На 10 декември честваме паметта на светите мъченици Мина, Ермоген и Евграф

Мъченикът Мина бил езичник, родом от Атина. След като се образовал, той осъзнал, че многобожието е измислица и заблуда. Това прозирало и в изследванията на философите. Затова Мина се заел да изучи християнските писания. В тях той намерил истини, които изпълнили душата му със светлина и надежда. Така Мина станал християнин.

По-късно, в края на III век, по времето на Максимиан, бил назначен за областен управител на Египет без императорът да знае, че той е християнин. Но когато Максимиан разпоредил гонения срещу християните по цялата империя, Мина не само не изпълнил заповедта, а дори помагал на християнската общност да се умножава. Сам управителят с дела на милосърдие и любов към хората свидетелствал за вярата в Христос. Тези успехи на християнството в Александрия силно дразнели езичниците. Те побързали да донесат на Максимиан за действията на Мина и той незабавно изпратил в града нов управител, атинския учен Ермоген. В изпълнение на заповедта Ермоген заловил Мина и го подложил на жестоки изтезания, а накрая го затворили в килия, за да умре там от раните си.

След известно време обаче, когато Ермоген изпратил да проверят дали и кога Мина е умрял, се установило, че той не само не е умрял, но и че раните му били излекувани. Това необяснимо за управителя чудо му помогнало да прозре величието на християнския Бог и Неговата сила, срещу която нищо не можели да постигнат усилията на гонителите. Ермоген, който от чисто любопитство вече бил запознат с учението на Иисус Христос, сега, след разговора си с Мина, решил да стане християнин. Последвал го в това решение и писарът му Евграф. Двамата били поучени във вярата от мъченика Мина и се подготвили за своето "кръвно кръщение". Наистина скоро и тримата били обезглавени и оттогава се почитат като мъченици за вярата.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 21 юли честваме паметта на свети пророк Йезекиил

Йезекиил бил потомък на еврейски свещенически род и добре познавал вярата и богослужението на народа си. Преживял трагедията на завладяването на Йерусалим и Юдея от Навуходоносор, който в началото на VI век преди Христос изселил в Месопотамия голяма част от евреите като роби. В петата година от Вавилонския плен Йезекиил получил Божи призив да служи като Негов пратеник сред прокудените евреи. Пророческото му служение продължило 20 години. Той пламенно учил народа, че нещастието ги е постигнало заради техните грехове и отклонението от почитта към единия истински Бог. Увещавал ги да се покаят с думите: „Отхвърлете от себе си всичките си грехове, с които сте грешили, и направете си ново сърце и нов дух; защо да умирате?… Защото Господ Бог казва: Аз не искам смъртта на грешника, но да се обърне той и да бъде жив!“.

Пророкът получил и откровение за възкресението на мъртвите. Той разказва, че Божията ръка го поставила сред поле, пълно с човешки кости, и Господ му казал: „Изречи пророчество за тия кости и кажи им: Сухи кости, чуйте словото Господне! Тъй казва Господ: ето, Аз ще въведа във вас дух и ще оживеете“. Йезекиил изпълнил заповяданото и видял, че костите се съединяват и на тях израства плът. И отново Господ му казал: „Изречи пророчество за Духа и кажи: Тъй казва Господ Бог: дойди от четирите ветрове, Дух Божи, и духни върху тия убити, и те ще оживеят!“. Пророкът изрекъл това пророчество и в костите влязъл Дух, те оживели и се изправили на нозете си. Това пророчество за всеобщото възкресение на мъртвите е част от богослужебните текстове в навечерието на Възкресение Христово.

Заради покайната си проповед и някои цитати и образи, използвани в новозаветни книги, пророк Йезекиил е почитан в християнството.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 10 юли честваме паметта на св. 45 мъченици в Никопол Арменски

Град Никопол в някогашна Армения (сега град Коюлхисар в провинция Сивас, Турция) бил мястото на мъченическата смърт на 45 християни, които приели вярата в Иисус Христос и въпреки гоненията не склонили да се откажат от нея и да се върнат към езическите божества. Това били Леонтий, Маврикий, Даниил, Антоний, Александър и още 40 доблестни мъже, отличаващи се с произход, образование и добродетелен живот. Те пострадали в 319 г. при управлението на източния съимператор Лициний.

Наистина, през 313 г. той заедно с Константин (Велики) подписал Медиоланския едикт, с който християнството било признато за „позволена религия“ и така формално спрели гоненията. Но роденият на Балканите Лициний като упорит езичник много скоро отново започнал да преследва християните, защото бил в конфликт със западния съимператор Константин, по чието предложение бил издаден едиктът за веротърпимост.

Жертва на тази преднамерена жестокост станали и никополските християни. Те не чакали да ги издирват и залавят, а сами заявили пред властите, че са последователи на Христос и не се страхуват от гонения и мъчения, дори и живота си биха дали за своя Спасител. Тогава всички тези 45 души били оковани в железни вериги и затворени в тъмница. Там жестоко ги изтезавали, но мъчениците твърдо понасяли всичко. Накрая им отрязали ръцете и краката, изгорили телата им в клада и след това захвърлили костите им в река Лик. Други християни тайно ги събрали и погребали. По-късно на същото място построили църква в чест на мъчениците.

В този ден се чества и паметта на преподобния Антоний Печерски, известен подвижник (X-XI век). Той първо отишъл на Атон, където дълги години живял като отшелник, а като се завърнал, основал край Киев известната Киевопечорска лавра.

Проф. д-р Иван Желев Димитров 

Източник: БТА