Честваме паметта на светия мъченик Артемий Антиохийски

След смъртта на император Константин Велики, независимо от даденото признание на християнството като позволена религия, християните отново претърпели гонение от сина му, император Констанций, привърженик на арианската ерес, която отхвърляла божествеността на Спасителя Иисус Христос. Последвало и гонение от друг род. Император Юлиан, наречен Отстъпник заради обръщането си отново към езичеството, с всевъзможни средства и преди всичко с насилие, се стремял да възстанови езичеството в цялата империя. Не само лично извършвал езически обреди, но и принуждавал християните да го правят и да възстановяват разрушените езически храмове. Тогава много християни загинали мъченически.

Като се готвел за война с персите, Юлиан бил известно време в град Антиохия, Сирия. Той бил силно раздразнен от мъжеството и твърдостта на християните срещу императорската религиозна политика и започнал да ги предава на мъчения и смърт.

По това време в Антиохия се намирал и египетският управител Артемий, известен като славен воин още при Константин Велики. Артемий бил с него, когато на небето се появило чудното знамение на Христовия кръст. Императорът оценил неговите нравствени качества и политически способности, дал му титлата патриций и го назначил за управител на Александрия в Египет. При царуването на Констанций на него било поръчано да пренесе с почести мощите на светите апостоли Андрей, Лука и Тимотей от град Патра, Пелопонес, в столицата Цариград. Обаче в Антиохия ревностният във вярата си Артемий открито се възмутил от действията на Юлиан и смело го изобличил. Но тази дързост разярила Юлиан, който не уважил нито предишните му заслуги, ни званието му, ни преклонната му възраст. Предал го на жестоки мъчения. След това го осъдил на смърт. Свети Артемий бил посечен с меч в 363 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник:БТА

Честваме паметта на свети Йоан Рилски

Най-почитаният български светец, образецът на българската святост, е Рилският отшелник свети Йоан. Той живял през IX-Х век, а последните десетилетия от живота си прекарал високо в Рила планина, усамотен в тясна пещера в скалите сред вековни буки. Постепенно край него се събрали последователи и подражатели на подвижническия му живот, който той прекарвал в пост и молитва за себе си, и за всички хора.

И въпреки стремежа си към усамотение, светецът станал основател на голямо монашеско братство, което заживяло в нова обител по-надолу от мястото, където свети Йоан се подвизавал. Той мъдро и с любов ги наставлявал в пътя на духовното съвършенство, оставил и писмен завет към монасите. Когато се упокоил на 18 август 946 г., бил погребан край пещерата.

Според монашеските правила, след няколко години гробът бил разкопан, за да приберат костите му в манастирската костница. Тогава установили, че тялото на светеца не се е разложило в земята - останало нетленно. Монасите го положили в нарочно изработена дървена ракла и оттогава тези свети мощи са предмет на почит от монасите и всички вярващи. Но мощите на Рилския подвижник не останали постоянно в обителта, която носи неговото име.

Десетилетия след успението му (както наричаме смъртта на светците) мощите били пренесени в българския град Средец (днес София) и положени в един храм, за да са достъпни за хилядите почитатели на светеца от града и околностите му, както и от други места на България, и от съседни страни. Това пренасяне на мощите на свети Йоан в Средец станало повод да се установи втори негов празник наред с деня на успението му. Този празник постепенно станал основният годишен празник, наричан от народа Отчовден, т.е. деня на отеца (Йоан). Него празнуваме днес с дълбоко преклонение пред светеца.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник:БТА

Честваме паметта на свети евангелист Лука и на света Злата Мъгленска

Свети Лука бил един от широкия кръг на 70-те апостоли на Иисус Христос. Според преданието бил родом от Антиохия, Сирия, и не бил от еврейски произход, но бил прозелит, т.е. приел юдейската вяра.

В деня на Христовото възкресение той е един от двамата пътници за Емаус, на които се явил Иисус. След Петдесетница, когато всички апостоли тръгнали да проповядват Христовото учение по света, Лука станал спътник на апостол Павел, който го споменава в посланията си като "обичния лекар". Написал е едно от четирите евангелия, които описват живота и делата на Спасителя, затова е наречен евангелист. Написал и книгата Деяния апостолски. В нея има четири части, в които разказът е в първо лице множествено число, а това показва, че в тези случаи Лука е бил заедно с апостол Павел. Бил при него и в Рим, а след това проповядвал в Ахайя и Беотия (днешна Централна Гърция), където се упокоил в дълбока старост.

Света Злата била българка, родена в село Слатина, Мъгленско (днес в гръцка Македония), и живяла през трудния за християнството на Балканите XVIII век. Родителите й я възпитали в християнската вяра и нравственост, както и трите й сестри. А Злата била много красива девойка и един млад турчин, която я бил харесал, я издебвал и отвлякъл. Той поискал от нея да се отрече от християнската си вяра и да се омъжи за него. Но девойката решително отказала и не искала да склони, дори когато близките й започнали да я молят, за да се запази животът й. Още били пресни спомените от потурчванията на българи и власи в Мъгленско в средата на XVIII век. Злата обаче показала голяма твърдост и не се отказала от вярата си, макар да била дълго и безмилостно изтезавана. Накрая я обесили на една круша и тя умряла като мъченица на 18 октомври 1795 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник:БТА

Честваме паметта на свети пророк Осия и на преподобномъченик Андрей Критски

Пророк Осия живял през VIII век преди Христос и проповядвал при царуването на Йеровоам II в северното израилско царство. Написал е книга, която е първата от книгите на дванадесетте така наречени малки пророци. Осия бил изпълнен с ревност към божествения закон и затова в своята пророческа книга остро изобличава царя и народа на Израил за уклона към идолопоклонство.

Пророкът говори още за идването на Спасителя Христос. Сам нашият Господ използва думите на Осия, когато казва на фарисеите:  "Аз искам милост, а не жертва, и познаване на Бога, а не (жертви) всесъждения" (Осия 6:6). Също така апостолите Петър и Павел използват изрази от Осия в своите послания. Осия живял 75 години и се упокоил в мир.

Дръзновеният в мисълта и словото си преподобномъченик Андрей живял като монах на остров Крит през VIII век след Христос по времето на император Константин V Копроним, поддръжник на иконоборческата ерес. Когато започнало гонение срещу почитателите на свещените икони, Андрей напуснал Крит и отишъл в Цариград. Там видял лично насилията над православните. И щом му се предоставила възможност да се доближи до императора в храма "Св. Мамант", Андрей смело го запитал: "Царю, ти всъщност християнин ли си?". Константин се смаял от тази дързост, но скоро се окопитил и наредил да заловят Андрей и да го затворят. Заповедта била изпълнена незабавно. Монахът бил подложен на побоища и гаври от страна на пазачите, защото опозорил царя. Но неговият отговор бил съвсем искрен и разумен: "Никой не върши грях, ако изобличава царя, когато той върши беззаконие!". За да не са пряко отговорни за смъртта му, пазачите го предали на тълпа иконоборци, които започнали да го замерят с камъни. Накрая един селянин рибар с брадва ударил светеца и той починал.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник:БТА

Честваме паметта на свети Лонгин Стотник

Свети Лонгин бил стотник (на латински центурион) в римската войска по време на управлението на император Тиберий (14 - 37 г. след Христос). Лонгин бил родом от Мала Азия и служил със своята войскова част в Палестина в годините, когато там римски управител бил известният Пилат Понтийски. Така на неговата част била поверена задачата да изпълни смъртните присъди чрез разпъване на кръст на Иисус Христос и на двамата разбойници, осъдени с решение на управителя Пилат.

Този римски стотник се споменава, но без име, от евангелистите Матей, Марк и Лука, когато те описват събитията около разпъването и смъртта на Спасителя на кръста. Той бил отговорен и по-нататък за погребението на Иисус Христос, запечатването на гроба и пазенето му. След смъртта на Христос и свалянето Му от кръста еврейските първенци поискали от Пилат да се разпореди за охраняването на гроба, като казали: "Заповядай да се запази гробът до третия ден, да не би учениците Му да отидат нощем да Го откраднат и да кажат на народа: възкръсна от мъртвите". На това Пилат отговорил, че вече им е дал стража под ръководството на стотника и те са можели да поискат от него тази охрана на гроба, както и станало. Но още когато усетил земетресението и видял разпукването на скалите и отварянето на гробовете, Лонгин повярвал, че разпнатият е истинският Божи Син, и казал: "Наистина Божий Син е бил Тоя Човек!".

Според християнското предание Лонгин бил този войник, който с копието си пробол гърдите на умрелия на кръста Христос, за да се увери, че е мъртъв. След Христовото възкресение стотникът напуснал военната служба и заедно с още двама войници заминал за родината си, за да проповядват вярата в Господ Иисус Христос. Години по-късно той пострадал мъченически за вярата си в Спасителя на света.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник:БТА

Честваме паметта на свещеномъченик Лукиан Антиохийски

Снимка: "Подиум"

Свети Лукиан е роден през III век в християнско семейство в град Самосата, Сирия. Получил добро образование. Родителите му го готвели за светска служба, но Лукиан от ранни години обикнал Бога повече от всичко на света. Земното величие не го привличало.

След смъртта на родителите си той раздал на бедните своето имущество и заживял строг подвижнически живот. Скоро постигнал голямо духовно съвършенство. С особено усърдие изучавал Свещеното Писание. Благодарение на езиковите си познания той се заел да прегледа и поправи гръцките преводи на Стария Завет, като ги сравнявал с еврейския оригинал. За да успее в задачата си, той изучил в съвършенство еврейския език.

Постепенно благочестието, мъдростта и учеността му станали широко известни. Затова християните в град Антиохия го поканили да стане свещеник в техния град. Като свещеник Лукиан ревностно служел на Бога, вдъхновено проповядвал Христовото благовестие. Обърнал множество езичници в светата вяра. Открил църковно училище, в което преподавал. Но неговите мирни и полезни занимания внезапно били прекъснати от гонението против християните, което в началото на IV век предприел римският император Диоклетиан. Свети Лукиан бил задържан от войници и изпратен в затвора в град Никомидия (днес Измит в Турция), източната имперска столица. Там бил държан, окован, в продължение на девет години и през цялото време не преставал да насърчава другите християни, затворени с него, и да ги призовава да останат непоколебими във вярата в Иисус Христос, като я изповядват смело, без да се страхуват от мъчения или смърт. Дългото затворничество и особена ярост на мъчителите към епископите и презвитерите изтощили до краен предел телесните сили на презвитер Лукиан и той издъхнал в тъмницата в Никомидия през 311 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на преподобната Параскева (Петка) Епиватска

Сн. "Подиум"

Света преподобна Параскева Епиватска, наричана от нашия народ Петка Българска, е сред най-почитаните светици в България и в православния свят. Била родена през ХI век в град Епиват (днес Селимпаша в Турция, на тракийското крайбрежие на Мраморно море). Родителите й били за
можни и добродетелни хора.

Параскева, чието име означава "подготовка", но и "петък" (седмичният ден на подготовка за съботния покой при евреите), от малка проявявала любов и състрадание към бедните и страдащите, както ни съветва Иисус Христос. Често разменяла хубавите си и чисти дрехи за дрипите на някой несретник или просякиня. А когато родителите й починали, тя раздала цялото си имущество на бедните и отишла да се поклони на множеството светини в столицата Цариград, където живяла като подвижница при един храм, а след известно време заминала с кораб за Йерусалим. Там се поклонила на всички места, по които е минал Спасителят, и постъпила в женски манастир, където приела монашество. След години тя отишла да живее като отшелница в Йорданската пустиня.

В края на живота си се върнала в родния край, но живяла край храма в град Каликратия (сега Мимарсинан) и се грижела за чистотата в Божия дом. Никой не разпознал в смирената монахиня девойката от Епиват. А когато починала, погребали неизвестната монахиня в гробището за пришълци в Каликратия. След време тялото й по чудесен начин било открито нетленно. При светите й мощи ставали много чудеса. Затова през 1238 г. цар Йоан Асен II и Търновският патриарх Йоаким ги пренесли в българската столица. Житието й е написано в следващия век от свети патриарх Евтимий. След падането на Търново под турците, мощите й били отнесени във Видин, оттам - в Белград, а от 1641 г. те се пазят в храма "Св. Трима светители" в град Яш, Румъния.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА