Днес честваме празника Сретение Господне

Сретение Господне или иначе казано Срещането на малкия Иисус в Йерусалимския храм е един от големите празници през годината. Свързан е с едно събитие от живота на Спасителя Христос.

Според изискването на юдейската религия на 40-ия ден от рождението Му той бил занесен от майка Си, света Дева Мария, и Йосиф, в храма в Йерусалим, за да бъде представен на Бога. Защото всяка първородна мъжка рожба е трябвало да бъде посветена на Бога. Това посвещаване се изразявало в представяне на първородния син в храма и даването на жертвени животни според възможностите на семейството. Бедните хора принасяли в жертва две гургулици или два гълъба. Така направили света Мария и Йосиф. А в двора на храма ги срещнал един престарял праведник – Симеон, който с трепет очаквал да види Месия (Христос, Помазаника), преди да си отиде от този свят. Той дошъл по вдъхновение от Бога в същия час, когато светата Дева с малкия Иисус на ръце била там. Старецът взел в обятията си Иисус и изрекъл следните знаменателни думи, с които го приема като Бог: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израил“. Тези вдъхновени думи станали след това любима молитва на християните.

В същия ден Младенецът Иисус бил посрещнат и от една старица, пророчица Анна, която възторжено говорила на всички в храма за родилия се Спасител на света.

Празнуването на Сретение Господне днес не е само историческо възпоминание. Вдъхновени като Симеон от Светия Дух и ръководени от същия Дух в Църквата на Спасителя, християните могат да очакват своята собствена среща с Господ.

По стар обичай и днес новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Сретение Господне е!

Православната църква чества Сретение Господне.

На четиридесетия ден след рождението си Иисус бил занесен в Йерусалимския храм, за да бъде посветен на Бога съгласно Мойсеевия закон. По същото време Светата Божа майка преминала ритуално пречистване и принесла жертва две гургулици, както Законът изисква. Духом просветен, в храма отишъл праведния старец Симеон, който от много столетия очаквал да види Христа - „Утехата Израилева”. Нему било обещано, че няма да вкуси смърт, докато не види Спасителя на света.

Там благочестивият старец Симеон поема от ръцете детето и казва: "Ето, Той лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на сама тебе меч да прониже душата, за да се открият мислите на много сърца".

С тези думи фактически той осмисля целия бъдещ живот на Иисус. А страданията и кръстната смърт на любимия син, довеждат Богородица до скръб.

На 2 и 3 февруари, според народния календар, се честват Трифонци, Света Богородица, Симеон Бележник, Симеоновден, Вучляци, Вълчи празници двата дни след Трифоновден, които в народния календар са празници с по-особен, специфичен характер.

От народното вярване, че през този период "се бесуват вълците", произлиза почитането им. За да се предпазят от вълци, спазват се много строго някои забрани, които засягат главно жените.

Хубаво ли е времето на втори Трифонец, така ще е 40 дни. Вали ли сняг на парцали, пчелите през лятото ще се роят добре. Ако на втори Трифонец вземеш пари, ще вземаш цяла година, ако дадеш, все ще плащаш.

Третият Трифонец (Симеон) се смята за хаталия (лош) ден, един от най-лошите през годината. Особено строга е забраната за всякаква работа за бременните и неродилите жени. Вярва се, че нейното нарушаване ще доведе до раждането на симьосано (с белег) дете или добитък. В някои райони на трети Трифонец удрят главните, за да бягат змии и гущери.

2 февруари е също и български народен празник - Петльовден, обичай с регионално разпространение. Чества се главно в източнобългарската етническа територия - от Одринско и Лозенградско, до Добруджа. Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата; на някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а според някои изследователи, е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.

На 2-ри февруари отбелязваме Сретение Господне

На 2 февруари честваме Сретение Господне - един от 12-те големи празници в годината. Празникът е установен още в ранните векове на християнството, особено тържествено е честван по времето на византийския император Юстиниан Велики /527-565 г./.
Сретение Господне е един от четирите празника, посветени на Божията майка. На четиридесетия дни след рождението си Иисус бил занесен в Иерусалимсия храм, за да бъде посветен на Бога съгласно Мойсеевия закон, пише,  pravoslavieto.com.

В храма отишъл и старецът Симеон, който от много столетия очаквал да види Христос - "Утехата Израилева". Той поел Богомладенеца от ръцете на майка му, прегърнал Го и казал пророческите слова, че е видял спасението на хората.
На майката Мария праведникът казал: "Ето, този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на самата Тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца" - (Лука 2:34-35).
Тълкувателите на този евангелски текст виждат в него осмисляне на целия живот на Иисус: Той дава на хората закона на благодатта и любовта, но учението му става предмет на спорове и противоречия, а страданията и кръстната му смърт като меч нараняват сърцето на Св. Богородица.
В наши дни православните майки отиват на черква на 40-ия ден след раждането, за да им се чете т.нар. чиста молитва.