Показват се публикациите с етикет неделя. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет неделя. Показване на всички публикации

неделя, 28 март 2021 г.

2 НЕДЕЛЯ НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ - СВ. ГРИГОРИЙ ПАЛАМА. ПРЕП. ИЛАРИОН И СТЕФАН

                         Сн. "Православието Добрич"
На 2-та Неделя от Великия пост на Великия пост, посветена на св. Григорий Палама , Православната църква ни призовава да се вгледаме дълбоко в собствената си душа и живот и да решим какво трябва да променим и за какво да се покаем.

Честваният светител Григорий Палама живее и действа през преломния за Балканите ХІV век. Той е архиепископ на Солун и благодарение на неговия авторитет мистичното и аскетично учение на исихазма е възприето от Източната църква.

В учението и практиката на исихастите е преодолян мъчителният разкол между духа и материята. Те разглеждат душата и тялото като един общ психосоматичен организъм.

Св. Григорий Палама осъжда онези, които в стремежа си да се прославят се уединяват и се мъчат да извършат необикновени подвизи.

Промяната на начина на живот, за която говори св. Григорий Палама, започва с отказ от злите дела, а след това с нравствен катарзис, с прогонването от ума на греховните мисли и травматичните спомени.

Св. Григорий Палама умира на 14 ноември 1359 г. На събор през 1368 г. Григорий Палама е канонизиран за светец, в негова чест е написано богослужебно последование, поместено в Постния триод за тържествено празнуване през Втората неделя на Великия пост.

Преп. Герасим Йордански

Великият постник преподобни Герасим бил родом от Ликия (област в южната част на Мала Азия, бел. ред.). Още от младини възпитал себе си в страх Божий и като приел монашески чин, се отдалечил в пустинята във вътрешността на египетската страна Тиваида. Като прекарал там известно време в подвизи на благочестието, отново се върнал в своето отечество Ликия.

* Теодосий II, в житието наречен "младши", бил внук на Теодосий Велики. Родил се в 400 г., в 408 г. наследил след своя баща Аркадий Източната Римска империя. Възпитан в строга набожност, Теодосий се стремял да изкорени последните остатъци от езичеството в Империята. Починал през 450 г.

** Маркиан бил император на Източната Римска империя през 450-457 г. Той бил женен за сестрата на своя предшественик Теодосий II, Пулхерия, която взимала дейно участие в религиозните спорове на своето време. 

IV Вселенски събор бил свикан през 451 година.

*** Несторий, епископ Константинополски, учел, че Иисус Христос не е истинен Бог, а само обикновен човек, син на Иосиф и Мария, удостоен за светостта на живота си с особена Божия благодат. Според учението на Несторий Иисус Христос ни спасява не по Своите изкупителни заслуги, а с примера на добрия си живот. Учението на Несторий било осъдено на III Вселенски събор, състоял се през 431 г.

След това дошъл в Палестина (в края на царуването на Теодосий Младши*) и се поселил в Йорданската пустиня, където заблестял като светла звезда със своя добродетелен живот.

Там, при река Йордан, той устроил обител.

По време на пребиваването му в Палестина, при царуването на Маркиан и Пулхерия**, в Халкидон бил свикан Четвъртият вселенски събор Речник на светите отци против нечестивия Диоскор, патриарх Александрийски, и Евтихий, които учели, че Христос има само едно естество - Божественото, на който светите отци ги осъдили.

След това се появили някои еретици, хулещи събора и утвърждаващи, че на него са отхвърлени догматите на истинната вяра и е възстановено учението на Несторий***.

Такъв бил монах Теодосий, заразен с нечестието на Евтихий. С идването си в Йерусалим той смутил цяла Палестина, прелъстявайки не само простите хора, но и много верни, както и царица Евдокия, вдовицата на цар Теодосий Младши, която по това време живеела в Йерусалим. С помощта на последната и на много прелъстени от него палестински монаси той изгонил от престола блажения Ювеналий, патриарх Иерусалимски, и го заел сам.

Останалите верни на правоверието много търпели от лъжепатриарха Теодосий и се отдалечавали в най-дълбоката пустиня. Пръв се отдалечил преподобният Евтимий Велики (паметта му се чества на 20 януари, бел.ред.), последвали го и други свети отци.По това време, по Божие допущение, бил прелъстен и Герасим, но скоро се разкаял, както пише Кирил Иерусалимски* в житието на преподобния Евтимий.

Тогава, казва той, в Йорданската пустиня имало един отшелник, неотдавна дошъл от Ликия, на име Герасим. Той изпълнил всички установления на монашеския живот и доблестно се борел с нечистия дух; но побеждавайки и прогонвайки невидимите бесове, бил прелъстен от видимите - еретиците, и паднал в ереста на Евтихий. Пo това време славата на добродетелния живот на Евтимий се разпространявала навсякъде. Към него тръгнал и преподобният Герасим в пустинята Рува и се поселил там задълго. Наситил се на сладостта на поученията и вразумленията на светеца, той отхвърлил лъжеучението на еретиците, обърнал се към правата вяра и горчиво се каел за своето заблуждение. Така разказва Кирил.

Накрая светейшият Ювеналий отново заел патриаршеския престол: благочестивият цар Маркиан изпратил да хванат лъжепатриарха Теодосий, за да го дадат под съд за делата му. Но Теодосий, като узнал за това, избягал на Синайската планина и се скрил неизвестно къде.

Така в Йерусалим и в цяла Палестина отново възтържествувала правата вяра и мнозина, прелъстени в ерес, отново се обърнали към благочестието. Също и царица Евдокия, познала своето заблуждение, се присъединила към Православната църква.

Св. Герасим Йордански. Фреска от 1197 г. в манастира Неофит в Кипър. Източник: pravicon.com.Обителта на преподобни Герасим се намирала на 35 стадии от светия град Йерусалим и на един стадий от река Йордан (по-малко от 200 метра, Pravoslavieto.com). Тук той приемал новопостъпилите, а на преминалите изпитанието давал отшелнически келии в пустинята. При него имало не по-малко от 70 пустинножители, за които преподобни Герасим установил следния устав:

Пет дни от седмицата всеки прекарвал в мълчание в своята уединена келия с някаква работа, вкусвал по малко хляб, донесен от манастира, вода и корени. В тези пет дни не се позволявало да се яде нищо варено и даже не се допускало да се пали огън, за да не идва и мисъл за варене на храната.

В събота и неделя всички идвали в манастира, събирали се в църквата на Божествена литургия и се причастявали с пречистите и животворящи Христови ТайниРечник, след това на трапезата вкусвали варена храна и по малко вино за слава Божия и показвали на настоятеля работата, свършена в продължение на петте дни.

В неделя следобед всеки отново се отделял в своята уединена келия в пустинята, вземайки със себе си малко хляб, корени, съд с вода и финикови клони за плетене на кошници.

Нестяжанието и нищетата им били такива, че никой от тях нямал нищо, освен една вехта дреха, рогозка за спане и малък съд за вода. Настоятелят даже им забранил на излизане от келиите да затварят вратата, за да може всеки да влезе и свободно да вземе каквото поиска от тези бедни вещи.

И ето, те живеели по апостолското правило "едно сърце и една душа" и никой нищо не наричал свое, но всичко било общо.

Разказват, че някои от пустинниците молели преподобни Герасим да им позволи през нощта да си запалят свещ за четене или да накладат огън, за да стоплят вода в случай на нужда. Но той им отговарял:

- Ако искате да имате огън в пустинята, тогава елате да живеете в манастира с новопостъпилите: докато аз съм жив, никога няма да допусна пустинножителите да имат огън!

Жителите на град Иерихон, като чули за такова строго подвижничество под ръководството на преподобния Герасим, приели за правило всяка събота и неделя да идват в обителта на преподобния и да донасят в изобилие храна, вино и всичко потребно за манастира.


Преподобни Герасим така строго спазвал постите, че през светата и велика Четиридесетница не хапвал нищо до самия Светъл ден, и подкрепял телесните и душевните си сили само с причастяването с Божествените ТайниРечник.

При този благочестив наставник се подвизавал и блаженият Кириак, както е написано за него в житието му:

"Като приел дружелюбно дошлия при него Кириак, и предузнавайки Божествената слава в него, сам преподобни Евтимий го облякъл в схима и го изпратил по Йордан при свети Герасим. Свети Герасим, виждайки младостта на Кириак, му заповядал да живее в манастира и да носи послушания. Готов да изпълни всяко дело, Кириак цял ден прекарвал в манастирски трудове, а цяла нощ стоял на молитва, като понякога заспивал за малко. Той си наложил пост и само през два дни вкусвал хляб и вода. Виждайки въздържанието на Кириак, независимо от младостта му, преподобни Герасим се изумил и го обикнал.

Свети Герасим имал обичай през Четиридесетницата да отива в най-отдалечената част на пустинята, наречена Рува, където някога живеел преподобни Евтимий; обичайки Кириак за неговото велико въздържание, той го вземал със себе си и там Кириак всяка неделя се причастявал със Светите Тайни от ръцете на свети Герасим, пребивавал в безмълвие до Неделя Връбница и се връщал в обителта, получил голяма душевна полза.

След известно време се преставил преподобният наш отец Евтимий и преподобни Герасим узнал за неговата смърт, намирайки се в келията си: "той видял, как Божиите ангели радостно възнасяли на небето душата на Евтимий. Взел със себе си Кириак и тръгнал към обителта на Евтимий, и го намерил починал. Като погребал неговото честно тяло, се върнал заедно с любимия си ученик в келията си."Даже безсловесният звяр служел на великия Божи угодник Герасим като разумен човек, както пишат в Лимонара* блажените отци Евират и Софроний Софист:

"Дойдохме в обителта на отец Герасим, намираща се близо до река Йордан, и живеещите там монаси ни разказаха за отец Герасим.

Веднъж той вървял из Йорданската пустиня и срещнал един лъв, който му показал крака си, подут и пълен с гной от забил се в него трън. Лъвът кротко гледал към стареца и не умеейки да изрази молбата си с думи, го умолявал за изцеление със смирения си вид. Старецът, като видял лъва в такава беда, седнал, взел крака на звяра и извадил тръна от него. Когато гнойта изтекла, той почистил добре раната и превързал крака с кърпа.

Оттогава изцеленият лъв не се отделял от стареца, а ходел след него като ученик, така че свети Герасим се удивлявал на ума и кротостта на звяра. Старецът го хранел, давал му хляб или друга храна.

Монасите имали магаре, с което донасяли вода за братята от светата река Йордан. Веднъж лъвът се отдалечил на значително разстояние от пасящото магаре и заспал на слънце. В това време минавал един човек от Арабия с камилите си и като видял, че магарето пасе само, го взел и го отвел със себе си. Като се събудил, лъвът започнал да търси магарето и като не го намерил, с унил и печален вид тръгнал към обителта на отец Герасим.

Старецът помислил, че лъвът е изял магарето, и попитал:

- Къде е магарето?

Лъвът стоял мълчаливо, навел очи надолу, като човек.

Тогава старецът казал:

- Ти си го изял! Но благословен е Господ, ти няма да си отидеш оттук, а ще вършиш за обителта всичко, което вършеше магарето.

По заповед на стареца оттогава натоварвали на лъва, както преди на магарето, бъчвичка, събираща четири мяха (мях - кожен чувал, използван като мярка за течности, бел.ред.), и го изпращали на Йордан за вода за манастира.

Веднъж при стареца дошъл да се помоли един войник и като видял лъва да носи вода, се смилил над него. За да купят ново магаре и да освободят лъва от работа, той дал на монасите три златни монети. За манастирската работа било купено магаре, а лъвът бил освободен от работа.

След известно време търговецът от Арабия, който отвел магарето, тръгнал към Йерусалим с камилите да продава пшеница; с тях било и магарето. Около Йордан керванът случайно се срещнал с лъва, и лъвът, като познал магарето, заревал и се втурнал към него. Търговецът и спътниците му побегнали в ужас, а лъвът, хванал юздата със зъби, както правел преди, повел магарето с три завързани една за друга камили, натоварени с пшеница.

Изразявайки с рев радостта си, че е намерил загубилото се магаре, лъвът го довел при стареца. Преподобният старец тихо се усмихнал и качал па братята:

- Напразно обвинявахме лъва, мислейки, че той е изял нашето магаре.

На лъва било дадено името Йордан. След това той често идвал при стареца, приемал храна от него и не се отделял от обителта повече от пет години.

Когато преподобният отец Герасим отишъл при Господа (в 475 г., бел.ред.) и бил погребан от братята, по Божие устроение лъвът тогава не бил в обителта, а дошъл след известно време и започнал да търси своя старец. Като видели лъва, отец Саватий и един от учениците на отец Герасим му казали:

- Йордан! Старецът ни остави сираци, отиде при Господа! Те започнали да го хранят, но лъвът не приемал храна, а се оглеждал на всички страни, търсейки преподобния отец Герасим и скръбно ревял. Отец Саватий и другите старци го галели по гърба и повтаряли:

- Старецът отиде при Господа, остави ни!

Но с тези думи не можели да спрат воплите и скръбния рев на лъва, и колкото повече се опитвали да го утешат с думи, толкова по-печално ревял, изразявайки и с глас, и с лице, и с очи скръбта си, че не вижда стареца.

Тогава отец Саватий казал:

- Ако не ни вярваш, върви с нас; ще ти покажем мястото, където почива старецът.

И ние тръгнахме с него към гробницата, където беше погребан преподобният Герасим. Гробницата се намираше около самата църква. Застанал над гробницата, отец Саватий казал на лъва:

- Ето тук е погребан нашият старец.

И преклонил колене, започнал да плаче.

Като чул това и видял, че Саватий плаче, лъвът се удрял с глава в земята и страшно ревял. Като изревал силно, той умрял над гробницата на стареца. Лъвът нищо не можел да изрази с думи, но по воля Божия прославил стареца и по време на живота му, и след смъртта му, показвайки ни как зверовете са били послушни на Адам до грехопадението и изгонването от рая".

Това разказват Йоан и Софроний. От този разказ се вижда колко угоден на Бога е бил преподобни Герасим, работейки за Негова слава от младостта до старостта. Той отишъл при Господа във вечния живот, където със светиите слави Отца и Сина и Светия Дух во веки. Амин.

неделя, 10 май 2020 г.

Неделя четвърта след Пасха – на Разслабления

В този ден – Неделя четвърта след Пасха – спомняме чудото е разслабления (парализирания), изцерен от Господ Иисус в Йерусалимската къпалня „Витезда“. Отредено е сега да правим този спомен, понеже чудото е станало по това време – наскоро след юдейския празник Пасха, в годината преди Христовите страдания.
По това именно време Иисус възлязъл в Йерусалим и дошъл в къпалнята, наречена по еврейски Витезда, което ще рече „Дом на милосърдието“. Според разказа на св. евангелист Йоан тук имало пет притвора, препълнени е болни от най-различни болести: слепи, хроми, изсъхнали. Всички те чакали да се раздвижи водата. Защото ангел Господен периодично слизал в къпалнята и раздвижвал водата. И по свидетелството на евангелиста, който от болните пръв успявал да влезе в къпалнята след раздвижването на водата, оздравявал, от каквато и болест да бил налегнат.

Между многото болни тук имало и един човек, който бил парализиран от 38 години. Той чакал да се раздвижи водата, да влезе в нея и да получи изцеление, но при всеки случай, когато се раздвижвала водата, друг, по-подвижен от него, се хвърлял в къпалнята и се изцелявал. Минавайки прочее през тоя дом на човешкото страдание, но същевременно и дом на милосърдието, изпълненият с божествено състрадание Христос се спрял пред разслабления и го запитал дали иска да оздравее. Разслабленият потвърдил желанието си да оздравее, но се натъжил, че си няма човек, който да го хвърли в къпалнята, когато водата бъде раздвижена. Тогава Христос му казал да вземе одъра си и да ходи. Разслабленият веднага се почувствал здрав, станал, взел си одъра и се отправил за дома си. Този ден обаче било събота. А според закона на Моисей в събота не бивало да се върши никаква работа. Като видели изцерения да носи в съботен ден одъра си, юдеите го упрекнали, че нарушава закона, но оздравелият отговорил: „Който ме изцери, Той ми рече: вземи одъра си и ходи“. Попитали го: „Кой е тоя човек?“ Изцереният обаче не можал да им каже Кой го е излекувал, понеже не Го познавал, а Иисус вече се бил оттеглил. След това обаче Христос го срещнал в храма и му казал: „Ето, ти оздравя. Недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо!“ Някои смятат, че този човек е същият оня, който ударил плесница на Христос, когато бил изправен на съд пред Каиафа. Предупреждението на Господ Иисус към изцерения – да не греши вече, за да не му се случи нещо по-лошо – иде да подскаже, че причините на болестите не са само външни, физически, но и духовни, породени от някой грях.
Когато юдеите узнали, че Христос е излекувал болния и му казал да вземе одъра си и да ходи, се изпълнили с ненавист към Господа и търсели случай да Го убият, задето нарушавал съботната почивка. И при други случаи, когато Христос бил обвиняван в нарушение на закона относно съботата, Той изтъквал истинския смисъл на закона, а именно, че съботата е за човека, а не човек за съботата, че в събота е позволено да се прави добро и че Син Човечески е Господар на съботата.
От историческата някогашна къпалня „Витезда“ при Овчи порти в Йерусалим сега са останали само развалини. Днес вече не слиза тук ангел Господен, за да раздвижи водата. Няма тук и чакащи болни. Това обаче не ще рече, че днес изобщо няма болни или че няма и Витезда. И болни има, и Витезда има. Новата Витезда е светата Църква Христова с нейните благодатни свети тайнства, и по-особено – тайнството Покаяние.
Спомняйки си на този ден евангелското събитие, станало някога при Витезда в Йерусалим, нека помним и предупредителните думи на Господ Иисус, отправени към излекувания разслаблен: „Ето, ти оздравя. Гледай да не грешиш вече, за да не те сполети нещо по-лошо!“ Ако ли обаче сгрешим, нека не се отчайваме, а да се хвърлим в благодатните изцелителни води на духовната Витезда – тайнството Покаяние, за да получим изцеление. Божественият Лекар – милосърдният Господ Иисус и нам ще помогне, както някога помогна и на разслабления – ще ни изцери от нашите телесни и душевни болести и ще ни спаси. Нему слава вовеки! Амин!
 
Източник: „Синаксар – празнични четива от Триода и Пентикостара“, Превел и преработил: † Макариополски епископ д-р Николай, Синодално издателство, С. 2011