На 4 декември честваме Св. вмчца Варвара. Преп. Йоан Дамаскин

В народните представи Варвара и сестра й Сава, чествана на другия ден, са двете сестри на св. Никола. От тях Сава е по-добрата, винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двете сестри подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: „Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава“.

Широко разпространено е поверието, че св. Варвара е покровителка на детските болести (и на шарката). Представата за нея е като грозна, куца и разчорлена стара баба, която се подпира на патерица. С нея тя удря децата и те се заболяват.
За здраве, за омилостивяване на болестите и за да бъде отнесена надалеч Баба Шарка, жените месят пресни погачи, приготвят и обредно вариво и го раздават с мед по махалата.
Момичетата се надпреварват коя първа ще раздаде погачите си; прието е, че която спечели, ще се омъжи първа през годината.
През времето на император Максимиан живял в Илиопол един богат и знатен човек на име Диоскор. Жена му умряла. Едничката си дъщеря Варвара той обичал и пазел като очите си. Полагал големи грижи за нейното езическо възпитание, защото сам бил езичник. Девойката била необикновено красива. До нейното пълнолетие баща й я държал делече от всяко общество. В своите богати стаи, построени на висока кула, Варвара не виждала никого освен възпитателките си и слугините. От високото й жиллище се откривала великолепна гледка към намиращите се в далечината планини, гори и равнини, към светлия небесен лазур.
Веднъж девойката загледана в природната красота, започнала да размишлява:

• Чия ръка – мислела тя и питала своите наставнички – е създала тая красота?
  Възпитателките й отговорили, че боговете са създали Вселената. Но девойката им отговаряла:
• Не може всичко това да е създадено от боговете, на които ние се кланяме! Те сами са творения на човешки ръце, направени са от злато, сребро и камък и нямат ни чувство ни разум. Навярно има истински Бог, Който е създал небесата, основал земята, Който осветлява цялата Вселена чрез лъчите на слънцето, чрез сиянието на луната, чрез блясъка на звездите, а земята украсява с дървета и цветя и оросява с реки и извори. Навярно има един Бог, Който всичко поддържа, всичко оживява и всичко управлява.
  По такъв начин, като съзерцавала красотата на природата, девойката се издигала с мисълта и сърцето си към Създателя, стараейки се да Го узнае. Тя нямала учител. Но Господ, по Своята благодат, й внушавал тия стремежи и я готвел към разбиране на истината.
  На този ден имен ден празнуват: Варвара, Варя, Варадин,Варварица, Варваринден, Варвардан.

На 3 декември честваме паметта на свети пророк Софония и на свещеномъченик Теодор Александрийски

Пророк Софония е третият по ред старозаветен пророк от "дванайсетте", когото честваме в тези последователни дни. Той живял във втората половина на VІІ век преди Христос в дните на юдейския цар Йосия, който положил много усилия за религиозната просвета на народа и в борбата срещу отклоненията в езическото многобожие. В тази дейност пророкът му бил в помощ в онова време, когато вече се задавали външни заплахи за еврейския народ от Египет и от Вавилон. Софония бил съвременник на пророк Йеремия. Двамата пророци вещаели нападения от другородци и плен за народа.

Като предсказал бедствията, които щели да постигнат Юдея и околните страни, пророк Софония съветвал хората: "Потърсете Господ, всички смирени на земята, които изпълнявате законите Му; потърсете правдата, потърсете смиреномъдрието!". И предвещал на юдейския народ светлите новозаветни времена, когато Господ ще посети Своя народ, ще си избере хора кротки и смирени, които ще се уповават на Бога, а не само на себе си, няма да вършат неправди и да говорят лъжа. Християнските писатели отнасят към Църквата думите на пророк Софония: "Ликувай, дъще Сионова! Тържествувай, Израилю! Весели се и радвай се от все сърце, дъще Йерусалимова!".

Свети Теодор живял във втората половина на VI и началото на VII век в Египет. Понеже се отличил със свят живот и усърдна работа, той бил издигнат за Александрийски патриарх, но останал едва две години на този висок пост. Със своята жива вяра и голямо милосърдие към бедните, болните и изоставените патриарх Теодор привлякъл голямо множество езичници в Църквата. Затова определени среди се настроили срещу него и подбудили множество езичници да нападнат праведния Теодор. Заловили го и след различни мъчения го обезглавили в 609 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 2 декември честваме паметта на свети пророк Авакум и на преподобния Порфирий Кавсокаливийски

Пророк Авакум е един от дванадесетте „малки“ пророци в Библията. Живял е през VII век преди Христос. Пророческата му книга се отличава с изящен език и стил. Той изобличавал еврейския народ, защото се отклонил от истинската религия в идолопоклонство. Водещи в тези беззакония били юдейските царе, затова Авакум пише: „Грабеж и насилие са отпреде ми и въстава вражда, подига се раздор. От това законът изгуби сила и няма праведен съд. Понеже нечестивец надвива праведника, то и съдът бива опак“. В крайна сметка вавилонският цар Навуходоносор II завладял страната, разрушил Соломоновия храм и отвел в плен голяма част от народа. Така се изпълнило пророчеството на Божия вестител Авакум.

Преподобният Порфирий е сред най-почитаните духовни старци на ХХ век. Роден в 1906 г. на остров Евбея, Гърция, той много млад станал монах в скита Кавсокаливия на Света гора с името Никита. Поради заболяване скоро напуснал Атон и се подвизавал в манастир в Евбея. Рано се проявил като прозорлив духовник и това му помагало в общуването с Бога и хората. Бил ръкоположен за йеромонах с името Порфирий и станал изповедник и духовен наставник на много хора. Oт 1940 г. бил назначен за ефимерий и духовник на Атинската поликлиника, където имал възможност да утешава безброй болни и да облекчава страданията им. При него се стичали хора от големия град, на които преподобният бил незаменим духовен наставник. От 1979 г. се установил край село Милеси, северно от Атина, и там създал нова обител. Макар и болен, и загубил зрението си, той приемал за изповед и духовни съвети хиляди вярващи, на които носел утеха и надежда. В последните си дни пожелал да се върне в Кавсокаливия, където се упокоил на 2 декември 1991 г. През 2013 г. е причислен към светците на Православната църква.
ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ
Източник: БТА

На 1 декември честваме паметта на свети пророк Наум и на свети Филарет Милостиви

Пророк Наум е един от дванадесетте „малки“ пророци в Библията, т.е. чиито книги са по-кратки от тези на четиримата „големи“ пророци.

Пророк Наум живял през V век преди Христос. Преди него пророк Йона по Божия повеля предсказал разрушението на град Ниневия заради големите беззакония на жителите му. Тогава ниневийци се покаяли и Бог отменил строгата Си присъда. Но след известно време те пак се развратили. Тогава Господ чрез пророк Наум им открил страшните бедствия, които ще ги постигнат. И пророчеството се сбъднало точно. Този голям и богат град на древния свят бил разрушен дo основи и разграбен от враговете. Разливането на река Тигър довършило опустошението. Сега едва може да се познае мястото, където е била Ниневия.

Пророк Наум предсказал и други събития и утешавал верните на Бога хора с обещания за Спасителя Христос, Който ще дойде като вестител на мир. „Ето по планините са стъпките на благовестника, който възвестява мир!“ – се провикнал пророкът. Той се упокоил в мир, в дълбока старост.

Свети Филарет живял в края на VIII век по времето на император Константин Багрянородни. Бил семеен с три деца. Препитавали се със земеделие, а от доходите си Филарет щедро раздавал милостиня на бедните. Но се случило, че след време заможният и щедър човек загубил почти всичко, останали само кошерите му. И тогава той продължил да дарява мед на бедни хора. За тази доброта и милосърдие Бог го възнаградил. Скоро Константин трябвало да се ожени и при търсенето на съпруга за самодържеца придворните му се спрели на дъщерята на Филарет Милостивия. Този нов неочакван обрат не го главозамаял. Филарет станал пак заможен човек и започнал още по-изобилно да раздава пари и храни на бедните. Така изпълнил Божията заповед за любов към ближните и завършил живота си в мир.
ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ
Източник: БТА

На 30 ноември църквата отбелязва Св. ап. Андрей Първозвани (Андреевден)

Апостол Андрей е наречен Първозвани, понеже пръв от апостолите бил повикан от Иисус Христос да тръгне след Него и да бъде Негов ученик. От младини той жадувал за божествената истина и когато свети Йоан Кръстител започнал да проповядва и да кръщава с покайно кръщение, Андрей станал негов ученик. Той бил на брега на река Йордан, когато Кръстителят посочил на народа минаващия Иисус и казал: "Ето Агнеца Божи, Който взима върху Си греха на света!". Като чули тези думи, Андрей и още един от Йоановите ученици тръгнали след Спасителя и останали с Него целия ден. А после Андрей отишъл при брата си Симон (Петър) и му съобщил радостната вест: "Намерихме Месия (т. е. Христос, Помазаника)". И го довел при Христос.

Двамата братя обаче продължили своя предишен живот на рибари. Те били родом от Витсаида, недалече от северния бряг на Генисаретското езеро. Там по-късно Спасителят ги видял и им казал: "Вървете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци". Оттогава те навсякъде вървели след Него и станали свидетели на Неговата проповед, на чудесата, смъртта и възкресението Му. След Възнесението на Христос и слизането на Светия Дух над апостолите на Петдесетница всички апостоли отишли по разни страни да проповядват Божието слово. Апостол Андрей се отправил към северните области. Пътувал предимно по крайбрежието и през редица малоазийски градове стигнал до Византион (после Константинопол). Нататък минал по нашите брегове на Черно море и отишъл към Северното Черноморие, обитавано от скитите (днешна Румъния и Украйна).

Според друго предание е проповядвал и в град Патра в Северен Пелопонес, Гърция. Както и другите апостоли, свети Андрей посветил целия си живот на проповедта на християнството и спечелил множество последователи на Христос. Завършил живота си мъченически.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на свети мъченик Парамон и на още 370 мъченици с него

Свети Парамон и други 370 християни заедно с него станали жертва на жестокото гонение в средата на III век, започнато от император Деций Траян. През януари 250 г. той издал указ и задължил жителите на империята в определени дни да участват в държавните празненства и публично да принасят жертви на езическите божества за благото и сигурността на държавата, и на самодържеца. В онези години във всички области на империята пострадали и загубили живота си хиляди християни, както и изповядващи други религии (с изключение на юдеите, които не били засегнати от гоненията). Защото всички хора в римската империя, които не почитали държавния култ към бог Юпитер и „гения на императора“, били смятани за държавни изменници. 

Тогава в Източна Мала Азия пострадали и днес честваните мъченици. Близо до горното течение на река Тигър имало топли минерални извори. В къпалните при тях ходел и управителят на областта Аквилин, фанатичен идолопоклонник. Там имало жертвеници на бог Посейдон, езическото божество на моретата и водните извори, и на богинята Изида. Когато щял да принесе жертви на тези божества, Аквилин разпоредил в тях да участват Парамон и останалите 370 християни, които междувременно били заловени и държани в затвора заради неподчинение на императорския указ. Но всички тези вярващи в Спасителя на света Иисус Христос отказали да изпълнят заповедта. И докато управителят и езическото множество правели жертвоприношения, християните пеели химни и духовни песни на своя Господ. Аквилин, разгневен от тяхното отношение, заповядал да бъдат убити. Войниците се втурнали към тях и започнали да ги избиват с копия и мечове, дори телата на някои били разсечени на части. Така доблестните мъченици завършили земния си път и получили небесни венци. 

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ  

Източник: БТА 

На 28 ноември честваме паметта на светите 15 Тивериополски мъченици и на мъченик Христо Българин

Тивериополските мъченици намерили гибелта си по време на гоненията, предприети от император Юлиан Отстъпник (361-363 г.). Това били епископите – Тимотей и Теодор (участник в Първия вселенски събор в Никея през 325 г.), свещениците – Петър, Йоан, Сергий, Теодор и Никифор, дяконите – Василий и Тома, монасите – Йеротей, Даниил, Харитон, Сократ, Комасий и Евсевий.  

Всички те били от църквата в Тивериопол (днес град Струмица в Република Северна Македония) и станали жертва на усилията на императора да възстанови езическата религия, защото не склонили да се отрекат от вярата си. След мъченическата им кончина през 362 г., местните християни ги погребали в каменни саркофази, на които били изписани имената им. 

Но по-късно град Тивериопол бил разрушен и гробовете на мъчениците – забравени, макар да се пазела паметта за тях. След покръстването на България по нареждане на свети княз Борис и после на цар Симеон мощите били открити и пренесени в новопостроен храм на река Брегалница. Но през османското иго следите на мощите отново се загубили. В Струмица останал споменът за Христовите мъченици, които се почитат на мястото, където някога те били посечени. 

Христо бил българин от албанските земи, както отбелязва гръцкият му житиеписец. Работил като градинар в Цариград. Но след спор с един турчин на пазара бил наклеветен, че обещал да си смени вярата и затова бил отведен в съда. Христо заявил, че не е давал такова обещание, но се намерили лъжесвидетели и той бил затворен. След много изтезания бил осъден на смърт като уж вероотстъпник. Преди да го убият, мъченикът дал на затворник грък, Кесарий Дапонте (сетне записал житието му), едно точило, което било в пояса му, за да го остави в някоя църква да се помолят за него. Бил обезглавен на 28 ноември 1748 г. 

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ  

Източник: БТА