Честваме паметта на преподобния Антоний Велики

Живеенето в духовен подвиг, наричано подвижничество, е толкова древно, колкото и християнството. Но подвижниците отначало не напускали света, т.е. не били отшелници. Те живеели в селищата, в семейства или насаме. Монахът (в превод „самотникът“) още не познавал далечната пустиня. Отшелничеството получило видни образци в лицето на светите Павел Тивейски (чества се на 15 януари) и Антоний Велики.

Свети Антоний се родил в 251 г. в Среден Египет. Бил на 20 години, когато починали родителите му. Те му оставили богатството си и грижата за по-малката му сестра.

Но Антоний имал вродена склонност към духовен живот и помнел думите на Иисус Христос към богатия момък: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и раздай на сиромаси, тогава дойди и върви след Мене“. Затова раздал имуществото си на бедните и с остатъка от парите поверил сестра си на един девически дом. След това започнал подвижнически живот. Постоянна молитва, пост и въздържание изпълвали дните му.

Отначало той заживял в усамотение близо до родното си място, а по-късно се заселил в Източната пустиня (между река Нил и Червено море). Там го посетили първите изкушения. Най-напред било съжалението за напуснатия от него свят, за раздаденото богатство, за любимата сестра. След това изкушенията се засилили. Бесовете всякак се стараели да го отклонят от избрания духовен подвиг. Но светецът се стараел да бъде съсредоточен в молитвите си и отблъсквал изкушенията с духовни песни и текстове от Свещеното Писание. След дългогодишен подвиг Антоний постигнал душевен мир и бил удостоен с дара на чудотворство и на прозорливост. Станал духовен старец, ръководител на много монаси, които търсели наставленията му за духовен живот и молитва за всички хора, за целия свят.

Преподобният Антоний починал на 105 години, на 17 януари 356 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 16 януари честваме паметта на преподобния Ромил Бдински и на свещеномъченика Дамаскин Габровски

Преподобният Ромил бил родом от град Видин. При кръщението бил наречен Руско. Получил добро образование и родителите му искали да го задомят, но той жадувал за духовен живот и избягал в столицата Търново. Там в манастира „Св. Богородица Пътеводителка“ бил постриган за монах с името Роман. С голямо усърдие изпълнявал монашеските си задължения, образовал се допълнително и бил за пример на останалите монаси. А когато чул, че великият подвижник на безмълвието (исихазма) преподобният Григорий Синаит дошъл да живее на българска земя в местността „Парория“ (на границата между България и Византия, вероятно в Странджа планина), Роман отишъл и станал негов ученик. Подвизавал се в постоянна молитва и усвоил исихастката духовност.

В Парория Роман приел велика монашеска схима с името Ромил. Но вече османските турци навлезли в Тракия и след битката при Черномен (или Чирмен) в 1371 г. положението станало много несигурно. Монасите се разпилели да се спасяват от нашествениците. Ромил заминал за Атон, но скоро отишъл още по-дачеле – в град Авлона (близо до Драч, Албания), а оттам – в Раваница (Сърбия), в манастира „Св. Възнесение“. Там и починал на 16 януари 1375 г.

Свещеномъченикът Дамаскин, родом от Габрово, бил Хилендарски монах и игумен. По манастирски дела той отишъл в Свищов в метоха на своя манастир. Но там някои турци, които имали парични задължения към манастира, вместо да се издължат, наклеветили монаха, че имал връзки с някаква туркиня. Когато го завели в съда, кадията разбрал, че монахът е невинно обвинен. Но събралата се тълпа поискала той да приеме исляма или да бъде обесен. Преподобният Дамаскин твърдо заявил, че е християнин и никога няма да се отрече от вярата си в Христос. Тогава му вързали ръцете отзад, повели го и го обесили на 16 януари 1771 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 1 септември честваме началото на църковната година и паметта на свети Симеон Стълпник

На 1 септември по хилядолетна традиция се отбелязва началото на новата църковна година. В храмовете се извършва молебен на този ден и се изпросва Божи благослов за "благоприятна Господня година", за която говори Иисус Христос в проповедта Си в синагогата на град Назарет. А доколкото в гражданския ни календар новата година се отбелязва на 1 януари, ние и тогава извършваме такава молитва към Бог - Господаря на времето и на цялото творение, за да живеем в мир и любов, които са основа на истинското благоденствие.

На този ден се почита и паметта на един известен подвижник - свети Симеон Стълпник. Наречен е така, защото дълги години живял върху изградена от него кула, на старобългарски "стълп".

Свети Симеон е роден в 389 г. в област Кападокия, Мала Азия. От малък бил отдаден с цялата си душа на вярата в Иисус Христос. Един ден той бил силно впечатлен от думите на Спасителя, че са блажени тези, които скърбят за греховете си и за злото, което преобладава в света, защото те ще бъдат утешени от Бог. Блажени са също и тези, чиито сърца са чисти от всякаква греховна нечистота, защото те ще видят Бог. Симеон пожелал и той да води такъв живот, затова отишъл в манастир, където престоял десет години, получил необходимата подготовка за духовен живот и се замонашил. Но той желаел да води уединен живот и затова с благословението на игумена се оттеглил в една пещера. Там прекарал три години в пост и усилена молитва. Много хора научили за светия му живот и започнали да се стичат при него за духовен съвет и помощ. Той мъдро ги поучавал и всички получавали голяма полза от това. Накрая обаче подвижникът решил да се откъсне напълно от общуване с други хора и си изградил каменна кула, висока 36 лакти. Така живял в непрестанна молитва и святост цели 37 години. Упокоил се в 459 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА