Честваме паметта на светите 33-ма мъченици в Мелитин и на преподобния Лазар Магнезийски

Светите 33-ма мъченици от град Мелитин в Мала Азия (днес Малатия в Турция) са пострадали за вярата си в Иисус Христос. Всички те били от област Кападокия. За първия от тях, Йерон, се знае, че бил от Тиана в Кападокия. Имал двама братя. От малки останали без баща, но майка им ги отгледала и възпитала в християнската вяра и добродетели. Те станали пример за много хора, които повярвали в Спасителя Христос. Но когато започнало гонението при император Диоклетиан, Йерон, братята му и още 30 други християни, били заловени и обвинени, че проповядвали друга вяра и отклонявали много хора от официалния култ, което се смятало за държавна измяна. След ужасни изтезания всички били обезглавени в 298 г. 

Преподобният Лазар е роден в село край град Магнезия в Западна Мала Азия (днес в Турция) в средата на Х век. Получил образование в близък манастир и после, воден от желанието си да посети Светата земя, заминал за Йерусалим. Той посетил и се поклонил на всички светини там. Накрая се установил в манастира „Свети Сава Освещени“, където станал монах, а след време бил ръкоположен и за свещеник. Но след десетина години, при поредните набези на арабите, които осквернявали храмовете и манастирите, той бил принуден да избяга обратно в родния си край. Подвизавал се недалече от град Ефес в планината Галисия, откъдето бил наречен и Галисийски. Отначало преподобният живеел сам в килия, но по-късно около него се събрали други монаси и се образувал манастир. Тогава свети Лазар издигнал една каменна колона (на църковнославянски език наричана стълп; оттук идва и определението „стълпник“), и живял на върха й в уединение и молитва. Бог му дал благодатни сили да върши и чудеса. След като се подвизавал така дълги години, той се упокоил в дълбока старост през 1054 г. 

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ 

Източник: БТА 

Честваме паметта на свети Павел изповедник, цариградски архиепископ

Свети Павел е роден в Солун в началото на IV век. Млад влязъл в клира на църквата и дори бил секретар на светеца архиепископ Александър (чества се на 30 август). Когато в 337 г. Александър починал, Павел бил избран на негово място за архиепископ. По това време вече се разпространявала ереста на александрийския свещеник Арий, който учел, че Бог Син не е единосъщен на Бог Отец, а е Негово творение. 

Много християни и особено висши клирици станали последователи на Арий. А най-сериозното изпитание за Църквата било това, че поредица императори и много сановници на империята в столицата и по провинциите също поддържали арианството. Такъв бил и Констанций II, синът на свети Константин Велики. Той поел властта след смъртта на баща си през 337 г. и открито се обявил в подкрепа на арианите. Затова се възмутил, когато научил, че за архиепископ е избран православният Павел. И докато неговият баща взимал участие в църковните дела, за да подпомага християнизирането на народите в обширната империя, Констанций се намесил грубо, за да наложи една ерес. 

По време на избора на архиепископ Павел Констанций бил в Антиохия, Сирия, но щом се върнал в столицата, той свалил Павел от архиепископския престол и своеволно провъзгласил за архиепископ арианина Евсевий Никомидийски.

Свети Павел отишъл да потърси подкрепа в Рим, където бил и друг изгнаник - свети Атанасий Велики, когото Констанций също отстранил от Александрийската църква. Западният император Констант научил за тези гонения срещу достойните архиепископи и се застъпил за тях пред брат си Констанций. Двамата били възстановени, но през 350 г. Констант починал и Констанций веднага заточил архиепископ Павел в Армения, където ариани го нападнали и удушили в храма по време на богослужение. Това станало в 351 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на свети Галактион и на съпругата му Епистима

Свети Галактион и съпругата му Епистима живели в Сирия в средата на III век по времето на император Деций. И двамата произлизали от езически семейства. Но родителите на Галактион се запознали с един християнски проповедник на име Онуфрий. Той им говорил за Божия Син Иисус Христос, Твореца на всичко видимо и невидимо, Който се въплъти и стана човек, за да изкупи цялото човечество от властта на греха и смъртта. Така те повярвали в Спасителя на света и се покръстили, после и синът им Галактион бил възпитан в тази вяра и станал добър християнин.

Младежът бил научен да обича Бога и да спазва Неговите нравствени повели, да обича и ближния си като себе си. А когато дошло време да се ожени, Галактион се постарал да запознае красивата девойка Епистима с вярата в Христос и едва тогава те се оженили.

Животът им бил посветен на вярата в Бога. Били за пример с добротата си, а с големите саможертви за нуждаещите се те привлекли много хора към вярата в единия истински Бог. В средата на III век християните вече наброявали стотици хиляди в границите на цялата империя. Те отказвали да се покланят на измислените божества и затова Деций обявил непочитането на държавния култ към Юпитер и личността на императора за измяна срещу властта. Това дало повод да бъде предприето масово преследване, известно като "Дециево гонение". В него мнозина загинали като мъченици. Тогава именно пострадали Галактион и Епистима. Отначало те се оттеглили за известно време в пусти места с надеждата, че гонението ще престане и те ще се върнат към спокойния живот в служение на ближните, но преследването достигнало и до тези места. Галактион и съпругата му Епистима решително отказали да се покланят на идолите, затова били изтезавани жестоко и накрая ги обезглавили в около 250 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 4 ноември честваме паметта на преподобния Йоаникий Велики

Йоаникий бил роден в малоазийската област Витиния в около 840 г. От малък бил възпитан в християнската вяра. Изкарвал прехраната си като овчар, а по време на войните на византийския император Константин V Копроним той бил взет във войската. Като войник бил почитан от своите другари заради кротостта и смирението си, което било рядкост сред военните. От друга страна войската трябвало да поддържа иконоборческите убеждения на императора и така незапознатият с тази ерес Йоаникий станал неволен съмишленик на иконоборците, които преследвали почитателите на иконите. Едва по-късно, когато пожелал да стане монах в един манастир в планината Олимп (днес Улудаг южно от град Бурса в Мала Азия), разбрал заблудата си. Разкаял се от сърце и останалото време от живота си посветил на иконопочитанието, като станал голям защитник на светите икони. Бил на 24 години, когато се отдал на монашески подвизи. Заедно с това се образовал и вече можел да бъде полезен на себе си и на другите.

Като натрупал духовен опит, Йоаникий отишъл да се подвизава в молитва в една пещера. Имал за правило при четене на псалмите да вмъква една своя собствена молитва: "Упованието ми е Отец, прибежището ми е Син, а покровът ми е Дух Свети. Света Троице, слава на Тебе!". Тази молитва и досега е известна като молитва на свети Йоаникий.

Още приживе Бог прославил Своя угодник, като го надарил с прозорливост и голяма мъдрост. Много хора идвали при него за съвет и помощ. Сред тях били и големите църковни светци Теодор Студит и цариградският патриарх Методий - и двамата пострадали от иконоборците. Преподобният Йоаникий сочел на всички истинския път, изцерявал болните и вършел много чудеса. Светият подвижник обходил редица манастири и мъдро наставлявал всички монаси. Починал в 834 г. на 94 години.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на преподобния Пимен Зографски

Преподобният Пимен е роден в София в около 1540 г. и бил кръстен Павел. Родителите му го дали да учи четмо, писмо и иконопис при зографския йеромонах Тома, който служел в старинния храм "Св. Георги".

Скоро след смъртта на родителите му починал и неговият учител йеромонах Тома, а Павел раздал на бедните имуществото си и отишъл в българския манастир Зограф в Атон, за който толкова много бил слушал от учителя си. Там станал монах с името Пимен и бързо напреднал в монашеските добродетели. Щом навършил 30 години, бил ръкоположен за йеромонах. Служел много прочувствено и получил от Бога дар на чудотворна молитва. За да не се възгордее от голямата почит, която всички братя му отдавали, той получил благословение от игумена да се предаде на уединен живот извън манастира. Построил си в гората простичка колиба, хранел се с кестени и различни треви, а в манастира идвал само, за да се причасти.

Когато бил на 55 години, по време на молитва му се явил св. великомъченик Георги и му поръчал да отиде при своя еднокръвен народ, който бил останал без пастири. Тогава Пимен взел благословение и се отправил за България, която била под османско иго. Най-напред посетил родния си град София и нейните околности, след това обиколил стотици селища в Южна и Северна България. Навсякъде проповядвал Божието слово и наставлявал във вярата православния народ. С горещите си молитви вършел много чудеса, но и работил неуморно. По негов почин били построени и обновени около 300 църкви и 15 манастира, като много от тях той и негови ученици украсили със стенописи. Освен това преписвал ръкописи и ги украсявал със свещени образи.

Към края на живота си преподобният Пимен отишъл в Черепишкия манастир, Врачанско. Там заболял тежко и като благословил братята монаси, причастил се и починал на 3 ноември 1620 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 2 ноември честваме паметта на светите мъченици Акиндин, Пигасий, Анемподист, Елпидофор и Афтоний

Често християните са ставали жертва на политически борби както вътре в една империя или държава, така и между държавите. Не било трудно за един император като Нерон да обвини християните, че са подпалили Рим, и така да намери удобен повод да се разправи с хиляди от тях.

А случаят с днес честваните мъченици е плод на обтегнатите отношения на персийското царство с римската империя. И доколкото християнството в Персия се разпространявало от мисионери, идващи от запад, от земите на римската империя, могъщият персийски сасанидски владетел цар Сапор II (Шапур II) жестоко се разправял с иначе добрите и миролюбиви последователи на Иисус Христос, които изоставили традиционния зороастризъм.

Междувременно в средата на IV век в Персия вече и много от местните жители станали християни. Царят Сапор обаче бил голям поддръжник на зороастризма и затова яростно гонел християните. Това започнало след смъртта на император Константин Велики, с когото Сапор поддържал мирни отношения. Тогава християните, както и привържениците на други религии станали жертва на свирепия гняв на царя. Понеже не приели да се отрекат от вярата си, християнските мъченици, макар и да имали високи длъжности в двореца, били осъдени на смърт. Опитали да ги изгорят живи на клада, но се извила буря и пороен дъжд загасил огъня. Продължили с убеждаванията, но те нямали успех. Пръв бил обезглавен Афтоний. Царят казал на Елпидофор, че като учен човек трябва да различи лъжата от истината. А мъченикът му отвърнал, че тъкмо затова вярва в Христос, Който е "пътят, и истината, и животът". Елпидофор веднага бил посечен. Същата участ имали и другите мъченици, които останали твърди във вярата си. Така мъченически и славно всички те предали на Бога своите блажени души.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на свети Павел изповедник, цариградски архиепископ

Свети Павел е роден в Солун в началото на IV век. Млад влязъл в клира на църквата и дори бил секретар на светеца архиепископ Александър (чества се на 30 август). Когато в 337 г. Александър починал, Павел бил избран на негово място за архиепископ. По това време вече се разпространявала ереста на александрийския свещеник Арий, който учел, че Бог Син не е единосъщен на Бог Отец, а е Негово творение. 

Много християни и особено висши клирици станали последователи на Арий. А най-сериозното изпитание за Църквата било това, че поредица императори и много сановници на империята в столицата и по провинциите също поддържали арианството. Такъв бил и Констанций II, синът на свети Константин Велики. Той поел властта след смъртта на баща си през 337 г. и открито се обявил в подкрепа на арианите. Затова се възмутил, когато научил, че за архиепископ е избран православният Павел. И докато неговият баща взимал участие в църковните дела, за да подпомага християнизирането на народите в обширната империя, Констанций се намесил грубо, за да наложи една ерес. 

По време на избора на архиепископ Павел Констанций бил в Антиохия, Сирия, но щом се върнал в столицата, той свалил Павел от архиепископския престол и своеволно провъзгласил за архиепископ арианина Евсевий Никомидийски. Свети Павел отишъл да потърси подкрепа в Рим, където бил и друг изгнаник - свети Атанасий Велики, когото Констанций също отстранил от Александрийската църква. Западният император Констант научил за тези гонения срещу достойните архиепископи и се застъпил за тях пред брат си Констанций. Двамата били възстановени, но през 350 г. Констант починал и Констанций веднага заточил архиепископ Павел в Армения, където ариани го нападнали и удушили в храма по време на богослужение. Това станало в 351 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА