Великият пост е най-строг и най-продължителен, като се нарича Четиридесетница, понеже трае 40 дни, но с него се съединява и седмицата на Христовите страдания, в която се спомнят последните събития от земния живот на Господа, особено Неговите страдания, смърт и погребение. Затова тя се нарича Страстна седмица, т.е. Седмица на страданията.
Светата Четиридесетница е най-важният период от църковната година, в който християните се подготвят духовно и телесно да посрещнат достойно най-древния християнски празник Възкресение Христово - Пасха.
Великият пост припомня за четирийсетдневния пост на Исус Христос в пустинята, въвежда в Страстната седмица и в най-светлия християнски празник Възкресение Христово - Великден. Постът не е просто диета - въздържанието от определени храни /най-вече на тези от животински произход/ не е самоцелно. Идеята на поста е чрез лишаване на тялото, да се смири душата.
Смята се, че когато пости и се моли, човек се доближава до Бога. Великият пост е време за молитви и покаяние, като подготовката за него започва три седмици по-рано. Според православната традиция постът е най-строг през първата и последната седмица, особено през Страстната седмица и на Разпети петък. Първият ден, през който се разрешава риба, е Благовещение - на 25 март.
Строгият пост не се препоръчва на болни, на малки деца, на възрастни хора, на бременни жени и кърмачки. През Великденския пост всяка седмица е посветена на някакво събитие или на личност, чиито дела призовават към смирение и покаяние.
През първата седмица от поста ограниченията са по-строги, а богослуженията - по-продължителни. Тогава се освещава вареното жито, което се приготвя в памет на великомъченика Теодор Тирон и се празнува Тодоровден. През втората седмица от Великия пост се чества Св. Григорий Палама, който развил учението за поста и молитвата. Третата седмица е посветена на Светия Кръст, за да напомни на вярващите за страданията и смъртта на Спасителя. Неделята от четвъртата седмица се посвещава на Св. Йоан Лествичник, написал съчинение за добрите дела, които довеждат до Божия престол. В съботата от петата седмица се чества Пресвета Богородица, а в неделята - Преподобната Мария Египетска - ярък пример за покаяние.
Съботата от шестата седмица /Лазаровден/ на Великия пост е посветена на възкресението на Лазар. Исус Христос го извел от гроба и го върнал към живот. Шестата неделя /Цветница или Връбница/ е посветена на тържественото влизане на Исус Христос в Йерусалим в навечерието на еврейския празник Пасха.
Християнската църква нарича началото на Великденския пост "предверие на божественото покаяние" или Голяма четиридесетница, през която хората, постейки, се отказват от своите грехове, "очистват се" и се доближават до Исус Христос.
Светата Четиридесетница е най-важният период от църковната година, в който християните се подготвят духовно и телесно да посрещнат достойно най-древния християнски празник Възкресение Христово - Пасха.
Великият пост припомня за четирийсетдневния пост на Исус Христос в пустинята, въвежда в Страстната седмица и в най-светлия християнски празник Възкресение Христово - Великден. Постът не е просто диета - въздържанието от определени храни /най-вече на тези от животински произход/ не е самоцелно. Идеята на поста е чрез лишаване на тялото, да се смири душата.
Смята се, че когато пости и се моли, човек се доближава до Бога. Великият пост е време за молитви и покаяние, като подготовката за него започва три седмици по-рано. Според православната традиция постът е най-строг през първата и последната седмица, особено през Страстната седмица и на Разпети петък. Първият ден, през който се разрешава риба, е Благовещение - на 25 март.
Строгият пост не се препоръчва на болни, на малки деца, на възрастни хора, на бременни жени и кърмачки. През Великденския пост всяка седмица е посветена на някакво събитие или на личност, чиито дела призовават към смирение и покаяние.
През първата седмица от поста ограниченията са по-строги, а богослуженията - по-продължителни. Тогава се освещава вареното жито, което се приготвя в памет на великомъченика Теодор Тирон и се празнува Тодоровден. През втората седмица от Великия пост се чества Св. Григорий Палама, който развил учението за поста и молитвата. Третата седмица е посветена на Светия Кръст, за да напомни на вярващите за страданията и смъртта на Спасителя. Неделята от четвъртата седмица се посвещава на Св. Йоан Лествичник, написал съчинение за добрите дела, които довеждат до Божия престол. В съботата от петата седмица се чества Пресвета Богородица, а в неделята - Преподобната Мария Египетска - ярък пример за покаяние.
Съботата от шестата седмица /Лазаровден/ на Великия пост е посветена на възкресението на Лазар. Исус Христос го извел от гроба и го върнал към живот. Шестата неделя /Цветница или Връбница/ е посветена на тържественото влизане на Исус Христос в Йерусалим в навечерието на еврейския празник Пасха.
Християнската църква нарича началото на Великденския пост "предверие на божественото покаяние" или Голяма четиридесетница, през която хората, постейки, се отказват от своите грехове, "очистват се" и се доближават до Исус Христос.
