На 13 юли честваме празника Събор на св. архангел Гавриил

Архангел Гавриил (от еврейски – „Божия сила“) се споменава в Библията като пратеник на Бога при хората. Още в Стария Завет е записано, че се явява на пророк Даниил по време на вавилонския плен. После в Новия Завет (в началото на Евангелие от Лука) четем, че той известява на Захария за раждането на св. Йоан Предтеча и съобщава на св. Дева Мария благата вест за въплъщението на Син Божи, т.е. зачеването и раждането на Иисус Христос. За този архангел пише (без име) и евангелист Матей, че се явил на праведния Йосиф Обручник, на когото съобщава за свръхестественото зачатие на Спасителя Иисус.

Има два празника в негова чест: на 26 март, след празника Благовещение, и на 13 юли – на този ден се възпоменават неговите явявания и чудеса през цялата човешка история. Като безплътни Божии служители за спасението на хората от греха и смъртта, Гавриил и архангел Михаил са двамата най-почитани от християните ангели, поименно споменати в Библията. Те се наричат архангели (първи сред ангелите) заради водещата си роля в историята на човешкото спасение.
 
В този ден се почита и паметта на св. Стефан Саваит (VIII век). Роден в Дамаск, той бил племенник на църковния писател и песнописец (автор на църковни химни) св. Йоан Дамаскин. Стефан от дете постъпил за послушник в прочутата със светостта на монасите си лавра на св. Сава Освещени в Палестина (днес Израел), там станал и монах. Затова го наричаме Саваит. Като основателя на обителта и Стефан прекарал живота си в уединение и молитва, като отшелник в пещерите край манастира и просиял в святост. Затова започнали да го почитат като „преподобен“, както наричаме светците, които са били монаси (ако е била монахиня, се нарича съответно преподобна) и след смъртта си получават възможност да ходатайстват пред Бога за нас.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

ИЗТОЧНИК: БТА

На 22 октомври честваме паметта на светия равноапостол Аверкий, Йераполски епископ

Свети Аверкий живял през II век. Имал онази силна вяра в Христос на първите християни и нравствено чист живот. А благодарение на високото си образование, успявал да учи другите на истинската вяра и праведност. Постоянно обикалял по градове и села да проповядва Христовата вяра, както правили апостолите през I век, и затова е получил званието равноапостол. С проповедническа цел свети Аверкий обиколил Киликия, Сирия, Месопотамия, бил и в Рим. След смъртта на свети Папий християните в град Йерапол в област Фригия (Западна Мала Азия) единодушно го предложили да бъде ръкоположен за техен епископ. На високия пост Аверкий не намалил, а усилил усърдието си. Помнят се неговите думи: "Не е достатъчно някой да изглежда като водач, но трябва и наистина да е такъв!", тоест да увеличи своите трудове, когато заеме по-висок пост. Изпълнявал точно казаното от Господ: "Който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб. Защото и Син Човешки не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина" (Марк 10:43-45). И Аверкий приложил тези думи в живота си. Дейността му в Йерапол била свързана с много трудности. В началото на неговото служение, като епископ в града, християните били твърде малко. Но с много работа и висок личен пример той успял да увеличи броя на членовете на Църквата. Затова Бог го подкрепял и му дал дарбата да върши много чудеса с молитва и призоваване на Божията сила. Житиеписецът отбелязва, че много езичници в различните страни, в които Аверкий проповядвал, били спечелени за вярата и се присъединявали към малките преди това християнски общности. 

Свети Аверкий починал в мир през 165 г., на 72 години. 

 

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ 

Източник: БТА