На 24 май честваме отдание на Пасха, Деня на светите братя Кирил и Методий, и паметта на свети Симеон Дивногорец

В сряда на шестата седмица след Пасха, т.е. Възкресение Христово или Великден, се „отдава“, „изпраща се“ този най-голям празник за православните християни. Всички празници в чест на Иисус Христос и на света Богородица се честват по няколко дни и накрая се „отдават“, завършва този период на продължаващото им честване. Само Пасха се чества цели 40 дни и се отдава днес. През всички тези дни се четат и пеят молитви, посветени на Възкресение Христово, а вместо обичайния поздрав се поздравяваме с „Христос воскресе!“ и отговаряме „Воистину воскресе!“. Днес е последният ден от този дълъг период, а утре честваме вече друг голям празник – Възнесение Христово.

24 май е датата на паметта на светите братя Кирил и Методий по стар стил. Макар Българската църква да е приела новия календарен стил още през 1968 г., държавният празник на славянските просветители е останал на 24 май. На този ден ги почитат и други славянски православни народи, които следват стария стил: в Беларус, Полша, Русия, Северна Македония, Словакия, Сърбия, Украйна (по азбучен ред). Само българите ги честваме два пъти и това правим с радост и признателност за тяхното велико дело.

Свети Симеон живял през VI век в Антиохия, Сирия. От дете останал сирак и когато поотраснал, станал ученик на известен подвижник, стълпник (живеел на каменна кула). Симеон също си построил кула и така се подвизавал в пост и молитва много години. После отишъл в така наречената Дивна планина (затова е наречен Дивногорец) между Антиохия и Селевкия. Там, край река Оронт, продължил отшелническия си живот. Изучавал Свещеното Писание и станал мъдър наставник на други монаси и на поклонници, които идвали за съвет. Упокоил се в 590 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Преп. Симеон Дивногорски. Ден на Българската просвета и култура и на славянската писменост.

Св. Симеон Стълпник, Дивногорец, е наречен така, понеже се подвизавал на стълп-кула и понеже този стълп бил построен на планината, наречена Дивна.

   Симеон се родил в Антиохия Сирийска в 522 година. Майка му Марта след смъртта на мъжа си, загинал под развалините на своята къща по време на земетресение, възпитавала сина си в гореща любов към Бога, от която било проникнато нейното собствено сърце. И небезплодно се оказала нейното възпитателно въздействие: възприето от младенеца, то го превърнало в избран съсъд на Божията благодат.

   Когато Симеон бил на пет години, майка му го поверила на светия старец Йоан Стълпник, който се подвизавал в пустинята. Подражавайки му, Симеон пожелал подобен подвиг и скоро надминал своя учител с истинско ангелско търпение. Опитният старец Йоан, боейки се, да не би нежният отрок да изнемогне от непосилния подвиг, съветвал го да не се предава на такъв преждевременен труд. На Симеон, подкрепян свише, продължавал своето молитвено стоене пред Бога. Но не се задоволил той с това състояние.

   Минали шест години и той поискал по-висок стълп, за да се отстрани повече от земята. Построили му друг стълп, висок 40 лакти. Като прекарал на него осем години, Симеон по божествено откровение отишъл в Дивна гора, в околностите на Антиохия, и там – на висок хълм – основал обител и стълп върху скала.

   При своя монашески подвиг св. Симеон така разпределял времето си: от сутрин до деветия час (IX час по библейското времеизчисление се равнява на 15 часа, т. е. 3 ч. след обед) той се молел, след това се отдавал на четене и писане до залез-слънце, след това пак се молел и без сън стоял на молитва до зори. А на разсъмване той – според житиеписеца – "заповядал на съня като на свой слуга да дойде при него не за дълго, и като подрямвал малко, събуждал се и започвал своя ден".

   Младият подвижник получавал свише велики откровения. Той се изпълнил с мъдрост, а народът, който се събирал около стълпа, благоговейно слушал неговите поучения. Стълпникът се отегчавал от своята слава и от честите посещения на народа, затова и поискал да се пресели на Дивна гора като по-усамотено място; но и там народът идвал при него, а той никому не отказвал помощ – с добра дума, с изцеление или с предупреждение. С прозорливост той предсказвал бъдещи събития. Така той предсказал смъртта на антиохийския архиепископ и земетресението, което разрушило Антиохия.

   Св. Симеон приел по откровение свише свещенически сан на 33 години от селевкийския епископ Дионисий, макар по-рано да отказвал тази чест. Светителят го завел в църква, там го посветил в свещенически чин и с пеене на псалми отново бил изведен на стълпа, на който преподобни Симеон в продължение на 70 години непрекъснато извършвал своя велик подвиг до блажената си смърт в 596 година.