Днес честваме празника Сретение Господне

Сретение Господне или иначе казано Срещането на малкия Иисус в Йерусалимския храм е един от големите празници през годината. Свързан е с едно събитие от живота на Спасителя Христос.

Според изискването на юдейската религия на 40-ия ден от рождението Му той бил занесен от майка Си, света Дева Мария, и Йосиф, в храма в Йерусалим, за да бъде представен на Бога. Защото всяка първородна мъжка рожба е трябвало да бъде посветена на Бога. Това посвещаване се изразявало в представяне на първородния син в храма и даването на жертвени животни според възможностите на семейството. Бедните хора принасяли в жертва две гургулици или два гълъба. Така направили света Мария и Йосиф. А в двора на храма ги срещнал един престарял праведник – Симеон, който с трепет очаквал да види Месия (Христос, Помазаника), преди да си отиде от този свят. Той дошъл по вдъхновение от Бога в същия час, когато светата Дева с малкия Иисус на ръце била там. Старецът взел в обятията си Иисус и изрекъл следните знаменателни думи, с които го приема като Бог: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израил“. Тези вдъхновени думи станали след това любима молитва на християните.

В същия ден Младенецът Иисус бил посрещнат и от една старица, пророчица Анна, която възторжено говорила на всички в храма за родилия се Спасител на света.

Празнуването на Сретение Господне днес не е само историческо възпоминание. Вдъхновени като Симеон от Светия Дух и ръководени от същия Дух в Църквата на Спасителя, християните могат да очакват своята собствена среща с Господ.

По стар обичай и днес новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на свети мъченик Трифон

Свети Трифон бил родом от малоазийската област Фригия и живял в средата на III век. Семейството му било бедно и в детството си той пасял гъски, за да се прехранва. В същото време обаче Трифон, който от родителите си се запознал с християнската вяра, с интерес четял Евангелието, заучавал молитви и не пропускал богослужение в храма на родното си място. Така малко по малко Трифон успял не само да се изучи, но и да преподава на другите хора вечните истини на своята вяра. Той получил от Бога благодат да върши чудеса, особено изцеления на болни. Младият християнин безплатно изцелявал различни болести на тялото, но и очиствал заразените от бесове души. Когато император Гордиан научил за чудодейните способности на Трифон, помолил го да излекува болната му дъщеря. След това се опитал да изрази своята благодарност, като предложил на светеца служба и пари, но Трифон учтиво отказал.

А когато Деций станал император, той започнал жестоко преследване на християните, защото те отказали да почитат императора като божество и не искали да се кланят на езическите богове. Бил заловен и дейният християин и лечител Трифон. Отвели го под стража в град Никея и го изправили на съд пред проконсула на Изтока Клавдий Аквилин. Трифон смело изповядал вярата си и решително отхвърлил предложението да принесе жертви според изискванията на държавния култ. Затова бил подложен на ужасни мъчения. Пак го питали дали иска да принесе жертва на идолите и да се избави от мъките и смъртно наказание. Но той непоколебимо изповядвал вярата си само в единия истински Бог – Отец, Син и Свети Дух. Накрая бил осъден на смърт чрез обезглавяване. Но преди още палачът да вдигне меча си, свети Трифон предал духа си на Бог. Това станало в 250 г. Християни прибрали тленните му останки и ги съхранили като свещени мощи.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на лечителите безсребърници Кир и Йоан, и на мъчениците Атанасия и дъщерите й

Свети Кир бил роден през втората половина на ІІІ век в град Каноп, Египет, и се прочул като знаменит лекар в тогавашната столица Александрия. Той бил добър християнин и лекувал с голям успех различни болести, но от никого не взимал възнаграждение за своите трудове. Затова после бил наречен безсребърник. Използвал срещите си със страдащи от различни болести хора и вдъхновено им говорел за учението на Иисус Христос и апостолите. Препоръчвал да лекуват не само телесните си болести, но и болестите на душата – греховете, които причиняват страдания на тялото и още по-тежки страдания на душата. Мнозина от излекуваните ставали християни.

А когато започнало гонението при император Диоклетиан, лекарят Кир избягал в Арабската пустиня. Там станал монах и продължил да лекува безплатно. Заради голямата му добродетелност Бог му дал и дар на чудотворство. Нямало болест, която той да не можел да излекува в името на Христос. Славата му растяла всеки ден и множество хора приемали християнството. Тази слава стигнала до Йерусалим, където бил дошъл от Едеса, Сирия, войникът християнин Йоан. Щом чул за лекаря Кир и чудните му дела, Йоан отишъл, намерил го и станал негов ученик и усърден подражател в добродетелите.

Скоро обаче Кир научил, че в родния му Каноп била затворена заради вярата си майката християнка Атанасия и дъщерите й – Теодота, Теоктиста и Евдоксия. Кир и Йоан решили да отидат в Египет и да ги подкрепят в подвига им. Там двамата лечители безсребърници веднага били заловени и измъчвани с цел да се откажат от вярата си. Но те твърдо понасяли мъченията. Пред очите им били обезглавени Атанасия и девойките, за които те се застъпили. А на 31 януари 392 г. били посечени също Кир и Йоан. Житието на всички тези мъченици написал свети Кирил Александрийски.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на светите Трима светители, на свети цар Петър Български и на преподобния Сергий Къпиновски

Днес се чества заедно паметта на тримата велики светители – Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст, „трите най-велики светила на трислънчевото Божество“, както ги възпява църковната песен. Тези образцови епископи, големи богослови и плодовити писатели, имат свои празници през този месец – на 1, 25 и 27 януари. Но след спорове в ХI век кой от тримата е по-велик, се стигнало до решението за установяване на допълнително съвместно празнуване на 30 януари на паметта на тримата. А от почти век този ден е обявен и за празник на висшите православни богословски школи.

Свети цар Петър бил син на цар Симеон Велики и внук на покръстителя на българския народ свети цар Борис-Михаил. Цар Петър управлявал България мъдро и миролюбиво. По свое желание отишъл в непристъпната тогава Рила планина, за да се срещне със свети Йоан Рилски. Но преподобният отшелник отказал срещата, върнал и богатите дарове на царя, защото те щели повече да послужат на други от поданиците му. Когато през 968 г. киевският княз Светослав завзел българските земи чак до столицата Преслав, цар Петър получил удар, отказал се от престола и отишъл в манастир, където починал на 30 януари 970 г. Заради праведния му живот скоро след това започнали да го почитат като светец, както свидетелстват писмени извори от ХIII век.

Паметта за преподобния Сергий Къпиновски се е запазила в манастирите около Търново, но за него няма сведения кога точно е живял. Самият Къпиновски манастир (край село Къпиново, Великотърновско) е основан през ХIII век, по времето на цар Константин Тих Асен. Според църковното предание преподобният Сергий бил първият игумен на тази обител и просиял в святост. Паметта на пострадалия днес мъченик Димитър Сливенски се отбелязва на 29 януари.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме пренасянето на мощите на свети Игнатий Богоносец и паметта на мъченик Димитър Сливенски

Свещеномъченикът Игнатий (чества се на 20 декември) бил ученик и приемник на апостолите. Той служил като втори епископ на църквата в Антиохия, Сирия. Заедно със Смирненския епископ Поликарп бил ученик на светия евангелист Йоан Богослов. Пострадал за вярата в 107 г. при император Траян в Рим, разкъсан от зверове в хиподрума (известния „циркус максимус“). След ужасната му мъченическа смърт християни прибрали костите му и ги отнесли в Антиохия. А преди арабите да завземат Антиохия в 637 г. светите му мощи били отново върнати в Рим, където почиват в църквата „Св. Климент“. Тези две пренасяния си спомняме днес с молитва към свети Игнатий да бъде наш застъпник пред Бог.

Свети Димитър Сливенски е роден в Сливен на 9 октомври 1818 г. Родителите му години наред били бездетни и Димитър се родил като плод на много молитви. Поради бедност той останал без образование, но редовно посещавал богослуженията и пеел прекрасно наизуст много от църковните песни. След като починали родителите му, той станал слуга на един турчин, който направил опит да го отклони от християнството и да го потурчи. Димитър обаче твърдо отказал да смени вярата си. Често влизал в спор с мюсюлмани по въпроса за вярата и това стигнало до ушите на властта. Извикали го пред съдията, който се позовал на едно шеговито изказване на Димитър, че би станал мюсюлманин. Имало две възможности: да смени вярата си или да бъде убит. Младият християнин не могъл и да помисли да се отрече от вярата си в Иисус Христос, затова за сетен път заявил, че е християнин и за нищо на света няма да се отрече от спасителната вяра. Тогава бил обезглавен на 30 януари 1841 г. Паметта му се чества на 29 януари, за да не съвпада с утрешния голям празник на светите Трима светители.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

9 години от блаженото упокоение в Господа на свещеноиконом Георги Пейчев

 

Честваме паметта на преподобните отци Ефрем Сириец и Исаак Сириец

Св. Ефрем е роден в град Низибия в Месопотамия около 306 г. От ранна възраст той изучавал основните истини на вярата и усвоявал християнските добродетели. Бил ръкоположен за дякон, но не пожелал да получи по-висок сан, защото предпочитал да живее като подвижник и да се занимава с богословски трудове. А когато през 363 г. византийците предали Низибия на персите, Ефрем я напуснал и отишъл в град Едеса, където се подвизавал в съседна планина и продължил да се занимава с богословска наука. Не знаел гръцки език, но от преводите на творенията на гръкоезичните отци се запознал подробно с богословските спорове в борбата с ересите.

През 370 г. посетил свети Василий в Кесария, а малко по-късно пътувал при отците и подвижниците на Египет. Основал богословска школа в Едеса, от която излезли много знаменити учители на Сирийската църква. Като боговдъхновен църковен писател, поет и тълкувател на Свещеното Писание свети Ефрем е оставил множество съчинения. Покаянието и борбата с греха са основни теми в писанията му. А неговата молитва „Господи и Владико на моя живот“ и досега е в православното богослужение през Великия пост. Упокоил се в 373 г.

Св. Исаак Сириец е един от великите подвижници на християнството. Живял през VII век като отшелник недалече от древния град Ниневия в Месопотамия. За известно време бил и Ниневийски епископ, но отново се върнал към монашеския живот. Той работил и като писател богослов, като задълбочено разяснявал Свещеното Писание и основни истини на християнската вяра. Давал съвети за духовния живот, почерпени от личния му подвижнически опит, говорил за съзерцанието и молитвата, за състоянието на праведност и греховност, и др. Творенията му заедно с тези на св. Ефрем са основополагащи за духовния живот на всеки християнин.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА