Църквата почита Св. свщмчк Теодот, еп. Анкирски и Св. мчца Валерия

Теодот живял по времето на император Диоклетиан, който жестоко мразел християните.Имал и страноприемница в град Анкира. Като боголюбив християнин, той с радост давал храна и подслон на бедните и гладните, ободрявал и спасявал затворниците, а телата на умрелите за Иисус мъченици откупвал и погребвал по християнски обичай.

По това време жертва на гоненията срещу християните станали и седем девици. Те много обичали Бог, затова били подложени на големи страдания. За непокорството им езичниците ги хвърлили в езерото с привързани за шиите им огромни камъни. Там светиците намерили мъченическата си смърт.

Скоро телата им намерил Теодот, заедно със сродника си Полихрония, и тайно ги погребал. Обезумял от случилото се, градския управител заповядал да хванат виновните, а телата на девиците изгорил за назидание на всички християни.

От страх че ще бъде смъртно наказан, Полихроний издал Теодот. Покрусен от предателството на своя събрат, светият човек сам се предал и пламенно защитил вярата Христова. Това силно разгневило местните жреци и те поискали смъртта му. След жестоки изтезания и 15 годишен затвор , свети Теодот умрял мъченически през 303 г

Валерия празнува имен ден на 7 юни. На този ден християнството отбелязва деня на Св. мчца Валерия. Валерия е женска форма на мъжкото име Валери. Валерия има латински произход, произлиза от valerius, родово име от valeo, което означава "силен съм", "здрав".

Св. свщмчк Доротей, еп. Тирски. Преп. Петър Корицки

Светия свещеномъченик Доротей, епископ Тирски

При царуването на нечестивия римски император Диоклетиан епископ на град Тир бил свети Доротей. Когато нечестивият цар повдигнал жестоко гонение срещу християните, Доротей оставил своята катедра и се криел в отдалечени места. Но с възцаряването на император Константин Велики, когато в Църквата настъпило успокоение, светителят отново се върнал на своята катедра в Тир и благополучно пасял стадото на словесните овци, мнозина привеждайки от заблудата на идолопоклонството към Бога.

Животът на Доротей продължил до времето на император Юлиан Отстъпник. Възкачил се на престола, Юлиан отначало преследвал християните не открито, заповядвайки на началниците на области, които били негови единомишленици, по всякакъв начин да ги притесняват и измъчват. Тогава свети Доротей, виждайки, че срещу вярващите се надига ново гонение, отново оставил катедрата на Тирската църква, избягвайки по този начин от ръцете на мъчителите; защото Господ е заповядал да не се предаваме на явни беди от страна на гонителите, но да ги избягваме; Той е казал: "А кога ви пъдят от един град, бягайте в друг".

И така, напускайки Тир, Доротей дошъл в Мала Азия, но и тук не се укрил от идолослужителите, тъй като Бог го призовавал към мъченически венец. Той бил хванат от поддръжниците на беззаконния цар в град Уд. Като претърпял различни мъчения, в страданията той предал блажената си душа в ръцете на Господа, на сто и седем годишна възраст.

Изучил в съвършенство както светските, така и духовните науки, свети Доротей оставил след себе си различни, твърде важни за християните, съчинения на гръцки и латински, тъй като добре знаел и единия, и другия език. Между другото той съставил жития на пророците и апостолите, а също и други поучителни съчинения и разкази. И сега, бидейки сам записан в книгата на Живота, той е въдворен в небесните селения с тези светии, чиито разкази за живота им съставил по време на земния си живот.

Преподобни Петър Корицки

Преподобни Петър е живял в ІІІ век. Той бил родом от с. Корица, което се намирало около Призрен (според други - около Ипек). Бил син на бедни родители и като момче орал с един сляп вол.

Необикновено кротък и незлоблив, Петър твърде рано се отдалечил в самотно място и се предал на подвижнически живот. В тежката борба с демони и изкушения, той излязъл победител. Около него се събрало множество монаси, на които той станал наставник. Бягайки от людска слава, св. Петър се поселил в една пещера около Корица сред непристъпни скали и пропасти, където и починал в дълбока старост.

Св. Митрофан, патр. Константинополски. Св. мчци Фронтасий, Северин

Свети Митрофан бил съвременник на св. Константин Велики и братов син на римския император Пров. Той управлявал Цариградската църква десет години. Когато Константин Велики видял за първи път св. Митрофан, обикнал го като баща.

Във време на Първия вселенски събор св. Митрофан вече бил старец на 117 г. и като не могъл лично да вземе участие в работите на събора, определил своя викарен епископ Александър за свой представител. Императорът изходатайствал от събора за св. Митрофан названието патриарх. И така, той бил първи цариградски патриарх. При това Константин Велики поканил целия събор да посети болния и престарял архипастир. Когато императорът го запитал кого желае да остави за свой наследник на патриаршеския престол, старецът посочил Александра. След това св. Митрофан казал на александрийския патриарх Александър: "О, брате, превъзходен наследник си оставяш ти!" И взел за ръка архидякон Атанасий, по-късно св. Атанасий Велики, патриарх Александрийски, и го похвалил пред всички. След това предсказание св. Митрофан се простил с всички и подир 10 дни предал душата си богу в 325 година.

Светият наш отец Митрофан живял по времето на Константин Велики* - първия император християнин. Той бил син на римлянина Дометий, произхождащ от царски род. Дометий, наричан още Дометиан, бил брат на Пров, който някога заемал престола на римски император. Бидейки човек благоразумен, Дометий скоро осъзнал лъжата на идолопоклонството, отрекъл се от лъжливите езически богове и повярвал в истинния Бог - нашия Господ Иисус Христос. Тъй като Рим по това време бил изпълнен с езическо нечестие и християните били подложени на жестоко преследване, Дометий, напускайки столицата на империята, пристигнал във Византия с двамата си синове, Пров и Митрофан. Тогава във Византия бил епископ богоугодният и свят мъж Тит и при него заживели Дометий и двамата му синове, обучавани в Христовата вяра и Господния закон и наставлявани в добродетелния живот. Виждайки, че Дометий с цялото си сърце и душа се е прилепил към Христа и е изпълнен с пламенна ревност да се потруди за Господа, епископът го причислил към църковния клир, ръкополагайки го за презвитер. След като наставил Дометий, Тит починал и Дометий приел епископския престол след него, а след смъртта на блажения епископ Дометий светителския престол заел неговият син Пров. След преставянето на Пров на византийската архиерейска катедра бил възведен синът на Дометий и братът на Пров - свети Митрофан, за когото ни предстои да разкажем.

По това време император Константин Велики пристигнал в Тракийската област. Като видял тук светителя Митрофан, императорът от беседата с него се убедил, че той е велик Божий угодник, и много се удивлявал на добродетелния живот на светителя и на неговата премъдрост. Горещо го обикнал и желаейки да се наслаждава на неговите боговдъхновени слова, той го взел със себе си в Рим.

Скоро след това император Константин пожелал да премести своята столица от Рим във Византия. Този град много му харесал както с красотата си, така и с удобното си местоположение. Той се намирал в югоизточния ъгъл на Балканския полуостров на брега на Босфора, протока, свързващ Черно море със Средиземно и Мраморно. Прекрасни пътища по суша и море водели към този град и цялата околна местност изобилствала с различни земни плодове. Всичко това така харесало на Константин, че той решил да пренесе тук столицата на империята. Императорът украсил новата столица с най-прекрасни здания и я нарекъл Новият Рим. Но по името на своя създател града по-често наричали Константинопол, а като резиденция на императорите, той се наричал и Цариград. След като пренесъл столицата на империята във Византия, Константин довел тук от Стария Рим и светителя Митрофан, наричайки го свой отец, и му изходатайствал от събралите се в Никея на Първия Вселенски събор епископи титлата патриарх. Така Митрофан станал първият Константинополски патриарх.

Поради дълбока старост и телесна немощ, самият Митрофан не бил на Събора в Никея. За свой заместник той изпратил своя хорепископ Александър - мъж почтен, свят и стар, положил много усилия в полза на църковния мир в Тракия и Илирия. На Събора той заемал мястото на своя патриарх Митрофан и се противопоставял на Арии.

След завършването на този Вселенски събор благочестивият император Константин Велики убедил всички светители, които били на Събора, да се отправят заедно с него към Константинопол, за да посетят болния патриарх Митрофан, лежащ на смъртен одър. В една от неделите отците заедно с царя дошли при Митрофан и дълго беседвали с него. При това императорът казал на светеца:

- Честнейши отче! Виждам, че ти си изнемогнал от старостта и болестта. И така, моля те, кажи ни, кой е достоен да бъде твой приемник?

На тези думи свети Митрофан с радост в очите отговорил на императора:

- Наистина, чрез твоите уста сега говори Светият Дух. Действително, когато седем дни преди днешния ден размислях за това, Господ ми откри, че след изтичането на десет дни ще напусна този свят. И когато завърша живота си, нека след мене встъпи на престола моят съслужител Александър, който наистина е достоен за избиране и за дара на Светия Дух. След него наследник на престола ще бъде Павел, който сега е четец.

След това, като погледнал към блажения Александър, патриарх Александрийски, му казал:

- Брате! И ти ще оставиш след себе си превъзходен наследник.

И като взел ръката на неговия архидякон Атанасий, произнесъл:

- Ето, този доблестен Христов воин ще бъде наследник след тебе, и не само твърдо ще въстане, заедно с моя брат Александър, против арианското нечестие, но и ще преуспее в големи подвизи, така че него, заедно с мъжествения Павел, ги очакват много страдания.

Така предсказал светецът за бъдещето и десет дни след Господнето откровение починал в мир в четвъртия ден на месец юни, преживял от деня на раждането си всичко сто и седемнадесет години. Сега светецът пребъдва в безкрайния живот, предстоейки пред престола на Великия Архиерей, преминал небесата - Христа, нашия Спасител; на Когото слава во веки. Амин.

Св. мчк. Лукилиан. Св. Маркелин. Преп. Атанасий Чудотворец

Св. мъченик Лукилиан до старост бил идолски жрец. Но Господ Бог, Който на всички предлага спасение, му дал да разбере истината. Той разбрал пустота на идолите, на които служил толкова много години и повярвал в Христа. Вече в преклонни години се възродил за нов живот чрез благодатта на Господа Иисуса Христа и приел свето кръщение. От цялата се душа и с всички мисли той се предал на християнското учение. Изпълнил се с пламенна любов към Господа и без страх проповядвал на елини и юдеи за възкръсналия Христос. Това било в град Никодимия, когато езичниците жестоко гонели християните. Лукилиан бил обвинен пред държавната власт, че с проповедта си подкопава устоите на държавата и се явява като развартител на народа. Жестоко изтезавали стареца и след това го затворили в тъмница.

По същото време там били затворени четири момци: Клавдий, Ипатий, Павел и Дионисий, обвинени, че изповядват вярата Христова. Те се зарадвали, като видели Лукилиан. Всички заедно прекарвали дните и нощите в беседи за Бога и в пламенна молитва, като се готвели за свещено мъченичество.

След известно време те били изправени на съд и тук проявили непоколебимост в християнските си убеждения и твърдост във вярата. Те били предадени на нови изтезания, но Господ по чудесен начин показал Своята сила и благодат. По-късно те били изпратени във Византион, където били осъдени на смърт: четирите момци били убити с меч, а светият старец Лукилиан бил разпнат на кръст.

Към лика на тези свети мъченици се причислява и девойката Павла. Сираче от детинство, тя се посветила на служба на бедните и страдащите: извършвала милосърдни дела, посещавала тъмници, утешавала с помощта си измъчваните християни и превързвала техните рани. По такъв начин тя служила и на св. Лукилиан и другарите му, и присъствала при техните страдания, като в сърцето си молела Бога да подкрепи Своите служители. Тя отишла подир тях в гр. Византион и след мъченическата им смърт погребала телата им. По-късно свети Павла се върнала в Никодимия, гдето продължавала - както и по-рано - да служи на Господа с милосърдни дела в лицето на по-малките Негови братя.

Скоро езическите власти узнали за нейната дейност в духа на християнското учение и управителят я подложил на страшни изтезания. Ангел Божий я подкрепял във време на мъченията и Божията благодат поддържала несломим духа на девойката при нейните страдания. Най-после тя била отправена във Византион, където била посечена с меч.

Св. Никифор изповедник, патр. Цариградски. Прпмчк Еразъм Охридски

Житие на свети Никифор изповедник, патриарх Цариградски

Св. Никифор бил син на знатен и благочестив гражданин на Цариград на име Теодор, който претърпял изтезание и изгнание, задето почитал светите икони. Той получил от родителите си християнско възпитание, подкрепено от примера на техния собствен живот. Майка му била участница във всички изпитания на своя мъж, като го последвала и в изгнанието. А след неговата смърт тя се преселила в Цариград, гдето младият Никифор получил бляскаво образование.

В званието секретар на двора на императрица Ирина и като императорски пълномощник, Никифор присъствал на VІІ Вселенски събор (787 г.). Отегчавайки се от придворния живот, той оставил двореца и се усамотил при Босфора, като прекарвал живота си в научни трудове, пост и молитва. В туй време той построил църква и основал манастир. В 806 г. Никифор, след смъртта на патриарх Танасий, бил избран за цариградски патриарх: приел отначало монашество, после свещенически сан и бил възведен на патриаршески престол в самия ден Пасха. Във време на посвещението той държал в ръка своето обещание да пази истините на православната вяра. Като приел управлението на Църквата, той преди всички обърнал внимание на поведението на духовенството и взел мерки против разпуснатия живот в столицата.

С еретиците встъпил в последователна и постоянна борба. Скоро той се проявил като изповедник, указвайки твърда съпротива на иконобореца император Лъв Арменец. На всички старания на императора, чрез ласки и закани да го склони на своя страна, Никифор отговарял:"Напразни са твоите трудове господарю! Ние не можем да изменим древното предание, ние почитаме изображенията на светците както Кръста и Евангелието". И след това, търсейки подкрепление в молитвата, той убеждавал православните да се пазят от еретиците и да се не боят от преследванията за правото изповедание. В църквата "Св. София" той съборно извършил всенощно бдение, молейки Бога за мир в Църквата и за избавяне от ереста.

Като узнал за това и като се опасявал от народен метеж, императорът пратил царедворци в църквата да кажат на патриарха: "Защо смущаваш народа и го възбуждаш против царската власт?" Патриархът казал да съобщят на императора: "Ние сме се събрали в Божия дом не на съвет против царя, а на славословие Божие и за да се молим, Господ да унищожи ереста и да утвърди всички в единомислено православие!"

След беседата с народа патриархът се отправил в двореца, за да успокои и убеди царя. "Не въвеждай в светата Църква нечестиво мъдруване! - казал му той. - Не трябва да се спори за онова, което вече отдавна е отхвърлено от светите отци и е предадено на анатема". Императорът с гняв изгонил от двореца патриарха и всички, които били с него. Епископите били пратени в разни места на заточение, а свещениците и монасите били предавани на различни мъчения и затвор, за да ги склонят към ереста. Патриархът временно бил оставен на длъжността си, понеже имало опасност от бунт сред народа.

В 814 г. императорът свикал събор от свои съмишленици епископи, които повикали на събора патриарха, но Никифор наредил да им кажат, че те нямат право да бъдат съдии в неговата област. Тогава епископите го обявили за лишен от сан, а императорът го пратил на заточение отначало в един манастир, основан от самия патриарх, а после в друг, близо до Цариград. Там св. Никифор Изповедник починал през 818 година. Мощите на св. Никифор били пренесени в Цариград в 846 година.

Св. мчк Юстин Философ. Св. мчци Юстин и дружината му. Мчк Неон

Св. мъченик Юстин Философ бил родом от Сирия. Писал в защита на Христовата вяра. Страдал в тъмница, търпял мъчения - тялото му раздирали; разранен, посечен бил с брадва в 166 година.

Св. Юстин Философ (Иустин Философ) (Юстин Мъченик) (ок. 105 - ок. 165/7) - раннохристиянски богослов и философ, отец на Църквата, един от първите и най-ярките християнски писатели-апологети. Роден в Сирия, в семейството на гръцки колонист, принадлежащ към състоятелната провинциялна аристокрация, което позволило да получи добро образование. В своите търсения на истината и смисъла на живота св. Юстин преминал последователно през философията на стоиците, перипатетиците, питагорейците и неоплатониците. Възгледите му били изградени върху вярата че "разумът господства над всичко". Повратно събитие в неговата духовно развитие била срещата с непознат старец, която способствала за обръщането на св. Юстин в християнството. Старецът изказал мисълта, че "любителят на думите" е "филолог", "софист", а не философ, докато истинският "любител на мъдростта" е "любител на делото", т.е. човек, за когото заветите на Писанията са ръководство за действие. Около 133 година св. Юстин приел Свето кръщение и продължил заниманията си с любомъдрие, но този път напълно убеден, че християнството е истинната философия ("Христос-Логос и Истината-Логос са тъждествени"). В Рим св. Юстин създал първата християнска философска школа и продължил да носи облеклото на тогавашните философи до края на живота си (дотогава мнозина смятали, че в Христа вярват само необразованите). Сред учениците му бил и Тациян (Tatian), който по-късно го нарекъл "достоен за всяко изумление".

Основни съчинения: на св. Юстин са "Против всички ереси", "Лирник", "Първа и втора апология" в защита на християните до императора (150 и 162 г.), философско-богословския "Разговор с Трифон-иудея", а също "Против Маркион" (съхранени са само фрагменти), "Към елините", "Изобличение", "За божественото единодържавие" (не е съхранено). Той формулирал редица догматически въпроси от учението на Църквата и трудовете му са голям принос в развитието на апофатическото богословие. Участвал в различни диспути (исторически са доказани победата на св. Юстин над циника Крискент и други езически философи). Придържал се към това направление в патристиката, което търсело синтез на християнските ценности и античните идеали за разума и се опитал да използва гръцкото философско наследство за разкриване на християнското вероучение. Според оценката на Евсевий "За божественото единодържавие" се състои "не само от нашето Писание, но и по елинските книги".

По клеветнически донос на Крискент, св. Юстин и шест от учениците му били заловени, мъчени и умъртвени по времето на император Марк Аврелий. Знаменитата проповед на св. Юстин в съда за ипостасната Истина-Христос и неговата смърт доказали, че той не е бил "филолог", а философ - в най-възвишения смисъл на думата. Църквата почита св. Юстин на 1 юни като "небесен покровител на рода на философите" и всички, търсещи истината.

Св. ап. Ермий. Св. мчк Ермей

Във време на гонението, повдигнато срещу християните при царуването на нечестивия римски император Антонин*, за преследването на християните бил назначен от императора един велможа, на име Севастиан. Като пътувал от Киликия за Кападокия**, той срещнал в Комана*** воин на име Ермий, вече побелял старец, който бил християнин, вярващ в Единия истински Бог и водещ добродетелен живот. Велможата казал на Ермий:

- До мен е изпратен указ на римския император Антонин, който заповядва на всички християни да принесат жертви на римските богове. А ако християните не пожелаят да принесат жертви, според заповедта те ще бъдат предадени на много ижестоки мъчения. Затова и ти, Ермий, принеси жертви на боговете! Тогава ще станеш приятел на царя и ще бъдеш възнаграден с големи почести. Вслушай се в думите ми, защото в противен случай ще предам и душата, и тялото ти на мъки.

Христовият подвижник Ермий отвърнал:

- Аз съм воин на небесния и безсмъртен Цар ­ Христос, Чието царство не ще има край. Затова няма да изпълня заповедта на смъртния и нечестив цар, чието царуване е краткотрайно, докато владичеството на нашия Господ Иисус Христос ще пребъде во веки. Всеки, който вярва в Него, ще наследи живот вечен. Ето ­ и аз вярвам в Него. По-рано аз Му служех тайно, а сега служа явно. Дяволът не ще ме победи. А ти имаш власт само над тялото ми, и то ­ само поради Божието допущение. Над душата ми пък никой няма власт, освен единствено Бог, Който ще ми даде търпение и ще ме опази невредим во веки.

Севастиан изслушал свети Ермий и му казал:

- Принеси жертва на боговете, ако искаш да се насладиш на радостите на този живот!

Но светията отговорил:

- Каква радост може да има за мене, какво наслаждение и какъв живот, ако аз отстъпя от моя Създател и се поклоня на бесовете? Наистина, това не ще бъде радост, а скръб. Това не е наслаждение, а горчивина; не е живот, а вечна смърт.

Князът казал:

- Аз виждам, че ти си много мъдър.

Светият отвърнал:

- Аз съм мъдър в Господа, моя Бог, в Когото вярвам и Комуто служа с цялото си сърце. За Него аз съм готов да пострадам и с радост ще отида на смърт.

- Като отдавам почит на твоите старини и на твоя ум ­ казал князът, ­ аз съм готов да те пощадя и да те помилвам. А светият отвърнал: Аз не търся милост от тебе, но търся милост от Бога, Който умъдрява със Светия Дух рабите Си.

На това князът отвърнал:

- И така, ти предпочиташ смъртта пред живота?

- Тази смърт ­ отговорил светията ­ не е смърт, а живот вечен, ако с търпение понеса мъките, на които ще ме подложиш.

Тогава князът заповядал да хвърлят камъни върху лицето на светията, след това да го бият през устата и да одерат кожата на лицето му. А светията през това време говорел:

- Благодаря на моя Бог, защото благодатта Му е винаги с мене.

След това князът попитал воина:

- Защо ти не вземаш своята заплата, както правят това всичките войници.

- Тъй като вие несправедливо обирате бедните ­ отвърнал мъченикът, ­ то аз по тая причина не взимам вашата издръжка и не се прехранвам с нея, защото имам духовна храна, която Светият Дух ми подава и от която никога не огладнявам.

Тогава князът наредил да запалят и нагорещят една пещ и да хвърлят Христовия мъченик в нея. След три дни отворили пещта и намерили светията жив и напълно невредим, тъй като огънят не се бил и докоснал до неговото тяло.

После князът извикал един влъхв и му заповядал да даде отрова на Ермий. А светият, след като се помолил на Бога, изпил отровното питие, без никак да пострада, съгласно думите на Христа Господа: "ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди" (Марк. 16:18).

Влъхвът приготвил още по-опасна отрова и я дал на мъченика с думите:

- Ако ти не претърпиш никаква вреда от тази отрова, аз ще оставя своето вълшебство и ще повярвам в разпнатия Бог, Комуто ти служиш.

А свети Ермий, след като изпил отровата до дъно, никак не пострадал, а си останал здрав и невредим.

Тогава влъхвът възкликнал:

- Ти ме победи, Ермий! Ти ме надви и показа по-голяма сила от мен, рабе Христов! Ти спаси от ада моята погинала душа и ме призова, за да служа на Бога. Така, както старото желязно изваяние, когато се прекове, става съвсем ново; така се обновявам духом и аз, който се състарих в грехове и нечестие. Обновявам се, като се обръщам към Живия Бог, Който пребивава вечно. О, Боже небесни, Ти, Който си един и истинен и Който чрез Твоя раб Ермий ме избави от бесовската измама и от сквернотата на идолослужението! Приеми мен, грешния, който се обръща към Теб, и помилуй мен, който Те изповядвам!

Като чул това, князът се преизпълнил с ярост и заповядал да го обезглавят. И така, влъхвът бил посечен, като се кръстил в собствената си кръв. И отишъл новият християнин и мъченик при Христа Бога, за Когото предал живота си.

Свети Ермий пък князът заповядал да измъчват безмилостно, като разкъсват всички жили по тялото му. Измъчван така светията говорел:

- Аз въобще не чувствам никаква болка от мъченията, защото така както ножът, като разреже жилата, изпуска нечистата кръв и дава здраве на тялото; така и аз, като изтръгват сега жилите от моето тяло, ставам все по-здрав и по-здрав в Христовата вяра.

След това мъчителят заповядал да хвърлят светеца в котел, пълен с врящо масло. Но котелът веднага изстинал, а врящото масло се превърнало в прохладна роса. А Христовият мъченик силно възклицавал:

- Аз не чувствам болка и не ще изпълня твоята заповед, мъчителю! Аз ще изпълня единствено волята на небесния Отец, на Когото сам себе си принасям в непорочна жертва, защото Той е Господарят на нашите души и тела!

Докато светията казвал това, мъчителят заповядал да налеят в устата му горчив оцет, смесен с жлъчка. А мъченикът говорел:

- Тази горчивина за мен е като вощен мед заради моя Бог, в името на Когото аз търпя всичко това!

После мъчителят наредил да извадят очите на Ермий. Като чул това, светецът му казал:

- Ако на теб са ти нужни моите телесни очи, които виждат суетата на този свят, вземи ги. Аз имам сърдечни очи, с които ясно съзерцавам истинската светлина.

Палачите извадили очите на светия мъченик.

След това повесили светията с главата надолу и го оставили да виси така в продължение на три дена, така че от носа му изтекла много кръв. Когато изминали трите дни, няколко души дошли да видят светията, като мислели, че вече е умрял, но за свое удивление го намерили жив и прославящ Бога. Но заради тяхното неверие, пред очите им паднал мрак, те ослепели и завикали:

- Смили се над нас, рабе на истинския Бог, защото ни порази слепота!

А светият им казал:

- Приближете се до мен! Когато те се приближили до него, той възложил върху тях ръцете си и казал:

- В името на моя Господ Иисус Христос ­ прогледнете!

Те прогледнали веднага и като се върнали, разказали за всичко, което им се случило.

А князът, като бил обладан от още по-голям гняв, наредил да одерат кожата от цялото тяло на мъченика. Докато слугите изпълнявали заповедта на мъчителя, светият се надсмивал над княза и изобличавал неговите мерзки богове, с което предизвикал още по-голяма ярост у княза. Ръмжейки от гняв като лъв, той сам със своя нож отрязал честната му глава.

Така завършил своя подвиг Христовият мъченик Ермий.

Християните дошли тайно на това място, взели неговото честно тяло и го погребали в Кападокия, на мястото, наричано Комана. Тук чрез честните мощи на мъченика се извършили много чудеса и се подавали различни изцеления за слава на Христа, нашия Бог, на Когото заедно с Отца и Светия Дух, отдаваме слава, чест и поклонение, сега и во веки. Амин.

 Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски.