Показват се публикациите с етикет Кир и Йоан. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Кир и Йоан. Показване на всички публикации

сряда, 31 януари 2024 г.

Честваме паметта на лечителите безсребърници Кир и Йоан, и на мъчениците Атанасия и дъщерите й

Свети Кир бил роден през втората половина на ІІІ век в град Каноп, Египет, и се прочул като знаменит лекар в тогавашната столица Александрия. Той бил добър християнин и лекувал с голям успех различни болести, но от никого не взимал възнаграждение за своите трудове. Затова после бил наречен безсребърник. Използвал срещите си със страдащи от различни болести хора и вдъхновено им говорел за учението на Иисус Христос и апостолите. Препоръчвал да лекуват не само телесните си болести, но и болестите на душата – греховете, които причиняват страдания на тялото и още по-тежки страдания на душата. Мнозина от излекуваните ставали християни.

А когато започнало гонението при император Диоклетиан, лекарят Кир избягал в Арабската пустиня. Там станал монах и продължил да лекува безплатно. Заради голямата му добродетелност Бог му дал и дар на чудотворство. Нямало болест, която той да не можел да излекува в името на Христос. Славата му растяла всеки ден и множество хора приемали християнството. Тази слава стигнала до Йерусалим, където бил дошъл от Едеса, Сирия, войникът християнин Йоан. Щом чул за лекаря Кир и чудните му дела, Йоан отишъл, намерил го и станал негов ученик и усърден подражател в добродетелите.

Скоро обаче Кир научил, че в родния му Каноп била затворена заради вярата си майката християнка Атанасия и дъщерите й – Теодота, Теоктиста и Евдоксия. Кир и Йоан решили да отидат в Египет и да ги подкрепят в подвига им. Там двамата лечители безсребърници веднага били заловени и измъчвани с цел да се откажат от вярата си. Но те твърдо понасяли мъченията. Пред очите им били обезглавени Атанасия и девойките, за които те се застъпили. А на 31 януари 392 г. били посечени също Кир и Йоан. Житието на всички тези мъченици написал свети Кирил Александрийски.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

сряда, 28 юни 2023 г.

На 28 юни честваме паметта на светите безсребърници Кир и Йоан, и на на свети Сергий Магистър

Паметта на светите безсребърници (т.е. лечители-християни, които безплатно лекували болните) Кир и Йоан се чества на 31 януари, на който ден в 392 г. те пострадали заради вярата си в Иисус Христос. Това се случило в египетския град Каноп по време на гонението при император Диоклетиан. А днес си спомняме за откриването и пренасянето на техните мощи, станало в първата половина на V век.

За да ограничи езическия култ на египеската богиня Изида в Каноп, родното място на мъченика свети Кир, Александрийският архиепископ свети Кирил пренесъл светите мощи на Кир и Йоан в построената още от предшественика му Теофил Александрийски църква в Каноп. Оттогава славата на великите безсребърници и чудотворци се разнесла по света и привличала безбройни поклонници в техния храм, където продължавали да стават изцеления.

Свети Сергий бил родом от областта на град Амастрида (днес Амастра на черноморския бряг в Турция) и живял през VIII-IX век. Произхождал от род на благородници и заемал висока длъжност в двореца в Цариград, издигнал се до степен магистър. Сергий бил сродник на императрица Теодора, съпруга на император Теофил и защитница на иконопочитанието. Бил образован и усърден християнин, а благодарение на високия пост той много допринесъл за преодоляването на иконоборческата ерес, особено по време на свикания в Цариград събор през февруари 843 г. (когато е обявено тържеството на православието в първата неделя на Великия пост, наричана оттогава Православна неделя). В същата година по време на военни действия на остров Крит срещу арабите мюсюлмани свети Сергий бил убит в битка и го погребали в манастир, който нарекли „манастира на магистъра“. По-късно мощите му били пренесени в основан от него самия манастир край град Никомидия, Мала Азия.

Източник: БТА

вторник, 28 юни 2022 г.

28.06.2022 г. - Пренасяне мощите на св. безсребърници Кир и Йоан

Св. безсребреник и чудотворец Кир бил египтянин. Родил се през втората половина на ІІІ в. в Канопа и се прочул като знаменит лекар в славния гр. Александрия. Той бил дълбоко вярващ християнин и като лекувал с огромен успех различни болести, от никого не приемал никаква награда за своите трудове. Малко се ползвал от рецептите на Хипократ и Гален, а вдъхновено разказвал за учението на апостолите и пророците и внушавал на всички, че основната причина за всички болести са греховете, които предизвикват тежки страдания на тялото и още по-тежки старадания на душата. Лекувал повече с чудотворна молитва, отколкото с тогавашната медицина. Благодарни за своето излекуване и удивени от истините на неговата евангелска вяра, мнозина от жителите на този център на елинистичната култура ставали възторжени изповедници на християнската вяра.

Когато пламнало по всички краища на Римската империя десетото гонение (при император Диоклетиан), александрийският лекар Кир избягал в Аравийската пустиня. Не страх подгонил св. безсребреник. Той помнил наставлението на своя божествен Учител: "Кога ви пъдят от един град, бягайте в друг" (Мaт. 10:23). Предали го на управителя, че е християнин и християнски мисионер и било дадено нареждане да бъде задържан под стража, а той имал желание да помогне на други за тяхното спасение от болестите и от езическите заблуждения. Но също така имал желание и да се подготви още по-достойно за близкото мъченичество. Голямо било неговото влечение към ангелския образ на монашеското житие.

Като можал да получи монашеско пострижение в Арабия и да избави мнозина от идолската пагуба, св. Кир получил и дара на чудотворството. Нямало болест, която той да не може да излекува с името Христово. Славата му растяла всеки ден и големи множества народ масово приемали християнството.

Тази слава достигнала Йерусалим, където бил пристигнал от Едеса младият воин Йоан. Като чул за александрийския лекар Кир и за неговите чудни дела, вярващият в Иисуса Христа едески воин издирил великия Божи угодник и станал негов неразделен спътник и най-усърден подражател.

По това време в неговия роден град Каноп била затворена заради християнската си вяра една благородна жена Атанасия заедно с трите си дъщери: Теоксита на 15 години, Теодотия - на 13 и Евдоксия - на 11. Предстоящите изпитания на това християнско семейство смутили верния Христов служител. Плашила го младостта на трите девици. Тревожила го опасността да не би тези три неразцъфнали още цветя да се пречупят в огъня на заплахите и мъченията и да се върнат към езичеството. Още повече се боял той за устойчивостта на Атанасия. Опитният лекар много пъти бил виждал вече смъртния ужас в очите на много майки, надвесени над болните им рожби. Ще издържи ли нейното майчино сърце, когато види прекрасните си дъщери обезобразявани от мъченията на палачите и заплашени от надвисналия над главите им смъртоносен меч? Кир и Йоан скоро дошли в град Каноп. Техните вдъхновени и богомъдри слова така укрепили твърдостта на Христовите изповеднички, че те напълно се успокоили за тяхната бъдеща съдба.

Градоначалникът обаче скоро разбрал за дошлите в Каноп двама чужденци, единият в монашеско, а другият във воинско облекло, които подтикнали трите християнски девици и майка им да не се подчиняват на императорската наредба и да не принасят жертва на идолите. Разяреният управител Сириан веднага заповядал да доведат непознатите смелчаци, които дръзнали и в тъмницата да проповядват галилейската си вяра.

Не трепнали двамата изповедници пред заплахите на Сириановия разпит. Никакви увещания и обещания не поколебали убедената и непоколебима решителност на Кир и Йоан. Безпомощният градоначалник решил не само жестоко да се разправи с тях, но да използва тяхното изтезание за сплашване и вразумяване на четирите християнки, които били доведени да видят как се постъпва с непокорните на Диоклетиановите заповеди.

С озверено и безмилостно ожесточение мъчителите неуморно сменявали все по-жестоките изтезания. Месата били разкъсани от бичовете, костите се чупели под тоягите, раните били горени с восъчни факли и поливани с разтвор от оцет и сол. Опитали всички средства на познатите по цял свят Диоклетианови мъчения. Сириан искал да отмъсти за дързостта на незнайните странници и да сломи всякаква упоритост у християнките, които наблюдавали по негова заповед великото страдание и свръхчовешката издръжливост на Христовите мъченици. Но жестокият градоначалник не постигнал целта си. Когато свалил оковите от Атанасия и от рожбите й и започнали да измъчват с продължителни изтезания и тях, Сириан се убедил, че тези нежни създания с нищо не се различават от героичните мъже. Те страдали сякаш в чужди тела и техните чисти и възторжени очи били устремени към небето. Засрамен и безпомощен, управителят наредил незабавно да обезглавят светата майка и нейните достойни за Бога и за нея дъщери. За да си отмъсти за това неочаквано поражение от подвига на християнките, той подложил на нови най-ужасни мъки светите безсребреници чудотворци Кир и Йоан и след това обезглавил и тях на същото място на 31 януари.

Тайни християни взели техните свещени останки и ги погребали в два отделни гроба – двамата мъже в единия, четирите жени в другия.

За да ограничи езическия култ на египеската богиня Изида в Каноп, родното място на св. Кир, архиепископ Кирил Александрийски пренесъл светите мощи на Кир и Йоан в постоената още от вуйчо му Теофил Александрийски църква в Каноп. Оттогава славата на великите безсребреници и чудотворци се разнесла по света и привличала безбройни поклонници в техния храм, където продължавали да стават дивни чудеса и изцеления.

Житието на тия мъченици води началото си от три малки речи на св. Кирил Александрийски. То било разширено от св. Софроний Йерусалимски, който го допълнил със 70 свидетелства за станали чудеса, едно от които станало със сами него. Той бил излекуван от очна болест.

Източник: БПЦ

неделя, 11 юли 2021 г.

3 Неделя след Петдесетница. Събор на св. Доростолски мъченици. Св. вмчца Евфимия Всехвална. Св. равноап. княгиня Олга. Преп. Никодим Албански

Светите мъченици Кир и Йоан пострадали за Христовото име в 31-ия ден на месец януари, при управлението на Диоклетиан, в град Коноп, намиращ се на двадесет поприща от великия град Александрия. След тяхната страдалческа смърт християните тайно взели техните свети тела и ги погребали с почит. Целебните мощи на тези свети мъченици били открити след като изминало много време (от деня на тяхната мъченическа кончина); те били открити, когато правоверните християни, като победили елинските идолослужители, започнали навсякъде да съзиждат храмове без страх. Християните започнали да строят храмове, особено от времето на император Теодосий Велики. Император Теодосий, като победил западния цар Максим с всичките му войски по молитвите на светите отци, подвизаващи се в египетската пустиня, отправил при тях специални пратеници с молба за помощ. 

Сред светите отци, подвизавали се в Египет, трябва да споменем Сенуфий, който се прославил с чудеса и се подвизавал в един скит. Царят написал за него на александрийския патриарх Теофил, като го молел да го изпрати в Константинопол, за да се подкрепи с неговото благословение и молитви в борбата с противниците. Изпълнявайки царското желание, Теофил сам се отправил към скита на този преподобен отец с молбата да отиде в Константинопол при цар Теодосий. Но Сенуфий в никакъв случай не желаел да излезе от своята килия. 

Най-накрая, след упоритите молби на патриарха, Сенуфий взел монашеската си мантия и жезъла си и като се обърнал на изток, ги издигнал нагоре, след което вдигнал очи към небето с думите: Господи Боже на силите! Със смирение Ти се моля, дай на тази мантия и на този жезъл такава сила, каквато Ти по Твоето милосърдие би ми дал, ако аз отидех там. Като се помолил с такива думи, Сенуфий дал наметалото и жезъла си на патриарха, като казал: Изпрати това на царя вместо мен и му напиши по време на битката да облече наметалото, да вземе жезъла в ръка и смело да тръгне пред войската си срещу врага. И тогава ще види Божията сила. Царят приел изпратеното с вяра, извършил всичко според думите на преподобния и удържал славна победа. 

В памет на победата, както и на преподобния Сенуфий, жителите на Александрия издигнали статуя на царя, облечен в монашеска мантия и държащ жезъл в ръка, и всяка година жителите на града тържествено празнували деня на тази победа, отдавайки благодарение на Господа. От това време, благодарение на все по-голямото разпространение на християнството, вярващите започнали да строят храмове в Александрия и по цял Египет. 

И когато патриарх Теофил пожелал да издигне в Коноп голяма църква в чест на светите апостоли, били намерени мощите на светите чудотворци Кир и Моан. Това станало след смъртта на Теодосий, по време на царуването на неговия син Аркадий. В житието на александрийския патриарх Кирил пише следното за пренасянето на тези мощи. „На разстояние две поприща от Коноп се намирало едно място, наречено Манутин (по-рано то било селище). 

Тук имало древно капище, обиталище на демони; това място внушавало ужас на всички, тъй като живеели множество нечисти духове. Патриарх Теофил, още докато бил жив, искал да очисти това място от бесовете и да го освети, за да послужи за Божия прослава, но зает с други грижи и вече бидейки в края на дните си, светецът не успял да осъществи своето намерение. Свети Кирил, като приел след Теофил александрийската катедра, решил да осъществи намерението му и усърдно се молел на Бога да му даде помощ и сила за побеждаването и прогонването на нечистите духове от Манутин. 

И ето, във видение му се явил ангел Господен, който му заповядал да пренесе в Манутин честните мощи на мъчениците Кир и Йоан, за да прогонят бесовската сила. 

Свети Кирил така и постъпил, пренесъл в Манутин мощите на светците и построил там църква в тяхна чест. Скоро след това нечистите духове завинаги се отдалечили оттам и мястото станало източник на изцеления, дарявани от мъченическите мощи. Необходимо е да споменем накратко и за чудесата, извършени от светите чудотворци Кир и Йоан. При светейшия александрийски патриарх Евлогий, синът на градоначалника Юлиан, на име Амоний, имал на шията си болезнени подутини, които растели отвътре и били наричани от лекарите скрофули или струми; увеличавайки се и нараствайки от ден на ден, тези тумори натежали на шията му и го заплашили със смърт; били извикани много изкусни лекари, но болният не получил никакво облекчение. Бащата на момчето, силно опечален, оставил земните лекари и се обърнал за помощ към светите чудотворци, Кир и Йоан; той започнал да се моли със сълзи при техните честни мощи, като просел от тях да дарят здраве на неговия син. 

Светиите пък, като се явили във видение, заповядали на юношата преди всичко да остави грижата за богатство и слава и в знак на смирение, да измете праха от техния храм; после, като направили пластир от восък, смесен с хляб, заповядали му да обвие с него шията и гърлото на болния. И веднага щом това било направено, болестта отминала и Амоний се сподобил със здраве по молитвите на светите безсребреници. 

След известно време Амоний, като забравил увещанията на светците, се възгордял и отново се разболял от друга болест, която била наказание за неговото непослушание. Той започнал да страда от стомах и болестта му била толкова тежка, че не можел да приема нито храна, нито питие; всичко, което той слагал в уста, се изхвърляло обратно. Тогава отново се обърнал за помощ към познатите му лекари, ветите страдалци Кир и Йоан, и започнал да им се моли със сълзи. 

Светиите, като му се явили във видение, отначало го укорили за гордостта, после му заповядали да снеме скъпите одежди и да се облече във вретище; след това да вземе и да занесе студена вода на болни и на бедни хора, за да утоли жаждата им. Когато Амоний изпълнил всичко това добросъвестно, светиите веднага му се явили и му заповядали да вземе елей от кандилото им, а също и восък от горящите свещи при тяхната рака, да направи пластир и да го положи върху стомаха си. Като изпълнил това, Амоний оздравял. 

Един александриец, на име Теодор, сляп от много време, бил доведен в църквата при целебните мощи на светите страдалци; тук той се молил с усърдие за изцеление от слепотата си. Във видение му се явили светиите и му заръчали да отиде и да се умие при извора, течащ близо до техния храм. Той отишъл, умил се и когато изтрил с кърпата лицето си, прогледнал и почувствал, че от очите му на кърпа, подобно на някакви люспи, паднало пердето. Теодор с радост се върнал в църквата, като показвал на всички следите от своята слепота върху кърпата. Един друг мъж на име Калос, с прекрасен живот, отговарящ на името му, паднал случайно от стълба, натрошил пищяла на крака си на много части и тежко страдал. Той търсил помощ от много лекари, но не получил облекчение. Тогава се обърнал с твърда вяра за помощ към безсребрениците Кир и Йоан; като помазал с елей от кандилото им крака си, болният на часа получил изцеление. 

Един човек на име Исидон от Маюма страдал от болест на черния дроб, който, загнивайки, се смесвал с кръвта, и поради това болният храчел кръв. Тъй като този човек не могъл да получи облекчение от никакви лекари, той се обърнал към многоцелебните мощи на тези свети мъченици. Светиите му се явили, и то не в сънно видение, а наяве, и му дали да вкуси парченце лимон; като го приел от техните ръце, той не знаел от кого взима: мислел си, че това е някой от народа, дошъл на поклонение при честните мъченически мощи. 

Когато болният изял даденото му, коремът му веднага сякаш се свил и той изхвърлил през устата си големия червей, който мъчел черния му дроб; а светите безсребреници станали невидими. Исидор, който оздравял от този момент, въздал благодарност на Бога и Неговите свети угодници. 

Човек на име Мина, началник на град Филипон, страдал от силна треска; към тази болест се прибавило и втвърдяване на стомаха, така че се прекратили неговите естествени нужди. Всички лекарства, приемани устно от болния, не само не му доставили никакво облекчение, но още повече го измъчвали, като се задържали в него. Този мъж страдал две седмици; неговата болест била твърде жестока и той вече не се надявал на помощ от лекарите. 

Като си спомнил за светите безсребреници - Кир и Йоан, Мина заповядал да го занесат с постелята му в Манутин при техните целебни мощи. След като се помолил при мощите със сълзи на очи, той задрямал и заспал; тогава светците му се явили и му дали да изяде една смокиня. Като се събудил от съня, той намерил плода на постелята, близо до себе си; изял я и болестта на стомаха му веднага минала и той оздравял. На един друг Мина, с леки и бързи нозе, като древния Асаил, „като сърна в полето", заболели краката толкова тежко, че въобще не можел да ходи; той бил на легло дълго време, с големи отоци. Той заповядал да го отнесат с постелята при светите чудотворци Кир и Йоан. И когато помазал своите нозе с елей от кандилото, горящо при честните мощи на светците, веднага оздравял и започнал да ходи; за всичко това той благодарил на Бога и на Неговите свети угодници. 

Една жена на име Теодора, веднъж като пила вода, глътнала малка жаба, без да я забележи; тя започнала да расте в корема й. В началото жабата причинявала на Теодора неголямо страдание, но когато пораснала, станала причина за толкова голяма болка, че тази жена нямала покой нито денем, нито нощем поради жестоките си страдания. Тя силно крещяла и се хвърляла на земята, но никой не могъл да й помогне, и даже никой не подозирал каква била нейната болест; мнозина мислили, че е измъчвана от бяс. Накрая я довели при светите чудотворци Кир и Йоан; те, като й се явили през нощта, заповядали й, преди да приеме храна, да изпие голямо количество вода. Жената направила това; стомахът й се раздвижил, тя изхвърлила от устата си голямата жаба и оздравяла. Всички, като видели това, се удивили и прославили Бога и Неговите свети угодници. След нея за помощ към светците се обърнал мъж на име Теодор. Той случайно погълнал отрова, дадена му от зли хора, и силно страдал, като лекарите не могли да му помогнат. 

Докато Теодор със сълзи на очи се молил за своето изцеление, във видение му се явили светците и му заповядали да изяде някакво животно, наричано на гръцки скопендра. Като се пробудил след това видение, Теодор се прекръстил, понеже помислил, че било демонско внушение; после отново продължил да се моли на светците, просейки изцеление от тях. През следващата нощ свети Кир и Йоан отново му се явили и отново му заповядали да направи същото; но той и този път не повярвал на светиите, понеже това животно се считало за отровно, светиите се явили и трети път, но Теодор и този път не ги послушал, като смятал това за демонско изкушение. На четвъртата нощ те му се явили вече не насън, а в действителност: изразили съчувствието си към Теодор и му казали: Защо не вярваш на думите ни? Стани по-скоро и иди при нашия извор; там изяж това, което счетеш за ядливо; то ще бъде за теб истинското лекарство. 

Теодор, като повярвал най-сетне в истинността на явяването на светиите, на разсъмване се запътил към извора и намерил на земята малка краставица; Теодор я взел и я вкусил с удоволствие; но когато възнамерявал да сложи в устата си последното късче от нея, забелязал, че в нея се намира и последната част от животното, наричано скопендра - понеже той го изял почти цялото заедно с краставицата; като се изплашил много, той хвърлил остатъка от краставицата, след което започнал да повръща и повърнал заедно с краставицата и животното, цялата отрова, която била в него. 

След това Теодор се почувствал напълно здрав и като дошъл в църквата, се поклонил с благодарност на честните мощи на своите изцелители. Една жена на име Мария дошла от Вавилон при мощите на светите чудотворци. Тя довела със себе си осемгодишния си син, на когото езикът, поради демонско коварство, висял от устата му; езикът с дължина една педя, бил много по-голям от обикновен човешки език и имал твърде страшен вид: бил дебел, черен, вонящ, неприятен за всички, които го виждали и през цялото време от него изтичала черна слюнка. Това момче случайно паднало на земята край гроба на светиите и ударило езика си в мрамора, който се намирал там; на часа езикът му се освободил от бесовското коварство, върнал се на своето място и приел обичайния си размер, и така това дете оздравяло. 

При мощите на светците бил доведен човек на име Евгений от Египет, който страдал от воднянка; от тази болест цялото му тяло отекло и коремът му бил твърде издут. Светците му се явили във видение, докоснали с ръце корема и казали: Евгений! Стани и се върни здрав в своя дом. Евгений станал веднага, освободил се от отока и напълно оздравял.

Като си припомнихме малък брой от многото чудеса на светите безсребреници Кир и Йоан, да прославим Христа Бога, дал им такава благодат, Който е прославян вечно с Отца и Светия Дух. Амин.