СВ. ПРПМЧЦИ НИКОН И ЛУКА ОДРИНСКИ

Житие на Св. прпмчци Никон и Лука Одрински. Мчца Лидия

В град Неапол, в областта Кампания, живял знатен и храбър воин, който изпъквал с необикновената си красота, името му било Никон. Баща му, грък езичник, възпитавал сина си в идолопоклонство, майката обаче била християнка и го учела да познава Христа. Тя му говорела за силата на кръста Господен:

Скъпи синко, ако по време на война те заплашва опасност, осенявай се по-често с кръстното знамение и така ще се избавиш не само от плен, но и от каквото и да било нараняване. Нито стрела, ни копие, нито меч ще те засегнат и ще останеш невредим и в най-страшните премеждия на боя.

И ето, веднъж римските войници били изпратени срещу неприятеля. Потеглил и Никон със своя отряд. В едно от най-кръвопролитните сражения той се оказал в голяма опасност, пред прага на гибелта. Като видял да падат мнозина от неговите вои ни, той разбрал, че го чака неминуема смърт. Тогава си спомнил думите и наставленията на майка си, вдигнал очи към небето, осенил се с кръстния знак и с дълбоко сърдечно съкрушение произнесъл:

Христе, всесилни Боже, яви върху мене силата на Твоя Кръст. От днес ще бъда Твой раб и ще се покланям на Тебе и на Твоята Майка.

След тези думи усетил, че се изпълва с необикновена смелост и се устремил напред с копие в ръка. Скоро повалил около 180 храбри неприятелски войници, другите обърнал в бягство, тъй че никой не можал да му устои. Така по чудодеен начин се проявила в него силата на Кръста Христов!

Тогава Никон прославил Бога:

Велик е християнският Бог, Който побеждава и прогонва враговете със силата на Своя Кръст!

Цялата римска войска се почудила на Никон:

Велико чудо на Божия промисъл! Никога не сме виждали, а и не сме чували за някого, който да се подвизава тъй храбро в боя както Никон.

След края на войната всеки се отправил към къщи, и свети Никон се завърнал у дома. Като възхвалял Бога, той разказал на майка си какво направил с него Господ Иисус Христос чрез силата на Своя кръст.

С огромна радост майка му възкликнала:

Благодаря на Твоето пресвято име, Господи, защото Ти искаш всички човеци да се спасят и да познаят истината! Чуй молитвата на Твоята рабиня и сподоби сина ми със свето кръщение за прошка на греховете и го научи да върши Твоята воля, за да Ти угоди и да се сподоби с обещаните вечни блага.

Никон започнал да разпитва майка си как може да стане християнин.

Трябва да постиш четиридесет дни и да изучаваш християнската вяра под ръководството на свещеник. После, като се отречеш от сатаната и делата му, с вяра в Христа, ще се сподобиш със свето кръщение и ще станеш истински християнин и раб Христов.

Жив Господ ­ отвърнал Никон, ­ по-добре да бъда Негов раб, отколкото езичник, идолопоклонник и воин. Вече не искам да се покланям на камъни или на каквато и да било твар, а на Единия Бог, Творец на небето и земята, морето и на всичко, което в тях!

Като се поклонил доземи на майка си, Никон казал:

Майко, моли Бог да ми изпрати ангел, добър наставник и пазител на моите душа и тяло, за да мога под негово ръководство да намеря такъв Божий раб, който да ме сподоби със свето кръщение и да ме научи да върша волята на Христа, Нашия истински Бог, за да бъда причислен към словесното Христово стадо. О, достойна за почит моя майко, ако твоите поучения не бяха ме отклонили от езическата заблуда, за да позная истинския Бог, аз нямаше да избягна геената и щях да изпитам мъченията на ада заедно с ония, които не познават Бога.

С думите "моли се за мене, майко", той понечил да излезе от къщи. Но майка му го хванала за ръката и го умолявала да се върне при нея, след като приеме свето кръщение, за да я погребе, понеже чувствувала вече приближаването на смъртта. После се помолила за него, дала му пари и най-важното ­ благословила го и го изпратила да търси свещеник. А това било трудно за желаещите да станат християни и да приемат свето кръщение, защото поради гоненията по онова време християнските свещеници и наставници се криели в пустините и планините.

Щом напуснал дома си, Никон отишъл на пристанището, качил се на един кораб и отплувал за Константинопол.

Неговите началници и войници дълго го търсили в Неапол. Накрая отишли при майка му и я попитали къде е синът є.

Тя отвърнала, че не знае къде е отишъл.

А Никон, воден от Божията благодат, пристигнал на остров Хиос, изкачил се на една висока планина и прекарал там в молитва осем дена, молейки Бог да му посочи къде да намери такъв раб Господен, който да извърши над него отдавна желаното свето кръщение и да го научи на тайнствата на светата вяра. И ето, в сънно видение му се явил ангел Божий в образа на светител. Връчил му жезъл с изображение на кръста и му заповядал да отиде на морския бряг. На сутринта намерил кораб, който го чакал, защото същият Божий ангел се явил и на корабниците и им заповядал да чакат Никон, който щял да слезе от планината с жезъл в ръце.

Благодарение на попътния вятър, след 2 дни корабът хвърлил котва близо до една планина, която се наричала Ганос. Там се криел от гоненията епископът на Кизик Теодосий заедно с много монаси. За тях той бил и игумен, и отец. Бог го бил известил за Никон и заедно с монасите си отишъл на пристанището да го посрещне. После го завел в своята пещера и след оглашението го кръстил в името на Светата Троица и го причастил с пречистите Христови Тайни.

След светото кръщение блаженият Никон живял в пещерния храм, изучавал Божественото Писание и монашеския живот и заради своята кротост бил постриган за монах.

Някои от братята, като виждали смирението и кротостта, поста, въздържанието и всенощното бдение на Никон с молитви и псалмопения, го оприличавали на Божий ангел. Той бил търпелив в трудовете си, велик в любовта, несравним в поста, в учението и четенето на книги ­ ненаситен, не изнемогвал по време на нощните молитви и във всички монашески подвизи бил прилежен и усърден. Учудвали му се не само братята, но и самият епископ Теодосий.

Блаженият Никон бил прекарал три години в планината, когато епископът получил насън откровение от Бога ­ явил му се ангел Господен и казал:

Преди смъртта си постави за епископ Никон, когото ти кръсти и облече в монашески чин и му повери стадото си, но му заповядай да се премести с монасите на източната страна на Сицилийската област, за да не загинат от меча на варварите, които скоро ще нападнат това място.

След видението епископ Теодосий ръкоположил блажения Никон първо за дякон, после за презвитер, накрая и за епископ, и като му поверил монасите, на брой 190, се прибрал при Господа.

След погребението на епископа, Никон и монасите се качили на един кораб и отплували за остров Лесбос. Престояли в град Митилин 2 дни и после отплували за остров Наксос. От там, след 22 дни, по Божия воля, пристигнали в Италия. В род ния Неапол заварил жива блажената си майка, която, щом го съзряла, паднала с радостни сълзи на гърдите му и го разцелувала. Поклонила се доземи на Господа и казала:

Благодаря на Твоето пресвято име, Господи, че ме сподоби да видя сина си в ангелски образ и епископско достойнство. Чуй и сега, Владико мой, мене, Твоята рабиня и приеми душата ми в Своите ръце.

С тази молитва блажената жена предала духа си на Господа. Всички присъствуващи прославили Бога и я погребали подобаващо с псалмопения.

Слухът за Никон обиколил целия град. Някои от бившите му другари от полка, щом научили, дошли при него, любували се на благообразното му лице и го разпитвали насаме:

В името на Всевишния, кажи, откъде дойде у тебе тая сила и храброст в боя, с магия ли, или от нещо друго? Помогни и ние да станем такива..

Светецът им отвърнал:

Повярвайте ми, братя, че не магия или нещо друго ми вдъхна смелост, а силата на честния Христов Кръст. Щом се въоръжих с Него, никой не можа да ми устои, защото Божията сила, действуваща чрез кръстния знак, побеждаваше всички врагове.

Като чули това, войниците паднали пред нозете на свети епископ Никон:

Светителю Божи, помилуй и ни вземи със себе си. И както в битката се избавихме чрез теб от враговете, така и сега да станем с теб наследници на Царството Небесно.

И тоз час като напуснали жени, деца, братя и домовете си, войниците, на брой девет души, тръгнали след светеца.

Преподобният Никон заедно с тях и с учениците си отплувал на един кораб за Сицилия. Хвърлили котва недалеч от висо ката Тавроменийска планина. Слезли на брега и след дълъг преход стигнали до река Асинос, близо до която на едно запустяло място, наречено Хигия, намерили голяма стара каменна баня, където се установили. Мястото било много красиво и усамотено, а земята се оказала добра за работа. Засадили лози и овощни дръвчета и заживели там. Преподобният Никон кръстил деветимата свои приятели от военната служба и ги постригал за монаси.

Изминали много години, но гоненията срещу християните продължавали. Езичници донесли на сицилийския хегемон Квинтиан, че близо до река Асинос живеят група мъже, които почитат небесния Бог и техен учител е епископ Никон. Те не се покорявали на законите и не искали да почитат други богове.

Като чул това, хегемонът се изпълнил с гняв и ярост и изпратил веднага един отряд войници да ги залови и да ги доведе за разпит.

Щом дошли на мястото, войниците попитали:

Къде са Никон и приятелите му, които не се покоряват на законите и не почитат боговете?

Свети Никон им рекъл:

Деца мои, колко хубаво е, че дойдохте тук, защото Моят Владика, Христос, ни призовава при Себе Си.

Тогава братята се обърнали с молитва към Бога да ги укрепи за подвиг със Своята благодат, но войниците ги принудили да прекъснат молитвата си и ги подкарали при хегемона като овце на заколение.

По пътя блаженият Никон ги наставлявал така:

Дръжте се, братя, и не се бойте, защото дойде краят на нашия подвиг, небесните двери се отвориха за нас. Нека да отстояваме твърдо Христовата вяра пред жестокия мъчител, да говорим смело пред него, помнейки думите на Нашия добър Пастир: "не се бойте от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият".

Когато извели светците на съд пред хегемона, той ги обгърнал с тежък поглед и рекъл:

Вие, които сте заблудени от магьосника Никон, всички ли храните в себе си суетната и измамна надежда до там, че да не почитате безсмъртните богове и да не се покорявате на законите им?

Светците отвърнали в един глас:

Ние сме християни и никога няма да отстъпим от вярата си. Нашата надежда не се крепи на житейска суета, а на Господ Бог, Който сътвори небето и земята и всичко, което е в тях.Твоите богове са неми, глухи и безчувствени истукани, дело на човешки ръце и тия, които им се надяват, ще заприличат на тях.

Като видял силната им и непоколебима вяра, хегемонът казал:

Ако не заповядам бързо да ги убият, те могат да въвлекат в заблудата си и мнозина други.

Затова заповядал да ги съблекат, да ги проснат на земята и да ги бият много и без пощада с волски жили. После, с изключение на свети Никон, да посекат с меч всички в банята до реката, където били живели.

Скланяйки своите честни глави пред меча, светите мъченици мълвели:

Господи, в Твоите ръце предаваме душите си, "заради Тебе ни затриват всеки ден, смятат ни за овци, обречени на клане".

Така били обезглавени преподобните ученици на свети Никон ­ 199 души на брой. По заповед на мъчителя телата им били хвърлени за изгаряне в напалената баня, където по-рано живеели.

Хегемонът оковал свети Никон във вериги и се готвел да го предаде на най-страшни мъчения.

Същата нощ Божий Ангел се явил насън на светеца в тъмницата и му казал:

Уповавай се на Бога, Никоне, воине Христов, и се весели, защото Бог прие жертвата на твоите 199 ученици като благо-уханно кадило. Те влязоха в чертога на Небесния Жених.

След тези думи свети Никон видял пред себе си девица, по-светла от слънчевите лъчи, чиято одежда била от злато и сапфир. В ръце държала лъв бял като сняг. Намирала се на източния бряг на река Псимиф, а на западния стоели двама мъже с огромен ръст, чиито глави опирали в небето. Те държали огнени копия и разговаряли с девицата:

Какво правим още тук, след като Небесният Цар ни изпрати срещу Квинтиан? Ние го чакаме, а той не идва.

Вчера Квинтиан умъртви 199 Христови раби и готви най-страшни мъчения за техния учител, Никон, който победи коварството на дявола. Скоро ще го срещнете на мястото, което е определено.

Като казала това, тя пуснала лъва:

Вземете го, той ще ви помогне да накажете мъчителя.

Епископ Никон се събудил с голяма радост. Хвалейки и прославяйки Бога, той разказал за видението на Херомен, момчето, което се грижело за него и впоследствие описало житието и страданията му.

Светецът предсказал пред детето, че скоро страшна смърт очаква Квинтиан.

На сутринта хегемонът пратил да доведат мъченика и го попитал:

Кой си, откъде си и в какво вярваш ти, който с магиите си причини смъртта на толкова много хора? Заради твоето без-умие те вече няма да видят нито сиянието на слънцето, нито лунната светлина.

Свети Никон му отвърнал:

Нечестивецо, не само аз, но и другите вече ти казаха кой съм и каква е вярата ми. Светиите, които вчера умъртви, заслепен в безчестието си, ти казаха неведнъж. Сега ще ти повторя с няколко думи. Аз съм християнин, твърдо и неотклонно се надявам на Бога, Който сътвори небето и земята и Който ще те предаде на непоносими мъки като безчовечен мъчител и страшен светотатец.

При тези думи мъчителят изревал като лъв, заповядал да съблекат светеца, да завържат ръцете и краката му за четири колела и да напалят под него огън.

Свети Никон лежал върху разпалените въглени като върху цветен килим и възпявал Бога:

Господ е моя твърдиня и мое прибежище, мой Избавител.

Слугите казали на Квинтиан:

Господарю, вече изнемогваме, колкото и да подклаждаме огъня, Никон си остава невредим.

Тогава хегемонът заповядал да завържат светеца за буйни коне, които да го влачат по земята, докато го направят на парчета. Но както бил вързан за конете, свети Никон протегнал дясната си ръка, осенил ги с кръстния знак и те веднага се укротили като овце и застанали като заковани на местата си, колкото и да ги биели слугите и да ги теглели за юздите.

Това разгневило хегемона и той заповядал да им прережат жилите на краката, но изведнъж, по Божия воля, те заговорили с човешки глас , както някога ослицата на Валаам: "Нашият Бог е на небесата (и на земята); върши всичко, що иска". Заради свети Никон и ние отиваме на смърт".

Квинтиан наредил да оковат мъченика и да го хвърлят от върха на една височина в дълбока пропаст. Но и тогава той останал невредим. Божий Ангел го запазил при падането, освободил го от оковите и го извел от пропастта. Светецът се явил отново здрав и невредим пред мъчителя си. Тогава той се ужасил и му казал:

Никоне, колко велика е милостта на нашите богове към тебе! Не виждаш ли как се грижат за теб и не искат да погубят тялото ти? Не отхвърляй благоразположението им ­ принеси им жертва и бъди техен приятел.

Светецът отвърнал:

Анатема на теб и на твоите богове, както и на всички, които се надяват на тях.

Тогава хегемонът заповядал да го удрят с камъни по лицето, да му извадят езика с клещи и да го отрежат. После го отвели на мястото, наречено Хигия, където живял с учениците си и там му отсекли главата. Така по времето на Деций, близо до река Асинос, под едно певково дърво бил посечен свети свещеномъченик Никон. Тялото му останало непогребано и хвърлено за храна на зверовете и птиците.

Същия ден, след като осъдил на смърт свети Никон, Квинтиан се отправил за град Панорм, за да си присвои имуществото на света Агатия, която неотдавна изтезавал до смърт. И когато го прекарвали през споменатата река Псимиф, конете, които били заедно с него, освирепели. Единият от тях се нахвърлил, започнал да го хапе по лицето, докато го обезобразил. Другият така го тъпкал, че го съборил в реката. Окаяникът потънал, завършвайки в мъки своя нечестив живот, както бил предсказал свети Никон.

Честното тяло на мъченика останало да лежи непогребано под дървото. Минал от там един пастир, обладан от зъл дух, и като го открил, веднага паднал на земята. Нечистият дух, изгонен от силата на светеца, излязъл с вопъл: "Горко ми, горко ми. Къде да избягам от лицето на Никон?"

Изцеленият пастир отишъл да разкаже за чудото на жителите на тази страна. Щом научил, епископът на град Месина, заедно с клира, отишъл да вземе многострадалното тяло на свещеномъченика. В банята открили и телата на неговите свети ученици ­ цели и невредими, и с почит ги погребали на подобаващо място заедно с учителя Никон за слава на Христа, Нашия Бог, прославян с Отца и Светия Дух во веки. Амин

Благовещение – начало на спасението и откриване на предвечната тайна – онлайн беседа от поредицата „Книгата на книгите“

В навечерието на един от големите християнски празници – Благовещение д-р Стефка Кънчева, библеист, която ще представи това събитие през погледа на старозаветните предобрази. Ще говорим за важността на Благовещение, като начало на спасението и за образа на Божията Майка – чиста, изпълнена с безгранична любов и вяра.

Беседата ще се излъчва на 24.03.2021 г. (сряда) на живо от 18:30 ч. във Фейсбук на страницата на ателие-книжарница „Къща за птици“. Запишете се за участие в събитието, за да получите известие за началото на поточното предаване.

Можете да гледате събитието и на YouTube канала на Православие.БГ на адрес https://www.youtube.com/pravoslaviebg (абонирайте се за канала, за да получите известие за начало на събитието).

Имате възможност да зададете предварително конкретни въпроси към лектора и неговите събеседници. За тази цел молим всеки, който има въпрос, да го зададе предварително във формата на сайта Православие.БГ или като коментар в дискусията на събитието във Фейсбук. Най-интересните въпроси ще бъдат включени в дискусията по темата.

Повече за събитието можете да прочетете тук.

Св. свщмчк Василий, презвитер Анкирски. Мчца Дросида (Росица) Римска

Свети Василий, презвитер на църквата в град Анкира, Галатия, се стараел да учи хората в истината на християнството, да ги отвръща от пътя на дявола и от злите му дела. Той неуморно проповядвал, че е настъпило страшно време и са се явили князете на дяволските пълчища, тъй като сатаната си има слуги, които отвън са облечени в овчи кожи, а отвътре са хищни вълци. Те застават на пътя на хората в този кратковременен живот, за да погубват душите им и техните коварни козни вече се проявяват.

"Затова аз соча на всички пътя за спасение чрез Христа и изобличавам заблудата на нечестивците ¬ казвал светецът. ¬ Който изостави живия и во веки пребъдващ Бог и се обърне към слепите, глухи и неми идоли, той ще наследи неугасимия огън на своите богове. Затова всички ние, които обичаме Христа и усърдно го почитаме като Вожд на нашата вяра, желаейки да съхраним в неосквернените си души вечното съкровище, нека да потъпчем дяволските съблазни и веселите идолски празници, да изоставим мерзките врагове, като се уповаваме на нашия Помощник, Христос, от Когото идва вечното въздаяние."

Така светецът обхождал безспирно града и убеждавал хората да пазят истинската вяра, за да се избавят от бъдещите вечни мъки. Свети Василий презвитер живял по времето на Константинополския патриарх Евдоксий арианин, който заради неговото благочестие на арианския събор в Константинопол му наложил забрана да свещенодейства. Впоследствие съборът на двеста и тридесетте епископи в Палестина му върнал правото да извършва светите тайнства. Като изповядвал правата вяра и живеел богоугодно, той разяснявал истината за християнството и мнозина изваждал от заблудата. Ето защо в ония времена, когато всеки благочестив християнин бил подложен на гонения, го наклеветили на император Констанций, сина на Константин Велики, че създава размирици сред народа. Страдайки за истината, той научил мнозина правилно да вярват, тъй като самият бил непоклатен и твърд във вярата и в отеческото предание и в нищо не се отклонявал от благочестивото изповедание.

На престола се възкачил Юлиян Отстъпник [Юлиан Отстъпник царувал от 361 г. до 363 г.] и с безумните си закони за скверните идолски жертвоприношения започнал да погубва човешките души. По негова заповед хората в Галатия се покланяли на идолите в течение на година и три месеца. Като виждал тази пагуба за душите, свети Василий се молил за град Анкира:

"О, Спасителю на света, Христе, незалязваща светлина, съкровище на вечните блага, прогонител на тъмата по волята на Отца и изпълващ всичко с Неговия Свети Дух! Приклони над нас Твоя свят и страшен поглед и обезсили гнусното чародейство на отхвърлящите твоята свята воля. Да се разпръсне техният безсилен замисъл и да не бъде пречка за душата во веки пребиваваща в Тебе, Боже!"

Като чули молитвата на свети Василий, идолопоклонниците се разгневили твърде много и един от тях на име Макарий се втурнал и го сграбчил с думите:

Какво си тръгнал из града да бунтуваш народа и да отменяш закона за богопочитането, издаден от царя?

Светецът му отвърнал:

Бог да затвори устата ти, пленниче дяволски! Не аз отменям закона ви, а Онзи, Който невидимо със сила от небето го разрушава, ще изтреби всички вас, докато не паднете съвсем и не наследите очакващата ви вечна смърт.

Нечестивците, обзети от ярост, го повели при хегемона Сатурнин :

Този човек създава размирици в града, мами и вкарва хората в заблуда и е стигнал дотам в дързостта си, че кара да разрушават жертвениците и не се свени да хули царя.

Хегемонът Сатурнин попитал светеца:

Кой си ти, че се осмеляваш да вършиш това?

Свети Василий му отвърнал:

Аз съм християнин и това е за мен най-святото име.

А защо като си християнин, не правиш онова, което подобава на християнин?

Справедливи са думите ти, хегемоне! Наистина, добрите дела на християнина трябва да станат явни за всички, както учи светото Евангелие: "Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец".

Сатурнин го попитал:

Защо създаваш размирици в града и навсякъде хулиш царя, че бил погазил истинските закони?

Аз не хуля вашия цар, но зная Небесния Цар. Той е Бог и живее на небето. Нему нашите отци, достойни Негови служители, се покланят в сърдечна чистота. Той може бързо да съкруши безчестието на вашите безразсъдни наредби.

Нима ти смяташ, че законът на нашия цар е несправедлив?

Светецът отвърнал:

Как може да бъде справедлив закон, който заповядва да се слага човешко тяло на жертвеника, да се пролива кръв и да се колят младенци за жертва на бесовете? Може ли такъв закон да се нарече справедлив?

Не лъжи повече, високомерни човече, и се покори на царя!

Свети Василий отвърнал:

Аз съм се покорявал и се покорявам на Небесния Цар и няма да отстъпя никога от святата вяра в Него.

Кой е този Небесен Цар, на когото казваш, че се подчиняваш?

Аз говоря за Онзи, Който седи на небесата и вижда всичко. А царя, когото ти хвалиш, е цар земен и скоро, като човек ще падне и ще бъде в ръцете на Великия Цар.

Като чул това, Сатурнин се разгневил и заповядал да съблекат светеца, да го повесят и с остри железа да стържат тялото му. Увиснал, той търпял мъките и се молел Богу:

Благодаря Ти, Господи, Боже на вековете, че си ме удостоил да пострадам за Тебе и да намеря пътя на живота, който ще ме заведе при наследниците на Твоите обещания.

Докато измъчвали светеца, хегемонът го увещавал:

Василий, виж какви страшни мъки понасяш, покори се на царя.

Светецът отвърнал:

О, безумни човече, чужд на християнската надежда, аз вече казах, че се покорявам на моя Бог, Истинския Цар, вярвам в Него и не мога да отстъпя от Него.

Когато слугите се уморили да измъчват светеца, Сатурнин им наредил да спрат и пак му казал:

Послушай и принеси жертва на боговете.

Няма да се поклоня на празните идоли и няма да участвувам в жертвоприношения, погубващи душите.

Тогава хегемонът наредил да отведат мъченика в тъмницата. По пътя го срещнал един елин на име Феликс и му казал:

Защо се обричаш на гибел, Василий? Не е ли по-добре да станеш приятел на боговете и да получиш обещаните от царя дарове? Ще страдаш жестоко още много време, и то заслужено ¬ сам си го изпроси.

Махни се, развратени човече, ти не знаеш истинските обещания на вечния Небесен Цар, Христос, и не си достоен да ги знаеш: как може да видиш в тъмата светлината на истината и да разбереш, че се намираш в мрак?

С тези думи свети Василий влязъл в тъмницата.

Сатурнин изпратил писмо на император Юлиян и го известил за случая с презвитер Василий. Императорът веднага изпратил в Анкира някой си Елпид, учител по неверие, някогашен християнин, а впоследствие отстъпник, и един друг нечестивец Пигасий, също някогашен християнин, отпаднал по-късно от небесните съкровища. На път за Анкира, в Никомидия, те срещнали Асклипий, идолски жрец, и го повели със себе си. Тримата, като трима предводители на дяволските сили, пристигнали в Анкира. А свети Василий не преставал ден и нощ да хвали и славослови в тъмницата Бога. Когато Пигасий влязъл при него, го поздравил с думите:

Радвай се, Василий.

Светецът му отвърнал:

Няма радост за тебе, престъпниче и лъжецо, няма спасение, което ти някога пиеше от Христовия извор. Сега си катогнило блато, тъпчеш се с жертвено месо. Преди беше причастник на Божествените тайни, сега си начело на бесовската трапеза, преди беше учител на истината, сега си предводител на погибелта. Преди се веселеше със светиите, сега се веселиш със слугите на сатаната, преди водеше заблудените от тъмнината към светлина, сега си целият в мрак. Защо погуби надеждата си и се лиши от духовното съкровище? Какво ще правиш на смъртния си одър?

Като казал това, свети Василий се обърнал с молитва към Господа:

"Слава Тебе, Боже, Когото Твоите раби познаха и Който водиш към светлината желаещите да Те видят. Прославяш надяващите се на Тебе, изпълваш със срам ненавиждащите Твоя закон, възхваляван от небесните жители и почитан от хората на земята. Благоволи, Всевишни Боже, да освободиш душата на Твоя раб от дяволските примки, за да се избавя от ненавистниците на истината, които се хвалят, че ще възтържествуват над мене!

Като чул това, Пигасий си тръгнал смутен, отишъл при приятелите си и им предал думите на Василий. Те се разгневили, защото видели смущението му, и отишли при Сатурнин да му кажат. Той заповядал веднага да доведат светеца. И когато светият мъченик се изправил пред тях, рекъл на хегемона:

Прави каквото искаш.

Като чул, че Василий говори така смело, Елпидий казал на съдията:

Този беззаконник е обезумял! Ако след мъченията се съгласи да се поклони на боговете, ще бъде помилван, ако ли не, ще бъде измъчван пред императора.

Сатурнин се разгневил и заповядал отново да закачат светеца гол и да стържат ребрата му, докато могат, после да го хвърлят в тъмницата, окован в тежки вериги.

Няколко дена по-късно, на път за източните страни, в Анкира пристигнал император Юлиян. Излезли да го посрещнат дяволските слуги, носейки идола, наречен Хеката [божество на лунната светлина]. Като влязъл в палата, той извикал езическите жреци и ги наградил със злато. На другия ден, по време на зрелищата, Елпидий му напомнил за Василий. Императорът напуснал зрелищата и заповядал да му го доведат в палата. Свети Василий дошъл и застанал пред него със светло лице, чудно красив. Юлиян го попитал:

Как ти е името?

Ще ти кажа имената си поред. Първо се наричам християнин, понеже Христовото име е вечно и надвишава човешкия ум, а хората ме наричат Василий. Ако запазя непорочно даденото ми Христово име, в съдния ден ще получа от Христа вечна награда.

Не се заблуждавай, Василий, вашите тайнства са ми добре известни. Ти вярваш в Онзи, Който беше осъден на позорна смърт при Пилат Понтийски.

Не аз се заблуждавам, а ти, като си станал отстъпник и си се лишил от Небесното Царство. Аз вярвам в моя Христос, Когото ти отхвърли и Който ти е дал земното царство, скоро обаче ще се лишиш от него, за да разбереш кой Бог си разгневил.

Побеснял си, безумнико, няма да е на твоето.

Ти отхвърли наградата, приготвена за Христовите раби, не се посвени от Олтара, който те запази, когато беше на осем години и те търсеха, за да те убият, и ти бе скрит в свещеното място. Ти не изпълни закона, който сам проповядваше, когато беше клирик! Затова и Христос, Великият Цар, не ще те помене в Своето вечно царство, а скоро ще ти се отнеме и това временноцарство. И тялото ти ще остане без погребение, след като в страшни мъки бъде изтръгната душата ти. (Светецът предсказал скорошната смърт на Юлиян, чийто труп след погребението бил изхвърлен от земята.)

Тогава Юлиян му рекъл:

Нечестивецо, аз исках да те пусна, но за това, че продължаваш безсрамно да повтаряш безумните си приказки и отхвърляш съвета ми, а на това отгоре ме и безчестиш с разни упреци, заповядвам всеки ден да изрязват от кожата ти по седем ремъка.

Той наредил на началника на щитоносците, Фрументин, да вземе Василий и всеки ден да дере част от кожата му, като изрязва по седем ремъка. Фрументин изпълнявал усърдно заповедта, а светията доблестно понасял тия мъки за Христа. Когато след няколко дни цялата му кожа била вече одрана и висяла на ремъци по раменете му отпред и отзад, страдалецът казал на началника:

Искам да говоря с императора.

Началникът се зарадвал много, защото си помислил, че мъченикът иска да се поклони на идолите. Отишъл при Юлиян и му съобщил:

и желае да се покори на твое величество.

Къде са твоите жреци и пророци? Казаха ли ти за какво съм дошъл при теб?

Мисля, че си умен човек, разбра положението си и искаш да се присъединиш към нас и вече ще принасяш жертви на боговете.

Да знаеш, царю, че тези, които наричаш богове, са нищо. Това са глухи и слепи идоли, които завличат в ада вярващите в тях.

Като казал това, той откъснал един от ремъците, които висели от тялото му, и го хвърлил в лицето на царя с думите:

Ето, Юлияне, яж, щом харесваш такава храна. Моят живот е Христос и за мен е придобивка да умра за Него: Той е Мой Помощник, вярвам в Него, за Него понасям тия мъки!

Сред християните веднага се разнесъл слухът за смелата постъпка на свети Василий и всички го прославяли за неустрашимото изповедание на Христа и за мъжеството, с което посрамил своя мъчител.

Началникът на полка на щитоносците, Фрументин, който довел при императора светия мъченик, като видял как Василий откъснал ремъка от тялото си и го хвърлил с дръзновени думи в лицето на Юлиян, се сконфузил и се уплашил от яростта на господаря си: той забелязал как лицето му се изменило от гняв, а гневът му бил не толкова срещу мъченика, колкото срещу него, понеже спомогнал за оскърблението на височайшата особа. Щом се отдалечили, той сграбчил светията и го отвел в преторията1 и люто разярен, заповядал да го мъчат повече, отколкото през всичките тези дни, и не само че одрал цялата му кожа, но се показали и вътрешностите от изпораненото му тяло. По време на мъченията свети Василий се молил на Бога:

Благословен си, Господи, Боже, надежда на християните, Който изправяш падналите, въздигаш низвергнатите, освобождаваш от тление тия, които се надяват на Тебе. Ти знаеш нашите страдания, благ и щедър, милостив и дълготърпелив Боже, погледни от престола на Своята висока слава, дай ми честно да завърша живота си и ме удостой с Твоето вечно и нетленно царство.

Вечерта Фрументин заповядал да затворят светеца в тъмницата. На другия ден, рано сутринта, Юлиян потеглил за Антиохия, без да го удостои със среща. Като видял, че заради Василий императорът му е сърдит, Фрументин се разярил още повече на мъченика и щом го довели от тъмницата, му рекъл:

Е, безумнико, ще принесеш ли жертва на боговете, както заповяда императорът, или няма? Какво реши да се подчиниш на заповедта му или да свършиш в мъчения?

Свети Василий му отвърнал:

Безразсъдни човече, ти забрави колко ремъка одра от тялото ми вчера и преди това, и как всички, щом ме видеха, се умиляваха и плачеха при вида на мъките, на които ме подлагаш, светотатче, но ето ¬ аз пак съм здрав, благодарение на благодатта Христова, и стоя пред теб. Дяволски слуга, свиреп и безчовечен, извести на моя мъчител Юлиян каква сила има Христос Бог, Когото той остави. Прелъстен от дявола, той погуби душата си. Няма да споменавам пак как Христос Бог го избави от смърт, като го защити чрез йереите си в божествения олтар на светата църква. Той забрави благодеянието й, отрече се от самия себе си и избяга от нея. Аз се надявам, че моят Христос скоро ще му въздаде според заслугите и окаяният отстъпник ще загине в мъки!:

Фрументин му отвърнал:

Ти си побеснял, окаянико! По своето човеколюбие и милосърдие непобедимият Юлиян ти заповяда да участвуваш с нас в празника, да принесеш жертва и да прикадиш с благовония, но ти не го послуша, ами безсрамно опозори императора, а мен вкара в беда. Ще ти се отплатя за заслугите с такива мъчения, които бързо ще те вкарат в гроба.

С тези думи Фрументин заповядал да нажежат железни пръти и да ги забиват в гърба и корема на светеца. В такива мъки свети Василий паднал на земята , като гръмко се молел Богу:

Светлина моя, Христе! Надеждо моя, Иисусе! Тих пристан за обуреваемите! Благодаря Ти, Господи, Боже на отците ни, че си избавил душата ми от преизподния ад и си запазил в мен неопетнено Твоето име! Нека да завърша живота си с победа и да наследя вечния покой по обещанието, дадено на отците от Теб, Великия Архиерей, Нашия Господ Иисус Христос. Приеми с мир душата ми, неотстъпила от Твоето изповедание. Ти си добросърдечен и Твоето милосърдие е велико, безсмъртни и вечни Боже! Амин.

Коремът на мъченика бил пронизан от нажежените железа, а той, като се помолил, сякаш заспал сладък сън, предавайки душата си в Божиите ръце. Така на 28 януари свети Василий завършил своя мъченически път. Малко по-късно, на 22 март, след убийството и гибелта на Юлиян Отстъпник, християните отдали открито почит на изстрадалото тяло на мъченика и в този ден започнали да честват паметта му. Неговото самоотвержено мъченичество укрепило вярващите в нашия Господ Иисус Христос, Чието царство и слава са во веки. Амин.

В памет на света мъченица Дросида

По времето на император Траян (98-117) и по негова заповед всеки ден били изпращани на смърт изповедниците на Христа, а телата им били захвърляни на пусти и нечисти места. По същото време живели във въздържание и се подвизавали в смирение, изпълнявайки Божиите заповеди няколко християнски девици. Заедно със своите наставници те прибирали телата на светите мъченици, помазвали ги с благовония, увивали ги в чисто платно и ги погребвали при своите жилища.

Узнала за това Дросида, дъщерята на император Траян, и една нощ, след като слугите й заспали дълбоко, отишла при девиците, носейки им скъпа одежда, и ги молила да отиде с тях за честното тяло на един свети мъченик. Междувременно някой си Андреян, годеник на Дросида и близък приятел на императора, му дал следния съвет:

- Заповядай, самовластни господарю, да поставят стража при телата на християните, за да разберем кои са похитителите.

Траян заповядал да изпълнят съвета му и войниците, поставени на стража, хванали през нощта петте християнски девици, а с тях и дъщеря му Дросида. На сутринта ги завели при императора. Като видял дъщеря си, той изпаднал в ужас и наредил на стражите да я затворят и да я пазят зорко, като се надявал тя да се разкае и да се поправи. За девиците заповядал да изковат голям котел, който да напълнят с разтопена медна сплав и да ги хвърлят в него, за да изгорят и да се слеят с метала. Сетне от медта трябвало да се изковат жертвени триножници, които да бъдат сложени в новопостроената баня. Банята щяла да бъде открита за празника на Аполон като място за лечение на болести и отдих на езическите идолопоклонници.

Заповедта била изпълнена. Светите мъченици били изгорени и триножниците за жертвоприношенията - изковани. Тогава напалили банята и оповестили на народа:

 Всички, които имат благоволението на боговете, защитници в беди, и са предани на императора, да дойдат за откриването на тази забележителна баня.

Щом чули това съобщение, хората веднага започнали да се стичат към банята и първият, който понечил да прекрачи прага й, паднал на земята и издъхнал. Същото станало и с ония, които били с него до вратата, тъй че никой не можал да премине даже през тази първа врата. Като научил, Траян свикал жреците на своите езически богове и им казал:

- Какво значи това? Дали християните не са направили някаква магия?

- Не, царю - отвърнали жреците, - това е заради триножниците, които заповяда да направят от медната сплав, в която бяха изгорени християнските девици. Заповядай да ги махнат и да ги заменят с други и тогава всичко ще стане както си го на мислил.

След като изпълнили съвета на жреците, Андреян казал на императора:

- Позволи ми, царю, да претопя триножниците, да направя от тях пет статуи на голи девици, които да приличат на изгорените християнки и да ги поставя на входа към твоята императорска баня за присмех и поругание.

Траян се съгласил и статуите били направени. Щом ги поставили на определените места, той видял насън пет чисти агнета, пасящи в рая, и страшния им пастир, който му казал:

- О, ти най-безсъвестен и нечестив сред царете, тези, чиито статуи си замислил да изложиш за поругание, добрият и милосърден Пастир взе и пресели тук, където след време ще дойде и дъщеря ти, чистата Дросида.

Щом се събудил, безчинният езичник Траян изпаднал в ярост, понеже светите деви мъченици и след смъртта си осуетили неговите замисли. Заповядал в двата края на града да напалят по една пещ, която да гори непрекъснато, а на всяка от тях да бъде изписана волята му:

- Мъже галилейци, покланящи се на Разпнатия, спестете си многото мъчения, а на нас - труда и принесете жертва на боговете. Който не иска да го направи, нека доброволно, по какъвто начин желае, да се хвърли в пещта.

След заповедта, която издал императорът, света Дросида научила, че заради вярата и любовта си към Христа вярващите влизали в пещите. Тогава тя вдигнала очи към небето и казала:

- Владико Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, ако е Твоята воля да се спася от безумното идолопоклонство на моя нечестив баща, помогни ми да се избавя от брака с беззаконния Андреян и да дойда на небето, където са петте наставници, утвърдили ме в страх пред Тебе. Изпрати дълбок сън на моите пазачи, за да избягам от тук.

Като казала това, света Дросида свалила отличителните знаци на своя царствен произход и тихо напуснала затвора си, тъй че никой от стражите не я забелязал. Като се запътила към пещта, тя разсъждавала така:

- Как ще отида при Бога без брачна одежда (не приела кръщение) - нечиста. Но, Царю на царете, Господи Иисусе Христе, заради Тебе изоставих своето царско достойнство, за да ме удостоиш да бъда поне пред прага на Твоето царство. Кръсти ме Ти Самият с Твоя Свят Дух.

Като казала това, света Дросида извадила мирото, единственото нещо, което била взела от скъпоценностите си, помазала се навсякъде, после влязла във водите на ручея, който течал наблизо и се кръстила с думите:

- Кръщава се Божия рабиня Дросида в името на Отца и Сина и Светия Дух.

След това се предала на строг пост и се укривала в продължение на седем дни. През това време при нея дошли неколцина християни, на които разказала за живота си. На осмия ден след кръщението, като се помолила, светата мъченица извършила това, което била замислила, и се прибрала при Господа.

Неделя Православна – първа седмица на Великия пост

Първата неделя от Великия пост, светата Църква нарича Православна, защото в нея се възпоменава победата, която апостолската света вяра удържа през първите три века над външни врагове ­ езичници-гонители, а през четвърти, пети, шести, седми и осми ­ цели пет века, над вътрешни врагове ­ еретици, които застрашаваха да изопачат Христовото учение, и разколници, които се домогваха да разделят Църквата, да я отслабят и унищожат.

Неделята е Православна, защото на този ден Църквата почита и паметта на всички борци за тържеството на Православието.

Този празник е учреден в 842 година, след окончателната победа над еретиците-иконоборци на Седмия вселенски събор през 787 година в град Никея и на Цариградския поместен събор през 840 г.

„Православието е носител на Христовата истина. В него е запазено Христовото учение чисто и непроменено, така както е предадено от Спасителя и от Неговите апостоли, независимо от вековните борби против него.“

За нас, българите, Православната вяра е Откровение, Завет и Съдба! Това е вярата, на която дължим нашата писменост и просвета, която ни съхрани като народ през вековете на османско и фанариотско робство, от чиито духовни глъбини се разнесе гласът на св. Иван Рилски, на св. Патриарх Евтимий, будителния зов на преподобни Паисий Хилендарски, за която Паисий Пловдивски, Авксентий Велешки, Иларион Макариополски понесоха страдание и заточение, а св. Николай Софийски, св. Георги Софийски, св. Дамаскин, св. Злата Мъгленска и много други ­ пострадаха мъченически.

Историческата заслуга на Православието за запазване единството на българския народ, на неговата самобитност, дух и култура, въпреки всички козни на политически и верски врагове, е абсолютна по значение и неопровержима като факт.

Митрополит Климент Търновски (Васил Друмев) казва:

„Няма по-голямо зло, което би могло да се нанесе на народа ни от това да не пазим и да не зачитаме вярата му… Трябва да знаем, че всеки, който посяга у нас на Православието, той посяга на самото съществуване на народа. Който и да е той, макар и с най-високо положение… и да го считат хората за най-голям доброжелател народен, за най-голям патриот, но посяга ли на народната вяра ­ Православието, подритва ли и не зачита ли това свещено достояние, оставено нам от деди и прадеди, като безценен залог на честито и трайно народно съществувание, той не е и не може да бъде приятел на народа си, защото подкопава единствената му“

От Покръстването до днес българският народ има само Православната си вяра и нейната институция ­ светата Българска православна църква, непроменени, като Божие Откровение, завет на бащите, морална опора и крепост на духа.

Това ни дава основание и ни задължава да пазим и сега Православната си вяра и Православната си Църква ­ национални светини.

Ще бъде нещастие, ако не разбираме тяхното значение за това, което те са били, което са и могат да бъдат за народа ни и неговото бъдеще.

ТОДОРОВА СЪБОТА

Съботният ден от първата седмица на Великия пост се нарича Тодорова събота. В народния календар е популярен като Конския Великден.

Легендата разказва, че на този ден Св. Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Бога да измоли лято. Когато пристигне, Св. Тодор слиза от коня и забожда маждрака си (копието си) до него. А самият светец влиза при Бога, за да го моли да прати лято на земята. Затова празникът е известен още като Тодорова събота, Конски Великден, Тудорица. Празнува се здравето на конете. Още при изгрев слънце мъжете отиват в обора, сресват и сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя и ги отвеждат ритуално на водопой. После се прави конно състезание, наречено долме, кушия, тудорица. Победителите получават: конят – юзда, а стопанинът риза или кърпа. След надбягването ездачът, излязъл победител обикаля селото, за да честити Тодорица. Навсякъде мома запоява коня с ненапита вода или вино.

По случай Тодоровден, клубовете по конен спорт „Истър“ и „Екуестре“ канят всички граждани на Русе на Хиподрума от 11.00 часа.

И тази година русенските ездачи ще изведат своите коне, за да представят уменията си пред русенци в демонстративни състезания и надскачане, както и да отдадат почит към конете. А за най-малките посетители е организирана езда на пони.

На днешния ден църквата почита Св. Теодор Тирон. По време на гоненията на християните император Юлиан Отстъпник (332 – 363) продължавал да иска връщането на езичеството. Знаейки, че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, той решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна. Юлиан наредил на градоначалника на Константинопол да напръска тайно с кръв от езически жертвоприношения всички постни храни на пазара, така че християните, макар и без да знаят това, да се осквернят и да бъдат подиграни.

Св. Теодор Тирон се явил на патриарх Евдоксий и му известил наредбата на Юлиан Отстъпник. Заръчал му също да предупреди християните да не вземат храна от пазара през тази седмица. Предупредени своевременно, християните се хранили с варено жито (коливо). Юлиан разбрал, че замисълът му е разкрит, останал посрамен и пуснал неосквернена от езичниците стока на пазара.

Св. мчци Хрисант и Дария. Мчк Мариан, дякон

В ІІІ век, когато жестоко били преследвани християните, един знатен човек на име Полемий пристигнал от Александрия в Рим, за да остави тук сина си Хрисант за възпитание и образование. В Рим Полемий бил приет с почести и императорът му дал званието сенатор, което значи член на държавен съвет. Младият Хрисант се учил и възпитавал при най-знаменитите философи и бидейки надарен с големи способности, той бързо преуспявал във всички науки с голямо прилежание.

Между другите книги Хрисант попаднал и на светото Евангелие, което той прочел с внимание. Това четене силно подействало върху душата на момъка. Той познал, че в тая книга има истина, светлина и истинска премъдрост, защото в нея се съдържали "думите за вечен живот". Хрисант започнал усърдно да изучава светото Евангелие и писанията на светите апостоли. Доверието му към светските езически учители се поколебало. Той разбрал, че людете, които не са познали Христа, още блуждаят в мрак, макар и основно да са изучили цялата човешка мъдрост. Затова той започнал да си търси учител, който да може да просвети душата му чрез познаването на закона Христов. Сближил се с християни и те му посочили един благочестив отшелник, който се бил посветил Богу. Старецът приел Хрисант с любов, обяснил му истините на християнската вяра и като се убедил, че момъкът искрено е повяарвал в Христа, извършил над него свето Кръщение.

Обновен от нова духовна сила и изпълнен с пламенна любов към Бога, Хрисант не искал да скрива вярата си, гласно изповядал Христа и отричал езическите богове. Това стигнало до неговите роднини и те много се разтревожили.

- Гледай що прави синът ти - казали те на Полемий. - Да не би тебе да държат отговорен за неговата вина? Той хулил боговете и говорил, че някой си Иисус Христос е истински Бог. Ако царят узнае за това,ти неще можеш да се спасиш от гнева му, защото хулещият боговете престъпва закона.

Полемий се разтревожил. Той повикал сина си и започнал да го убеждава да се отрече от Христа. Катов видял, че думите му са безсилни, той решил да прибегне до строги мерки: затворил сина си и го подложил на лишения, като се нядавял така да го отклони от светата вяра. Но тая мярка никак не е имала желаното въздействие; напротив, в усамотението Хрисант още по-усърдно се предал на молитва и размисъл върху дълбоките истини на християнското учение. Роднините разбрали, че такова наказание до нищо няма да доведе и казали на Полемия:

- Какво правиш? Ти по тоя начин няма да отървеш сина си от християнската вяра. Християните не се боят от мъчения и затвор. Те охотно понасят страдания за своя Бог и гоненията още повече възпламеняват усърдието им. Ти по-добре обкръжи Хрисанта с богатство, разкош и удоволствие - сред радостите на света той по-скоро ще забрави своя Бог.

Полемий послушал съвета. Богато украсил своя дом, освободил Хрисант от затвора и го обкръжил с всякакви удоволствия, каквито могъл да измисли. Цял ден музика и пение не млъквали в неговия дом, препълнен с млади девойки. На трапезата били сложени разкошни ястия и скъпи вина. Били взети всички мерки, за да бъде развлечен юношата и да му се внуши любов към светските наслади. Но младият Хрисант не се поддавал на изкушения; молел Бога да му даде помощ и сила, непрестанно се издигал към Него с мисъл и Бог му помогнал да устои против съблазънта и да запази чистотата на душата и мъдростта на вярата.

Баща му отчаяние вече не знаел какво да прави. Роднините му казали:

- Има в храма на богиня Атина една млада девойка на име Дария, която е необикновено хубава и умна. Сгоди сина си за нея и тя ще го обърне към боговете!

Полемий помолил роднините си да отидат при девойката и да я уговорят да се омъжи за Хрисант. Дария се съгласила и се преместила в дома на Полемия, който със сълзи я молил да спаси сина му.

На Дария се понравил младият Хрисант. Тя била необикновено добра и направила всичко, за да се понрави на юношата. Тя се обличала разкошно и се стараела да очарова Хрисант с блясъка на ума си и да го привлече към себе си чрез ласкави думи. Но Хрисант, който със цялото си сърце се стремял към Бога, оставал равнодушен към изкушенията.

- Девойко! - казал й той веднъж, - колко грижливо ти украсяваш себе си, какво усърдие употребяваш, за да отвърнеш душата ми от благото начинание и да привлечеш към себе си сърцето, което е пълно с друга любов! По-добре щеше да бъде за тебе да се постараеш да придобиеш благоволението на вечния Бог, на Господа Иисуса. Както сега украсяваш тялото си със скъпоценни дрехи, така украси душата си със чистота и вяра и тогава ще намериш Самия Христос, Който ще ти приготви вечно жилище, ще впише името ти в книгата на живота и ще ти даде радост безкрайна.

С изумление слушала девойката тия думи. На всички нейни увещания Хрисант отговарял с думите на християнската мъдрост и най-после светлината на истината озарила душата на младата езичница - тя повярвала и пожелала да бъде християнка. Тогава Хрисант обявил на баща си, че е съгласен да се ожени за Дария. Между другото той уговорил с нея да водят свят живот, напълно предан Богу.

Скоро след това Полемий умрял. Тогава Дария, научена от Хрисант на християнския закон, приела св. Кръщение и двамата започнали да живеят само за служение Бог, и полза на ближните, усърдно проповядвайки Евангелието и обръщайки езичниците. Те се поселили в два отделни дома, устроени по подобие на манастирите. В единия дом Дария приемала повярвалите девойки, молила се с тях и изучавала Божия закон. В другия дом се поселил Хрисант с новообърнатите християни, които подобно на него се били отрекли от суетните светски удоволствия, за да се посветят напълно на Господа.

Тъй минали няколко години. Най-после на римският управител донесли, че Хрисант и Дария обръщат езичници в християнската вяра. Той заповядал да уловят Хрисант и Дария и да ги предадат на мъчения, ако не се поклонят на идолите. Повелята му била изпълнена. Но Бог чудесно пазел служителите си: яките въжета, с които ги свързвали, сами се разкъсвали и железните окови се разпадали. Хрисант бил затворен в мрачна тъмница и тя изведнъж се озарила с небесна светлина. Изплашените стражари донесли за това на съдията Клавдий и той сам дошъл да провери истинността на техните думи. Приписвайки чудесата на вълшебната сила, той казал на Хрисант:

- Остави твоето магесничество и лъжливата вяра и се поклони на боговете, както е прилично на твоя знаменит род!

- Нима не разбираш - отговорил му Хрисант, - че на мене помага не някакво магесничество, а сила Божия? Ти щеше да разбереш това, ако учът ти и сърцето ти не бяха помрачени от мрака на езичеството.

Клавдий заповядал на войниците да привържат Хрисант към един стълб и жестоко да го бият с чепати пръти. Но ударите дори следи не оставяли върху тялото на християнина. Яките пръти ставали като трева, когато се опирали до тялото на св. Хрисант. Всички били изумени. Клавдий накрай узнал, че сила отгоре пазела Хрисанта и казал на войниците си:

- Престанете да го мъчите! Аз сега разбирам, че неговият Бог е велик и силен. Ние няма какво повече да правим, освен да поискаме от него прошка за нанесените му оскърбления.

И Клавдий, като паднал с войниците пред нозете на светия мъченик, казал:

- Ние сега разбираме, че твоят Бог е Бог истински. Заведи и нас при Него и направи ни Негови раби!"

Хрисант им обяснил, че Бог е близък до всеки човек, който със сърце Го търси. Той им говорил за Неговото могъщество, милосърдие и благост. Те всички го слушали с дълбоко внимание. След няколко дни много езичници повярвали в Бога. Клавдий, жена му Илария, синовете му Иасон и Мавър и много войници приели св. Кръщение. Това станало известно на императора, който заповядал да удавят Клавдия в морето, а синовете му и повярвалите войници да накажат смъртно. Всички те отишли радостно на смърт и били посечени с меч. Християните погребали телата им в една стара каменна гробница близо до самото място, където били посечени. Тук често идвала Илария да се моли и да плаче над гробницата на своите синове. Войниците на императора веднъж я сварили да се моли и искали да я отведат в съдилището. Тя измолила от тях кратко време за последна молитва, застанала на колене и молитвено извикала:

- Владико Господи Иисусе Христе, моля Те от все сърце, присъедини ме към синовете ми, умрели за Твоето име!

Едва тя завършила молитвата си, и предала Богу душата си. Християните я погребали близо до синовете й.

В туй време Хрисант и Дария били предадени на нови мъчения, но както и преди сила Божия чудесно ги пазела и личбите, които Господ явявал заради тях, довели мнозина езичници към познание на истинния Бог. Тогава императорът ги осъдил на мъчителна смърт: заповядал да ги изведат вън от града при известния римски път Салария и живи да ги закопаят в земята, което било изпълнено в 284 година.

Често след това християните се събирали за молитва на онова място, гдето светите мъченици Хрисант и Дария били живи погребани. Тук се извършвали чудесни изцерявания. Веднъж в деня на светите мъченици много християни се събирали на молитва в намиращата се близо пещера. Императорът узнал за това и заповядал да засипят входа на пещерата и всички християни, между които се споменават презвитер Диодор и дякон Мариан, умрели мъченически. Тяхната памет, както и паметта на Клавдий, Илария и синовете им се чества в деня на св. мъченици Хрисант и Дария - на 19 март.

СВ. КИРИЛ, ПАТРИАРХ ЙЕРУСАЛИМСКИ. МЧК ТРОФИМ И 10 000 МЪЧЕНИЦИ В НИКОМИДИЯ

Свети Кирил Иерусалимски произхождал от благочестиви родители, които дали на своя син строго православно възпитание. Той приел монашество при царуването на Константин Велики, а при неговия син Констанций, след смъртта на архиепископ Максим, бил избран за архиепископ на Иерусалимската катедра. Като имал силна ревност за съхраняването на чистотата на християнското учение, свети Кирил, бидейки архиепископ, дейно и неуморно се борел и проповядвал срещу ересите на Арии и Македоний. С това той предизвикал срещу себе си силната вражда на падналите в арианската ерес епископи, между които бил митрополитът на Кесария Палестинска Акакий, който станал главен виновник за първото изгнание на свети Кирил.

Веднъж, на празник Петдесетница в 351 г., в три часа през деня, в Йерусалим било наблюдавано следното чудесно явление: на небето се явил знакът на честния Кръст, който сияел с ослепителна светлина; започващ от Голгота, той се простирал чак до Елеонската планина. Тъй като император Констанций бил привърженик на арианите и притеснявал православните, като по всякакъв начин покровителствал и оказвал съдействие на еретиците, свети Кирил му изпратил писмо, в което описвал това чудесно явление и го увещавал да остави пътя на заблудата и да се обърне към православието.

Междувременно митрополит Акакий, със съдействието на императора, комуто той бил приближен, се надигнал срещу свети Кирил заради това, че го изобличавал в ерес и не му се подчинявал, въпреки че Йерусалим в това време бил подчинен в църковно отношение на Кесарийския митрополит; това станало вследствие на западането на Йерусалим след разрушаването му от римляните. А свети Кирил, от своя страна, не само че не искал да се подчинява на митрополита еретик, който отгоре на това бил низвергнат от поместния Сардикийски събор, но и го изобличавал за злоупотребите му с църковната власт и за надвишаване на правата, които му давали каноните. Поради посочените причини свети Кирил не считал за възможно да се подчинява на митрополит Акакий. Освен това, светителят твърдял обратното - че Кесария Палестинска трябва да е подчинена на Йерусалим, защото Иерусалимската църква е майка на всички църкви; още повече, че и Сардикийският събор, който низвергнал Акакий, предал неговата област под духовната власт на предшественика на свети Кирил - Иерусалимския архиепископ Максим.

Проникнат от враждебно чувство към свети Кирил, Акакий намерил повод да го отстрани благодарение на следното обстоятелство. В Йерусалим настанал страшен глад. Народът, като не намирал вече средства да поддържа живота си, се обърнал за помощ към своя архиепископ. Свети Кирил, изпълнен от състрадание, взел присърце молбата на своите чеда, щедро им помагал и раздал по такъв начин всичкото си имущество. Но тъй като гладът продължавал, а помощ нямало вече отникъде, св. Кирил започнал да продава църковните скъпоценности - скъпите златни и сребърни утвари и златотъкани одежди, за да може с получените от продажбата пари да купува жито за гладуващите. В това време се появил слух, че уж в града видели някаква си жена да танцува на улицата, облечена в свещеническа дреха. Когато я попитали откъде е получила тази свещена одежда, жената отвърнала, че я е купила от един търговец, когото назовала по име. Попитан на свой ред, търговецът казал, че одеждата му била дадена за продажба от самия архиепископ. Не е известно дали това наистина се е случило, но слухът стигнал до митрополит Акакий, който го приел като достатъчен повод, за да обвини свети Кирил. На свикания от него събор той предложил свети Кирил да бъде низвергнат, тъй като е извършил кощунство, като продал свещения предмет. Съборът изявил съгласието си с това. По този начин, при съдействието на епископите еретици, низвергнатият митрополит еретик свалил от Иерусалимската катедра православния архиепископ и със сила го заставил да се отстрани от пределите на Йерусалим. Свети Кирил отначало отишъл в Tape при епископ Силван. Като видял, че последният не съвсем правилно разбира някои догмати на вярата, свети Кирил му посочил неговите отклонения и го утвърдил в православието. Като чул за това, Акакий написал писмо на Силван, в което го известявал за низвержението на свети Кирил и го съветвал или да прекрати всякакво общение с него, или в краен случай да му забрани да извършва богослужение в намиращата се под неговото управление църковна област. Но Силван не послушал Акакий, той почитал свети Кирил като благочестив човек, който със своето учение наставлявал и утвърдявал мнозина в православието; а за самото изгнание Силван знаел, че то е предизвикано не от някаква вина на свети Кирил, а единствено от завистта и ненавистта на Акакий.

След известно време в Селевкия се състоял поместен събор, на който дошли 150 епископи. Между тях бил и свети Кирил. Преди да започнат заседанията на събора, Акакий поискал да бъде отстранен от тях отлъченият от него свети Кирил. Мнозина от епископите не се съгласявали с това. Тогава Акакий, като оставил събора, заминал за Цариград. Тук той оклеветил пред императора и пред патриарх Евдоксий напуснатия от него събор, нарекъл го сборище на зли хора, които са се събрали не за полза, а за да донесат вреда на Църквата. Акакий съумял да предизвика у императора особено силно негодувание срещу свети Кирил. Той му разказал, че свети Кирил продал драгоценната свещена одежда, която била подарена от Константин Велики на Иерусалимския архиепископ Макарий, за да я облича, когато извършва тайнството Кръщение; а също че впоследствие тази одежда била видяна върху един човек, който танцувал на едно от местата, където ставали народните увеселения. Императорът толкова силно се разгневил, че изпратил свети Кирил на заточение. След смъртта на Констанций на престола се възкачил Юлиан Отстъпник. В първите години на своето царуване той, за да се покаже благочестив, отменил всички постановления на Констанций, насочени срещу православните. По заповед на Юлиан били освободени от заточение всички православни епископи, които по-рано били изпратени в изгнание от Констанций. Тогава бил възвърнат на неговата катедра и свети Кирил. Като се затвърдил на престола, Юлиан открито се отрекъл от Христа. Той облагодетелствал евреите само защото били врагове на християните. Между другото, той не само им позволил да си построят нов храм на мястото на разрушения от римляните, но и щедро им помагал с част от парите, които държавата събирала от данъци. Още щом се сложило началото на това богохулно по своите намерения дело, свети Кирил предричал пред своите приближени, че думите на Христа за пълното разрушение па храма и за неговата по-нататъшна съдба - „няма да остане камък на камък, който да не бъде сринат" (Лук. 21:6) - несъмнено ще се изпълнят. Свети Кирил молил Владиката Христа да не допусне започналото нечестиво дело да стигне до край, но да го разруши заедно с кроежите на неговите строители. Господ чул молитвата на Своя раб и изпълнил Своето предсказание за това, че всички Негови думи непременно ще се изпълнят. Една нощ силно земетресение разтърсило всичко, така че разрушило дори и оцелелите основи на построения от Соломон храм, както и камъните, които току-що били надградени от евреите; и всичко това било разнесено като прах от невидима Божия сила. Когато настъпил денят, всички се удивлявали на извършеното чудо. А когато евреите се опитали отново да се заемат с работа, от небето паднал огън и унищожил приготвените материали и инструменти. Голям ужас обхванал всички. На следващата нощ върху дрехите на евреите се появил знакът на кръста, който те с нищо не могли да премахнат.

След това свети Кирил, чието предсказание за изпълнението на Христовите думи така неоспоримо се сбъднало, отново бил изпратен в изгнание. Негов заместник по всяка вероятност бил свети Кириак. Той бил иудеин по произход и преди това носил името Иуда. По времето, когато царица Елена търсила Господния Кръст, той и показал мястото, където бил скрит Кръстът. След това той се кръстил и получил името Кириак.

Прочее, след изгонването на свети Кирил свети Кириак не за дълго време заемал неговото място. Той скоро претърпял мъченическа смърт от Юлиан, заради изповядването си на Христа. След загиването на Юлиан свети Кирил отново се върнал на Иерусалимската катедра, но отново бил изгонен заради благочестието си и непримиримата си борба срещу еретиците от император Валент, ревностен привърженик на Ариевото лъжеучение. Накрая, при Теодосий Велики, свети Кирил бил върнат с чест в Йерусалим. В продължение на осем години той с истинска пастирска ревност управлявал Църквата и починал в Господа, оставяйки ни като наследство своите многополезни писания.

Кондак на свети Кирил, архиепископ Иерусалимски:

С твоя език мъдро си просветил чрез божествени вдъхновения твоите люде да почитат единната Троица, неразделна по естество, а по лица разделяема, затова радостно празнуваме всесвятата твоя памет и те имаме за молитвеник пред Бога.