На 29 август БПЦ чества паметта на свети Йоан Кръстител (отсичане на главата му) и на свети Спас Струмишки

В християнството много често една свята личност се почита в деня на нейната смърт, особено когато тази смърт е мъченическа, причинена от гонителите на вярата в Спасителя Христос. Такъв е и случаят с днешния празник. Защото според преданието на този ден е завършил мъченически своя забележителен земен път Предтечата и Кръстителят Господен Йоан. Няколко пъти през годината се честват негови празници: зачеването му, раждането му, кръщението от него на Иисус Христос, намиране на мощите му.

Днес е тъжен празник, затова Църквата е отредила строг пост, дори без растителна мазнина. Защото си спомняме за убийството на свети Йоан, който е най-почитаният от християните човек след света Богородица. Той останал в историята не само с кръщението на Спасителя, но и с покайната си проповед и изобличението на всички, които не спазвали Божия закон. Обикновените хора се разкайвали и се кръщавали в израз на покаяние, като измивали своите грехове във водите на река Йордан. Цар Ирод Антипа обаче, изобличаван заради своето протизаконно съжителство с братовата му жена Иродиада, не само не се разкаял, но и го хвърлил в затвора, а по-късно по искане на Иродиада му отсякъл главата.

На този ден почитаме и паметта на новомъченика Спас (Анастас), българин от Радовиш, Струмишко (сега в Северна Македония). Роден през 1774 г., той млад отишъл да работи в Солун при търговец на дрехи. Един ден бил спрян от властите, задето изнасял от града дрехи без да е платил данъка за друговерци. По съвета на търговеца Спас излъгал, че е мюсюлманин и не дължи данък, но бил разкрит. Веднага започнали да го заплашват със смърт, ако не смени вярата си. Измъчвали го дълго и понеже отказвал да се отрече от Христос, го осъдили на смърт. Починал по пътя към бесилото.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Църквата почита свети Йоан Кръстител

На 29 август Българската православна църква почита паметта на св. Йоан Кръстител.

На този ден е отсечена главата на светеца.

Главата на Йоан Кръстител била отсечена в Юдея от стражите на цар Ирод.

Това е вторият летен празник на християнския светец, който се нарича още Секновение, поради вярването, че на този ден се сече лятото, секат се денят и нощта - стават равни.

Празникът се счита за край на лятото.

Той носи белезите на преходен период - между лятото и есента, и поради това в народната представа е изключително опасен. Движението на влечугите и бродещите вредоносни демони маркират период на хаос.

Вярва се, че на Секновение водата и времето започват да застудяват, затова никой не бива да се къпе в реките. На този ден се спазва строг пост. По аналогия с пролятата кръв на светеца е забранена консумацията на червено вино, на червени плодове и зеленчуци.

Не трябва да се работи и да не се започва нищо ново.

В чисто християнски план празникът носи идеята за цикличността, защото с останалите два дни, посветени на Йоан Кръстител, се образува една система - раждане (Еньовден - 24 юни), кръщаване (Ивановден - 7 януари) и смърт (отсичане на главата му - 29 август).

Когато Йоан станал на 30 години, Бог му заповядал да проповядва, че вече се е родил неговият син Христос, който скоро сам ще започне да учи хората.

И така, Йоан започнал да говори на хората. Нарекли го Предтеча, защото вървял преди Христос и разказвал за него. Йоан кръстил в река Йордан много хора, които се разкаяли и приемайки кръщението, Господ им простил извършеното.

Когато Христос дошъл при Йоан, Предтечата му се подчинил, и кръстил и него във водите на река Йордан. Той продължил и след това да проповядва учението на Исус.