Честваме паметта на светите мъченици Сергий и Вакх

Двамата мъченици Сергий и Вакх живели през втората половина на III век. Били високообразовани и служили при Максимиан, съимператор на Диоклетиан и един от най-изявените гонители на ранното християнство. По негова заповед са изтезавани и убити хиляди християни. Императорът приложил всички средства, които според него можели да унищожат в душите на християните вярата в истинския Бог. През 303 г. той започнал ново гонение и когато научил, че Сергий и Вакх са християни, отначало не искал да повярва. Мислел, че завистници с клевети искат да отстранят доверените му служители. Скоро обаче се убедил, че му е казана истината. И макар да ценял Сергий и Вакх за тяхната мъдрост и съвети, както и за храбростта им в боевете, веднага се опитал да ги убеди да се откажат от вярата си в Иисус Христос. Но двамата военачалници сами почнали да увещават императора да се обърне към истинския Бог. Пламнал от гняв, Максимиан не желаел повече да слуша. И когато видял, че Сергий и Вакх решително отказват да се подчинят, императорът не се поколебал да ги лиши от постовете и да ги предаде на мъчения. 

Двамата достойни християни били изтезавани по много начини. След жестоко бичуване Вакх пръв издъхнал. Предложили на Сергий да се спаси от мъчителна смърт, като се отрече от Христос, но той отговорил с думите на свети апостол Павел: "За мене животът е Христос, а смъртта - придобивка" (Филип. 1:21). Заради тази негова твърдост във вярата бил обезглавен. Това станало в 303 г. 

През 547 г. император Юстиниан Велики издигнал в Константинопол голяма църква в чест на мъчениците Сергий и Вакх (така наречената Малка света София), където положили светите им мощи. По-късно кръстоносци ги заграбили и сега части от тях се пазят в различни градове в Европа. 

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ 

Източник: БТА 

На 6 октомври честваме паметта на свети апостол Тома

Тома бил един от учениците на Иисус Христос, които след Възкресението Му били изпратени като Негови апостоли да проповядват спасителното учение на всички народи. Името Тома означава близнак, но сред учениците на Христос не е посочен негов брат близнак, както е писано за други апостоли, че са братя, например Андрей и Петър, Яков и Йоан Зеведееви.

Тома произхождал от обикновено семейство на рибари. Неговото апостолство се сочи от всички евангелисти, но името му най-много се споменава от апостол Йоан Богослов. Тома на няколко пъти правил откровени изказвания и е запомнен като прям човек, здраво свързан с действителността. Когато след възкресяването на Лазар Христос заявил, че ще отиде в Eрусалим, където вече имало заговор за убийството Му, Тома казал на другите ученици: "Да идем и ние да умрем с Него". По време на прощалната беседа на Иисус с апостолите Тома също взел думата. А след Възкресението на Христос при първото Му явяване пред учениците Тома не присъствал и после заявил: "Ако не видя раните от гвоздеите и раната в ребрата Му, няма да повярвам!". Затова е останало неговото прозвище "Тома неверни". Но той не е бил неверен или невярващ, а само искал лично да се увери в нечуваното чудо - Възкресението на Господ. Затова при повторното Си явяване след седмица Иисус приканил този ученик да види раните Му, но Тома дори и не помислил да се уверява с осезаване, а само извикал: "Господ мой и Бог мой!", тоест признал Иисус за Господ и Бог, Изкупител и Спасител на човешкия род.

Според преданието свети Тома проповядвал Евангелието на различни народи от Изтока, стигнал дори до Индия. След години на успешна апостолска работа в тази страна той завършил живота си с мъченическа смърт. И днес много милиони християни в Индия го почитат като свой просветител в Христовата вяра.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на свети Дионисий Велики, Александрийски епископ

Свети Дионисий е роден в Александрия, Египет, в края на II век в заможно семейство на езичници. Получил добро образование и проявявал интерес към религията на родителите си, докато в зряла възраст се запознал с християнството и се покръстил. После се обучавал в прочутата Александрийска школа на християнския учен Ориген, дори след време я оглавил.

По това време християнството, наред с противопоставянето си на езическите религии, трябвало да се справя и с лъжеученията на отклонили се от правилните вярвания християнски еретици. Дионисий се включил в тази борба, писал и съчинения срещу еретиците, както свидетелстват светите отци от следващото поколение. В средата на III век Дионисий бил ръкоположен в свещен сан, а в 248 г. станал епископ на църквата в Александрия. Но тогава дошъл на власт нов император, Деций Траян, останал в историята с масовите гонения срещу християните.

През 249 г. в Александрия започнало голямо преследване от езическата тълпа и стотици християни били нападани, убивани с камъни или изгорени поради отказа им да се отрекат от вярата си. Епископ Дионисий успял да оцелее при това преследване, но през януари 250 г. императорът в стремежа си да върне западналия авторитет на държавната власт издал указ за съдебно преследване на християните по цялата територия на империята. Дионисий бил издирван от управителя Аврелий Апий Савин, затова заедно със свои клирици и други вярващи избягал в либийската пустиня и се укривал там до края на преследването през следващата година. Когато през 252 г. чумна епидемия опустошила Александрия, завърналият се епископ, заедно с други свещеници и дякони, се заел да помага на болните и умиращите.

Преживял подновените преследвания при император Валериан, свети Дионисий през 264 г. се упокоил от трудовете си.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА