5 Неделя на Великия пост – Св. Мария Египетска Св. мчци Терентий и Помпий

Римският император Деций (249-251 г.) предприел гонение срещу християните в цялата империя. Ония от християните, които откажели да изпълнят императорската заповед за покланяне пред идолите трябвало да бъдат измъчвани и убивани. След като засвидетелствали своята вяра мъчениците Терентий и Помпий били мъчени и жестоко пострадали за Православната си вяра. Светите мъченици били подложени на страшни мъчения: били ги жестоко, горили телата им с нагорещени железа, но те се молели на Бога и търпеливо понасяли ужасните страдания. Като скърбели за заблужденията на езичниците, те молели Бога да съкруши идолите. Господ чул молитвата им. Станало чудо. Идолите паднали на земята, а идолските капища се разрушили. Но и това поразително чудо не вразумило управителя, и той осъдил християните на смърт.

4 НЕДЕЛЯ НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ - ПРЕП. ЙОАН ЛЕСТВИЧНИК

На 11 април тази година се пада т. нар. Четвърта Неделя на Великия пост. В нея Църквата е определила да се чества паметта на преподобни Йоан, наречен Лествичник, по името на най-значимото му писание „Лествица", или стълба за духовното израстване на човека.

Подтикнат от любов към Бога и желание да Му се посвети изцяло и да постигне ангелско житие, преподобни Йоан още на 17 години се оттеглил в Синайската планина, където бил постриган за монах. Деветнадесет години се подвизавал под ръководството на благочестив и мъдър старец и след смъртта му се поселил в пещера в пустинното място, наречено Тола, също на Синайската планина.

Тук той се предал на постоянна молитва, пост и покаяние в самота и безмълвие. След дълги години, прекарани в пустинното място, по молба на монасите преподобни Йоан се съгласил да стане игумен на Синайския манастир „Св. Екатерина". Той ръководел братята и ги наставлявал в духовния живот и монашеския подвиг.

Неговият голям духовен опит и дълбоката му мъдрост се разкриват в прекрасната му книга "Лествица към рая". Тя е написана по молба на игумена на Раитския манастир авва Йоан, който искал да получи от прочутия игумен на Синайския манастир духовно поучение за себе си и за монасите от Раитската света обител, намираща се също на Синайския полуостров.

"Лествицата", макар и да е написана за монаси може да бъде ръководство за духовен живот и за живеещите в света християни. Като първа степен на стълбата се поставя отричането от земните пристрастия, а на върха й се посочва съюзът на трите добродетели - вярата, надеждата и любовта.

В това свое духовно напътствие авва Йоан Синайски предава познанието за духовния свят и тайните на духовния живот, което се е предавало от духовен отец на духовен син, и с което са се подвизавали неизброим сонм знайни и незнайни свети отци - подвижници в Египетската, Йорданската и Синайската пустиня.

Духоносните аскети се отдавали на практикуване на умната молитва, очиствали душите си от страстите, съкрушавали несметни пълчища демони и достигайки духовно съвършенство, постигали Царството Божие и единение с Бога.

В края на VІ в. манастирът „Св. Екатерина" е най-значимият център за практикуване и разпространение на исихазма. Нетварната светлина, към която се стремели синайските монаси, била същата, която Моисей видял на Синай и която в пълнота се разкрила на планината Тавор при Преображението Христово.

Някои от монасите-исихасти, особено след набезите на арабите през VІІ в., отивали на запад - на Света Гора, в пределите на Гърция, в България, Румъния, Сърбия, и там предавали своя духовен опит. Душеспасителните наставления на великите исихасти (безмълвници) изиграли изключително значение за тези, които искали да усвоят нелекото изкуство на духовното подвизаване, на борбата със страстите и невидимите демони.

В същото духовно предание на умносърдечната молитва се подвизавал и друг известен синайски подвижник - св. Григорий Синаит (1255-1346), който систематизирал древното учение на исихазма. Той дошъл от Мала Азия и приел монашество в „Св. Екатерина", където още била жива традицията от времето на св. Йоан Лествичник. По-късно св. Григорий се подвизавал в Крит, на Света Гора и в областта Парория - България, където бил обкръжен от много ученици, на които предал изкуството на исихазма. Носители на тази традиция стават например св. Ромил Видински, св. Теодосий Търновски, св. Евтимий, патриарх Български и др.

Св. Йоан Лествичник умира през 603 година. Чества се на 30 март и в Четвъртата Неделя от Великия пост.

2 НЕДЕЛЯ НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ - СВ. ГРИГОРИЙ ПАЛАМА. ПРЕП. ИЛАРИОН И СТЕФАН

                         Сн. "Православието Добрич"

На 2-та Неделя от Великия пост на Великия пост, посветена на св. Григорий Палама , Православната църква ни призовава да се вгледаме дълбоко в собствената си душа и живот и да решим какво трябва да променим и за какво да се покаем.

Честваният светител Григорий Палама живее и действа през преломния за Балканите ХІV век. Той е архиепископ на Солун и благодарение на неговия авторитет мистичното и аскетично учение на исихазма е възприето от Източната църква.

В учението и практиката на исихастите е преодолян мъчителният разкол между духа и материята. Те разглеждат душата и тялото като един общ психосоматичен организъм.

Св. Григорий Палама осъжда онези, които в стремежа си да се прославят се уединяват и се мъчат да извършат необикновени подвизи.

Промяната на начина на живот, за която говори св. Григорий Палама, започва с отказ от злите дела, а след това с нравствен катарзис, с прогонването от ума на греховните мисли и травматичните спомени.

Св. Григорий Палама умира на 14 ноември 1359 г. На събор през 1368 г. Григорий Палама е канонизиран за светец, в негова чест е написано богослужебно последование, поместено в Постния триод за тържествено празнуване през Втората неделя на Великия пост.

Преп. Герасим Йордански

Великият постник преподобни Герасим бил родом от Ликия (област в южната част на Мала Азия, бел. ред.). Още от младини възпитал себе си в страх Божий и като приел монашески чин, се отдалечил в пустинята във вътрешността на египетската страна Тиваида. Като прекарал там известно време в подвизи на благочестието, отново се върнал в своето отечество Ликия.

* Теодосий II, в житието наречен "младши", бил внук на Теодосий Велики. Родил се в 400 г., в 408 г. наследил след своя баща Аркадий Източната Римска империя. Възпитан в строга набожност, Теодосий се стремял да изкорени последните остатъци от езичеството в Империята. Починал през 450 г.

** Маркиан бил император на Източната Римска империя през 450-457 г. Той бил женен за сестрата на своя предшественик Теодосий II, Пулхерия, която взимала дейно участие в религиозните спорове на своето време. 

IV Вселенски събор бил свикан през 451 година.

*** Несторий, епископ Константинополски, учел, че Иисус Христос не е истинен Бог, а само обикновен човек, син на Иосиф и Мария, удостоен за светостта на живота си с особена Божия благодат. Според учението на Несторий Иисус Христос ни спасява не по Своите изкупителни заслуги, а с примера на добрия си живот. Учението на Несторий било осъдено на III Вселенски събор, състоял се през 431 г.

След това дошъл в Палестина (в края на царуването на Теодосий Младши*) и се поселил в Йорданската пустиня, където заблестял като светла звезда със своя добродетелен живот.

Там, при река Йордан, той устроил обител.

По време на пребиваването му в Палестина, при царуването на Маркиан и Пулхерия**, в Халкидон бил свикан Четвъртият вселенски събор Речник на светите отци против нечестивия Диоскор, патриарх Александрийски, и Евтихий, които учели, че Христос има само едно естество - Божественото, на който светите отци ги осъдили.

След това се появили някои еретици, хулещи събора и утвърждаващи, че на него са отхвърлени догматите на истинната вяра и е възстановено учението на Несторий***.

Такъв бил монах Теодосий, заразен с нечестието на Евтихий. С идването си в Йерусалим той смутил цяла Палестина, прелъстявайки не само простите хора, но и много верни, както и царица Евдокия, вдовицата на цар Теодосий Младши, която по това време живеела в Йерусалим. С помощта на последната и на много прелъстени от него палестински монаси той изгонил от престола блажения Ювеналий, патриарх Иерусалимски, и го заел сам.

Останалите верни на правоверието много търпели от лъжепатриарха Теодосий и се отдалечавали в най-дълбоката пустиня. Пръв се отдалечил преподобният Евтимий Велики (паметта му се чества на 20 януари, бел.ред.), последвали го и други свети отци.По това време, по Божие допущение, бил прелъстен и Герасим, но скоро се разкаял, както пише Кирил Иерусалимски* в житието на преподобния Евтимий.

Тогава, казва той, в Йорданската пустиня имало един отшелник, неотдавна дошъл от Ликия, на име Герасим. Той изпълнил всички установления на монашеския живот и доблестно се борел с нечистия дух; но побеждавайки и прогонвайки невидимите бесове, бил прелъстен от видимите - еретиците, и паднал в ереста на Евтихий. Пo това време славата на добродетелния живот на Евтимий се разпространявала навсякъде. Към него тръгнал и преподобният Герасим в пустинята Рува и се поселил там задълго. Наситил се на сладостта на поученията и вразумленията на светеца, той отхвърлил лъжеучението на еретиците, обърнал се към правата вяра и горчиво се каел за своето заблуждение. Така разказва Кирил.

Накрая светейшият Ювеналий отново заел патриаршеския престол: благочестивият цар Маркиан изпратил да хванат лъжепатриарха Теодосий, за да го дадат под съд за делата му. Но Теодосий, като узнал за това, избягал на Синайската планина и се скрил неизвестно къде.

Така в Йерусалим и в цяла Палестина отново възтържествувала правата вяра и мнозина, прелъстени в ерес, отново се обърнали към благочестието. Също и царица Евдокия, познала своето заблуждение, се присъединила към Православната църква.

Св. Герасим Йордански. Фреска от 1197 г. в манастира Неофит в Кипър. Източник: pravicon.com.Обителта на преподобни Герасим се намирала на 35 стадии от светия град Йерусалим и на един стадий от река Йордан (по-малко от 200 метра, Pravoslavieto.com). Тук той приемал новопостъпилите, а на преминалите изпитанието давал отшелнически келии в пустинята. При него имало не по-малко от 70 пустинножители, за които преподобни Герасим установил следния устав:

Пет дни от седмицата всеки прекарвал в мълчание в своята уединена келия с някаква работа, вкусвал по малко хляб, донесен от манастира, вода и корени. В тези пет дни не се позволявало да се яде нищо варено и даже не се допускало да се пали огън, за да не идва и мисъл за варене на храната.

В събота и неделя всички идвали в манастира, събирали се в църквата на Божествена литургия и се причастявали с пречистите и животворящи Христови ТайниРечник, след това на трапезата вкусвали варена храна и по малко вино за слава Божия и показвали на настоятеля работата, свършена в продължение на петте дни.

В неделя следобед всеки отново се отделял в своята уединена келия в пустинята, вземайки със себе си малко хляб, корени, съд с вода и финикови клони за плетене на кошници.

Нестяжанието и нищетата им били такива, че никой от тях нямал нищо, освен една вехта дреха, рогозка за спане и малък съд за вода. Настоятелят даже им забранил на излизане от келиите да затварят вратата, за да може всеки да влезе и свободно да вземе каквото поиска от тези бедни вещи.

И ето, те живеели по апостолското правило "едно сърце и една душа" и никой нищо не наричал свое, но всичко било общо.

Разказват, че някои от пустинниците молели преподобни Герасим да им позволи през нощта да си запалят свещ за четене или да накладат огън, за да стоплят вода в случай на нужда. Но той им отговарял:

- Ако искате да имате огън в пустинята, тогава елате да живеете в манастира с новопостъпилите: докато аз съм жив, никога няма да допусна пустинножителите да имат огън!

Жителите на град Иерихон, като чули за такова строго подвижничество под ръководството на преподобния Герасим, приели за правило всяка събота и неделя да идват в обителта на преподобния и да донасят в изобилие храна, вино и всичко потребно за манастира.

Преподобни Герасим така строго спазвал постите, че през светата и велика Четиридесетница не хапвал нищо до самия Светъл ден, и подкрепял телесните и душевните си сили само с причастяването с Божествените ТайниРечник.

При този благочестив наставник се подвизавал и блаженият Кириак, както е написано за него в житието му:

"Като приел дружелюбно дошлия при него Кириак, и предузнавайки Божествената слава в него, сам преподобни Евтимий го облякъл в схима и го изпратил по Йордан при свети Герасим. Свети Герасим, виждайки младостта на Кириак, му заповядал да живее в манастира и да носи послушания. Готов да изпълни всяко дело, Кириак цял ден прекарвал в манастирски трудове, а цяла нощ стоял на молитва, като понякога заспивал за малко. Той си наложил пост и само през два дни вкусвал хляб и вода. Виждайки въздържанието на Кириак, независимо от младостта му, преподобни Герасим се изумил и го обикнал.

Свети Герасим имал обичай през Четиридесетницата да отива в най-отдалечената част на пустинята, наречена Рува, където някога живеел преподобни Евтимий; обичайки Кириак за неговото велико въздържание, той го вземал със себе си и там Кириак всяка неделя се причастявал със Светите Тайни от ръцете на свети Герасим, пребивавал в безмълвие до Неделя Връбница и се връщал в обителта, получил голяма душевна полза.

След известно време се преставил преподобният наш отец Евтимий и преподобни Герасим узнал за неговата смърт, намирайки се в келията си: "той видял, как Божиите ангели радостно възнасяли на небето душата на Евтимий. Взел със себе си Кириак и тръгнал към обителта на Евтимий, и го намерил починал. Като погребал неговото честно тяло, се върнал заедно с любимия си ученик в келията си."Даже безсловесният звяр служел на великия Божи угодник Герасим като разумен човек, както пишат в Лимонара* блажените отци Евират и Софроний Софист:

"Дойдохме в обителта на отец Герасим, намираща се близо до река Йордан, и живеещите там монаси ни разказаха за отец Герасим.

Веднъж той вървял из Йорданската пустиня и срещнал един лъв, който му показал крака си, подут и пълен с гной от забил се в него трън. Лъвът кротко гледал към стареца и не умеейки да изрази молбата си с думи, го умолявал за изцеление със смирения си вид. Старецът, като видял лъва в такава беда, седнал, взел крака на звяра и извадил тръна от него. Когато гнойта изтекла, той почистил добре раната и превързал крака с кърпа.

Оттогава изцеленият лъв не се отделял от стареца, а ходел след него като ученик, така че свети Герасим се удивлявал на ума и кротостта на звяра. Старецът го хранел, давал му хляб или друга храна.

Монасите имали магаре, с което донасяли вода за братята от светата река Йордан. Веднъж лъвът се отдалечил на значително разстояние от пасящото магаре и заспал на слънце. В това време минавал един човек от Арабия с камилите си и като видял, че магарето пасе само, го взел и го отвел със себе си. Като се събудил, лъвът започнал да търси магарето и като не го намерил, с унил и печален вид тръгнал към обителта на отец Герасим.

Старецът помислил, че лъвът е изял магарето, и попитал:

- Къде е магарето?

Лъвът стоял мълчаливо, навел очи надолу, като човек.

Тогава старецът казал:

- Ти си го изял! Но благословен е Господ, ти няма да си отидеш оттук, а ще вършиш за обителта всичко, което вършеше магарето.

По заповед на стареца оттогава натоварвали на лъва, както преди на магарето, бъчвичка, събираща четири мяха (мях - кожен чувал, използван като мярка за течности, бел.ред.), и го изпращали на Йордан за вода за манастира.

Веднъж при стареца дошъл да се помоли един войник и като видял лъва да носи вода, се смилил над него. За да купят ново магаре и да освободят лъва от работа, той дал на монасите три златни монети. За манастирската работа било купено магаре, а лъвът бил освободен от работа.

След известно време търговецът от Арабия, който отвел магарето, тръгнал към Йерусалим с камилите да продава пшеница; с тях било и магарето. Около Йордан керванът случайно се срещнал с лъва, и лъвът, като познал магарето, заревал и се втурнал към него. Търговецът и спътниците му побегнали в ужас, а лъвът, хванал юздата със зъби, както правел преди, повел магарето с три завързани една за друга камили, натоварени с пшеница.

Изразявайки с рев радостта си, че е намерил загубилото се магаре, лъвът го довел при стареца. Преподобният старец тихо се усмихнал и качал па братята:

- Напразно обвинявахме лъва, мислейки, че той е изял нашето магаре.

На лъва било дадено името Йордан. След това той често идвал при стареца, приемал храна от него и не се отделял от обителта повече от пет години.

Когато преподобният отец Герасим отишъл при Господа (в 475 г., бел.ред.) и бил погребан от братята, по Божие устроение лъвът тогава не бил в обителта, а дошъл след известно време и започнал да търси своя старец. Като видели лъва, отец Саватий и един от учениците на отец Герасим му казали:

- Йордан! Старецът ни остави сираци, отиде при Господа! Те започнали да го хранят, но лъвът не приемал храна, а се оглеждал на всички страни, търсейки преподобния отец Герасим и скръбно ревял. Отец Саватий и другите старци го галели по гърба и повтаряли:

- Старецът отиде при Господа, остави ни!

Но с тези думи не можели да спрат воплите и скръбния рев на лъва, и колкото повече се опитвали да го утешат с думи, толкова по-печално ревял, изразявайки и с глас, и с лице, и с очи скръбта си, че не вижда стареца.

Тогава отец Саватий казал:

- Ако не ни вярваш, върви с нас; ще ти покажем мястото, където почива старецът.

И ние тръгнахме с него към гробницата, където беше погребан преподобният Герасим. Гробницата се намираше около самата църква. Застанал над гробницата, отец Саватий казал на лъва:

- Ето тук е погребан нашият старец.

И преклонил колене, започнал да плаче.

Като чул това и видял, че Саватий плаче, лъвът се удрял с глава в земята и страшно ревял. Като изревал силно, той умрял над гробницата на стареца. Лъвът нищо не можел да изрази с думи, но по воля Божия прославил стареца и по време на живота му, и след смъртта му, показвайки ни как зверовете са били послушни на Адам до грехопадението и изгонването от рая".

Това разказват Йоан и Софроний. От този разказ се вижда колко угоден на Бога е бил преподобни Герасим, работейки за Негова слава от младостта до старостта. Той отишъл при Господа във вечния живот, където със светиите слави Отца и Сина и Светия Дух во веки. Амин.

Неделя Православна – първа седмица на Великия пост

Първата неделя от Великия пост, светата Църква нарича Православна, защото в нея се възпоменава победата, която апостолската света вяра удържа през първите три века над външни врагове ­ езичници-гонители, а през четвърти, пети, шести, седми и осми ­ цели пет века, над вътрешни врагове ­ еретици, които застрашаваха да изопачат Христовото учение, и разколници, които се домогваха да разделят Църквата, да я отслабят и унищожат.

Неделята е Православна, защото на този ден Църквата почита и паметта на всички борци за тържеството на Православието.

Този празник е учреден в 842 година, след окончателната победа над еретиците-иконоборци на Седмия вселенски събор през 787 година в град Никея и на Цариградския поместен събор през 840 г.

„Православието е носител на Христовата истина. В него е запазено Христовото учение чисто и непроменено, така както е предадено от Спасителя и от Неговите апостоли, независимо от вековните борби против него.“

За нас, българите, Православната вяра е Откровение, Завет и Съдба! Това е вярата, на която дължим нашата писменост и просвета, която ни съхрани като народ през вековете на османско и фанариотско робство, от чиито духовни глъбини се разнесе гласът на св. Иван Рилски, на св. Патриарх Евтимий, будителния зов на преподобни Паисий Хилендарски, за която Паисий Пловдивски, Авксентий Велешки, Иларион Макариополски понесоха страдание и заточение, а св. Николай Софийски, св. Георги Софийски, св. Дамаскин, св. Злата Мъгленска и много други ­ пострадаха мъченически.

Историческата заслуга на Православието за запазване единството на българския народ, на неговата самобитност, дух и култура, въпреки всички козни на политически и верски врагове, е абсолютна по значение и неопровержима като факт.

Митрополит Климент Търновски (Васил Друмев) казва:

„Няма по-голямо зло, което би могло да се нанесе на народа ни от това да не пазим и да не зачитаме вярата му… Трябва да знаем, че всеки, който посяга у нас на Православието, той посяга на самото съществуване на народа. Който и да е той, макар и с най-високо положение… и да го считат хората за най-голям доброжелател народен, за най-голям патриот, но посяга ли на народната вяра ­ Православието, подритва ли и не зачита ли това свещено достояние, оставено нам от деди и прадеди, като безценен залог на честито и трайно народно съществувание, той не е и не може да бъде приятел на народа си, защото подкопава единствената му“

От Покръстването до днес българският народ има само Православната си вяра и нейната институция ­ светата Българска православна църква, непроменени, като Божие Откровение, завет на бащите, морална опора и крепост на духа.

Това ни дава основание и ни задължава да пазим и сега Православната си вяра и Православната си Църква ­ национални светини.

Ще бъде нещастие, ако не разбираме тяхното значение за това, което те са били, което са и могат да бъдат за народа ни и неговото бъдеще.

4 април Акатистова събота ­ Чудотв. икона “Златна Ябълка”. Препп. Йосиф Песнописец и Георги в Малея. Св. свщмчк Никита Серски

Чудотворната икона на Божията Майка - “Златна Ябълка” се пази в храма в кв. Горни Воден на гр. Асеновград и води началото си от XVII в.
Тя е много почитана от вярващите християни. Ето какво пише за този прaзник: "В петата събота на Великия пост, православните отдават акатистна похвала на Пресветата, Пречиста, Преблагословена Владичица наша Богородица и Присно Дева Мария. Чрез тая свята и чудотворна икона Пресветата Майка, изпросвайки от Христа, ни дарява безбройни, благодатни изцеления на телесни и душевни недъзи. Възпоминание на чудото с неплодната жена, която като беше закъсняла за празника на благодатната Богородица Дева Мария, поради дългия път, не можа да получи благословен хляб и като счете това за лош знак, ридаеше и се окайваше за своята неплодност. Йереят като чу плача и риданията на жената много се натъжи и като не намери и троха, останала от благословения хляб, разбирайки причината за мъката на жената, смут обхвана душата му. И видя една ябълка, оставена в дар пред светата чудотворна икона, взе я и я даде на жената като благословение, а тя като прие ябълката с гореща вяра се успокои. И не след много време жената се оказа трудна. Като се роди рожбата й, от вяра и благодарност към Божията майка, тя употреби много средства и богато украси светата икона, като даде да изковат една златна ябълка и я дари за спомен на Великата благодат!”

На 2 март започва Великия пост

Всяка година седем седмици преди Възкресение Христово започва същинският и най-строго спазван Великденски пост. Постът е пречистване най-напред на душата, а после и на тялото.

Великият пост е най-строг и най-продължителен, като се нарича Четиридесетница, понеже трае 40 дни, но с него се съединява и седмицата на Христовите страдания, в която се спомнят последните събития от земния живот на Господа, особено Неговите страдания, смърт и погребение. Затова тя се нарича Страстна седмица, т.е. Седмица на страданията.

Светата Четиридесетница е най-важният период от църковната година, в който християните се подготвят духовно и телесно да посрещнат достойно най-древния християнски празник Възкресение Христово - Пасха.

Великият пост припомня за четирийсетдневния пост на Исус Христос в пустинята, въвежда в Страстната седмица и в най-светлия християнски празник Възкресение Христово - Великден. Постът не е просто диета - въздържанието от определени храни /най-вече на тези от животински произход/ не е самоцелно. Идеята на поста е чрез лишаване на тялото, да се смири душата.

Смята се, че когато пости и се моли, човек се доближава до Бога. Великият пост е време за молитви и покаяние, като подготовката за него започва три седмици по-рано. Според православната традиция постът е най-строг през първата и последната седмица, особено през Страстната седмица и на Разпети петък. Първият ден, през който се разрешава риба, е Благовещение - на 25 март.

Строгият пост не се препоръчва на болни, на малки деца, на възрастни хора, на бременни жени и кърмачки. През Великденския пост всяка седмица е посветена на някакво събитие или на личност, чиито дела призовават към смирение и покаяние.

През първата седмица от поста ограниченията са по-строги, а богослуженията - по-продължителни. Тогава се освещава вареното жито, което се приготвя в памет на великомъченика Теодор Тирон и се празнува Тодоровден. През втората седмица от Великия пост се чества Св. Григорий Палама, който развил учението за поста и молитвата. Третата седмица е посветена на Светия Кръст, за да напомни на вярващите за страданията и смъртта на Спасителя. Неделята от четвъртата седмица се посвещава на Св. Йоан Лествичник, написал съчинение за добрите дела, които довеждат до Божия престол. В съботата от петата седмица се чества Пресвета Богородица, а в неделята - Преподобната Мария Египетска - ярък пример за покаяние.

Съботата от шестата седмица /Лазаровден/ на Великия пост е посветена на възкресението на Лазар. Исус Христос го извел от гроба и го върнал към живот. Шестата неделя /Цветница или Връбница/ е посветена на тържественото влизане на Исус Христос в Йерусалим в навечерието на еврейския празник Пасха.

Християнската църква нарича началото на Великденския пост "предверие на божественото покаяние" или Голяма четиридесетница, през която хората, постейки, се отказват от своите грехове, "очистват се" и се доближават до Исус Христос.