободи от някои груби простонародни схващания, които цялата тежест на своята вяра поставяли върху обрядите, забравяйки делата на духа – милостта, човеколюбието, братолюбието и т.н..
Господ Иисус Христос намерил също така едно сухо и бездушно богопоклонение сред евреите, поклонение, което поставяло буквата над духа. Затова Спасителят бил принуден да изобличи преди всичко еврейските духовни първенци, книжниците и фарисеите, за техния религиозен формализъм. “ – Горко вам, водачи слепи, които казвате: ако някой се закълне в храма, не е нищо; но ако се закълне в златото на храма, задължава се. Безумни и слепи, кое, наистина, стои по-горе: златото или храмът, който освещава златото? Също казвате: ако някой се закълне в жертвеника, не е нищо; но ако някой се закълне, в дара, който е върху него, задължава се. Безумни и слепи, кое, наистина, стои по-горе: дарът ли, или жертвенника, който освещава дара?.../Мат.23:16-19/”.
Братя и сестри,
Ако всички хора имаха възприемчив дух и готово сърце да слушат, за да чуват Бога, когато им говори, тогава не би имало нужда от пророци, проповедници, свещени места и храмове..Обаче, кой смее да каже, че е достигнал такова духовно съвършенство, че да е излишно някой да го поучава и напътства? Колко са тези чисти по-сърце и мисли богоугодни хора, които могат и в пустини и по пътища да разговарят с Него и да чуват гласа Му? Затова повече отвсякога имаме нужда и от светини и храмове, и от старци и проповедници.
В Откровението на свети Иоан Богослов се говори за Божия град, за Новия Иерусалим следното :”В него храм не видях, понеже Господ Бог Вседържител и Агнецът са негов храм /21:22/”.
Защо Христос казва на самарянката, че е дошло вече време, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца в дух и истина?
Векове са изминали от онова време, а и днес не можем да се похвалим с оная чистота на богопочитание, каквато съществувала в първохристиянската църква..., но Спасителят бил прав, когато казал, че времето е дошло. Защото в Негово Лице и в лицето на светите апостоли светът имал вече истински богопоклонници, такива, които са служили на Бога с дух и истина. Те били чужди на показното, на лицемерното богопоклонение. Четем в Евангелието, как Христос, макар и да посещавал Иерусалимския храм, се е молил Богу и в уединение, скрит някъде в гора или планина. Той е казал на Своите слушатели. “И кога се молиш, не бъди като лицемерите, които обичат да се спират по синагоги и по кръстопътища да се молят, за да се покажат пред човеците. Истина ви казвам, те вече получават своята награда. А ти, кога се молиш, влез в скиршната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. А кога се молите, не говорете излишно като езичниците; защото те мислят, че в многословието си ще бъдат чути. Прочее, не бивайте тям подобни.../Мат. 6:5-8/”.
Така ни е уяснил Спасителят поклонението Богу с дух и истина. Затова на друго място Той съветва: “И тъй, ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си /Мат. 5:23-24/”.
Това значи, че от християнина се иска нелицемерна, искрена молитва, придружена с дела на братолюбие, душевен мир и всеопрощение...
Възлюбени в Господа братя и сестри,
Дълъг и труден е пътят към духовно съвършенство, пътят към Истината. За да стане вярващият християнин богопоклонник с дух и истина, трябва да почне да гледа на формата, на външното, като на нещо преходно и да обърне сърцето и мислите си преди всичко към Самия Бог, Който е Дух и Истина. Материалното, земното, формата, не може да задоволи духовния копнеж на дълбоко религиозния човек. Истинските желания на душата могат да бъдат задоволени само от Бога и в Бога.
Затова нека търсим Бога с дух и истина, и тогава ще почувствуваме духовната си жажда задоволена, защото ще пием от живата вода и ще имаме блажен и вечен живот в Отец и Син и Дух Светий. Амин!
