Започва Рождественският пост, или постният период преди празника Рождество Христово

На 15 ноември започва Рождественският пост, или постният период преди празника Рождество Христово. Според Типика (богослужебния устав) на Българската православна църква (БПЦ), Рождественският пост е втори по своята продължителност след Великия пост.

Рождественският пост е четиридесетдневен и не е така строг като Великия и Богородичния пост, като е подобен на Апостолския (Петровия). В навечерието на поста се отбелязват Рождественски заговезни - с взаимно опрощение и заговяване (консумиране на блажна храна), с разговори и създаване на нагласа за встъпване в предстоящия пост, посветен на славното Христово Рождество.

Какво се консумира през Рождественския пост?

През първата седмица на Рождественския пост и от 20 до 24 декември, включително, се консумира само растителна храна с олио. През останалите дни на този пост (без сряда и петък) се разрешава консумацията на охлюви, миди, октоподи и други, които също се приемат за постни храни. Традиционно на 21 ноември - Въведение Богородично, и на 6 декември - Никулден, се консумира и риба.

Подготовка за свето Причастие

Човек, който се готви за изповед и за свето Причастие, е необходимо предварително да уточни с изповедника си начина и степента на постене. Който е болен или има хронични заболявания, непременно трябва да се посъветва с изповедника си или с енорийския си свещеник, като му съобщи и мнението на лекаря.

История на Рождественския пост

Утвърждаването на 40-дневния пост, свързан с деня 25 декември, в който се чества Рождеството на Спасителя, станало сравнително късно - през 12-и век. То било в тясна зависимост от определянето на датата на това събитие във връзка, с което се формира този втори по своята значимост Господски празник след Възкресение Христово (Пасха, Великден).

Отбелязването на празника Рождество Христово при християните от западните църкви започнало около 350 г. При източните църкви то било въведено от св. Григорий Богослов през 380 г., като Антиохия последвала - през 375 г., Александрия - през 432 г. при св. Кирил Александрийски, Йерусалим - при патриарх Ювеналий.

Датите, на които това събитие било отбелязвано, също били различни: в западните църкви - на 25 декември, в Антиохия - на 4 януари, в Александрия - на 18 или 19 април, или на 29 май. Малоазийските църкви го чествали на 6 или 10 януари. Едва в края на четвърти и началото на пети век настъпило относително единство в отбелязването на Рождество Христово и всички православни църкви започнали да го празнуват на 25 декември.

Определен брой постни дни, непосредствено преди Рождество Христово съществували още от времето, когато празникът бил честван заедно с Богоявление. Св. Теофил Александрийски говори за дванадесетдневен пост по това време. По-късно, когато цялата Църква започнала да отбелязва Рождество Христово отделно от празника Богоявление, Богоявленският пост бил сведен до един ден.

През 1166 г. Константинополският патриарх Лука Хрисоверг постановил да се пости четиридесет дни преди Рождество Христово. 

БТА

Окръжно писмо на Светия Синод на Българската православна църква - Българска Патриаршия

Св. Синод на БПЦ - БП в извънредното си заседание на 30.03.2020 г., прот. № 2 – пълен състав, обсъди редица въпроси, касаещи богослужебния и молитвен живот в България, както и необходимостта от създаване на организация за посрещането на Възкресение Христово във връзка с епидемиологичната обстановка в страната и опасността от заразяване с коронавирус - COVID-19, и реши:

 • Благославя и подкрепя напълно усилията на държавните институции, насочени към запазване на живота и здравето на българския народ;

 • В съответствие с изискванията на държавните институции, призовава вярващите християни да останат по домовете си;

 • Всички храмове в диоцеза на БПЦ - БП остават отворени и в тях ще се извършват определените за св. Четиридесетница богослужения и молитвени последования;

 • Чинът на преподаване на св. Причастие остава непроменен. Свещенослужителите се задължават с особено внимание да преподават св. Причастие само на тези православни християни, които са се изповядали при тях и ги познават лично;

 • Болни, които не могат да посетят храма, при желание за св. Причастие да бъдат причастявани със запасни св. Дарове, като за това се вземат съответните мерки от свещенослужителите, каквато е установената практика в Църквата;

 • Да се използват дезинфектанти и да се поддържа лична хигиена, подовете на храмовете да се почистват периодично със съответните препарати, иконите да се забърсват, килими, пътеки и др. да бъдат отстранени от интериора на храмовете за по-лесна дезинфекция, местата за сядане да се дезинфекцират на няколко часа. Да се поставят напоени с дезинфектант стелки на входовете на храмовете, които да се поддържат влажни през цялото работно време;

 • Църковнослужителите да използват лични предпазни средства (маски, ръкавици и дезинфектанти), миряните, посещаващи храма, да ползват предпазни маски, както и да спазват регламентираното разстояние;

 • Свещениците, които имат и най-малки признаци на здравословно неразположение, да се въздържат от богослужения, за което да уведомят епархийския си митрополит;

 • Тайнствата св. Кръщение и св. Венчание да се извършват с ограничен брой хора, при пълно спазване на изискванията;

 • Опело на покойник да се извършва на открито, на гроба на покойника, при присъствието само на най-близките;

 • Призовава клира и богохранимото паство да усилят своя духовен подвиг в покаяние, пост, молитва, бдение, изповед и съединяване с Тялото и Кръвта Христови.

 Св. Синод изразява благодарност и отправя молитви към Всеподателя Бога за правителството, лекарите, медицинските сестри и работници, за всички останали обществени служители – полицаи, военни, служители в транспорта, магазинерите, всички които се излагат на риск, за да може ежедневния живот да се съхрани в рамките на възможното.

Източник: www.bg-patriarshia.bg