вторник, 21 май 2024 г.

Почитаме Константин и Елена

Днес православната църква почита паметта на светите Константин и Елена. Те са свързани с началото на възхода на християнството в Римската империя и намирането на кръста, на който е бил разпнат Христос. Днес имен ден имат близо 103 хиляди души, от които 67 хиляди са жени.

Историята помни римския император Константин Първи като Велики, а Църквата го възпява като "апостол между царете". Възпитан в езичество, след едно видение на кръст в небето и надпис "С този знак ще победиш!" наистина победил във важна битка. Прекратил гоненията срещу християнската вяра, белязали с мъченичество близо тривековната й история и поставил начало на възхода й в империята.

Сред делата на Константин в подкрепа на Църквата и за утвърждаване на християнството е откриването на кръста, на който е бил разпнат Христос. Тази мисия е изпълнена от майка му императрица Елена.

неделя, 5 май 2024 г.

Христос воскресе!

                               Сн. "Подиум"

Точно в полунощ отец Велико Великов поздрави с „Христос воскресе!“ вярващите на площадката пред храм „Света Троица“ в Добрич.

След връщането в храма започна и празничната Света литургия за Възкресение Христово.
За християните това е най-големият празник, за който подготовката трае седмици наред – както се готвим да посрещнем скъп на сърцето ни гост. Подготовката на тялото за празника е чрез пост, а на душата – чрез молитва и духовна нагласа към смирение и покаяние, върху които трайно се гради любовта към ближния, към хората около нас.
Великден е най-големият празник за всички християни, наричан празник на празниците.
Христос Воскресне!

понеделник, 25 март 2024 г.

Благовещение е - традиции и обичаи

На 25 март православната църква чества Благовещение. Той е един от големите пролетни празници и част от Великденския празничен цикъл.


На този ден ангел Гавриил се явил на пречистата девица Мария в галилейския град Назарет и й съобщил божията воля, че тя ще бъде осенена от Св. Дух, ще зачене и ще роди многоочаквания месия - избавителя на целия човешки род от робството на греха и порока, от смъртта и тлението - сина Божий Исус Христос.


За българите днешният празник е известен още като Благовец. В народните традиции Благовещение се счита за "половин Великден". На този ден пробиват ушите на малките момичета, дамгосват агнетата и яретата, защото се вярва, че няма да ги боли. В дните срещу празника иманяри търсят заровени съкровища.

Народните поверия гласят още, че на Благовещение кукувицата се чува за първи път и това е знак, че пролетта е настъпила. Затова празникът в някои райони на България се нарича още Кукувден.

Според вярванията на старите българи, кукувицата се чува само до Еньовден или Петровден, т.е. до началото на лятото, след което замлъква. Това е причината всички да се ослушват за нейното кукане, което предсказва колко години ще живее човек.

Според друго народно поверие, чуеш ли гласа на кукувица трябва да пипнеш парче хляб и пара, за да си сит и богат през цялата година, а новата реколта да е благодатна. На този ден момите се опитват да откъснат клонката, на която е била кацнала кукувицата и я носят в пазвата си, за да се задомят скоро.

Друг обичай, който се спазва в навечерието на Благовец, е почистването на селските дворове и паленето на обредни пролетни огньове със събраните отпадъци. Покрай тях момите запяват обредни песни и тръгват да обикалят къщите в селото, за да известят, че кукувиците са пристигнали, а с тях и пролетта.

Имен ден празнуват Благовест, Благовеста, Благой, Блага.

понеделник, 18 март 2024 г.

Започва Великият пост, който е време за покаяние и смирение

От днес - седем седмици преди Великден, след Сирни заговезни, започва Великият или Великденският пост.

Великият пост е най-важният от четирите постни периода през годината. През тази година Възкресение Христово или Великден е на 5 май.

Великият пост припомня за четирийсетдневния пост на Иисус Христос в пустинята, въвежда в Страстната седмица и в най-светлия християнски празник Възкресение Христово - Великден.

Постът не е просто диета - въздържанието от определени храни (най-вече на тези от животински произход), не е самоцелно. Идеята на поста е чрез лишаване на тялото, да се смири душата. Смята се, че когато пости и се моли, човек се доближава до Бога.

Великият пост е време за молитви и покаяние, като подготовката за него започва три седмици по-рано.

Според православната традиция постът е най-строг през първата и последната седмица, особено през Страстната седмица и на Разпети петък. Първият ден, през който се разрешава риба, е Благовещение - на 25 март.

Строгият пост не се препоръчва на болни, на малки деца, на възрастни хора, на бременни жени и кърмачки.

През Великденския пост всяка седмица е посветена на някакво събитие или на личност, чиито дела призовават към смирение и покаяние. През първата седмица от поста ограниченията са по-строги, а богослуженията - по-продължителни. Тогава се освещава вареното жито, което се приготвя в памет на великомъченика Теодор Тирон и се празнува Тодоровден.

През втората седмица от Великия пост се чества св. Григорий Палама, който развил учението за поста и молитвата.

Третата седмица е посветена на Светия Кръст, за да напомни на вярващите за страданията и смъртта на Спасителя.

Неделята от четвъртата седмица се посвещава на св. Йоан Лествичник, написал съчинение за добрите дела, които довеждат до Божия престол.

В съботата от петата седмица се чества Пресвета Богородица, а в неделята - Преподобната Мария Египетска - ярък пример за покаяние.

Съботата от шестата седмица, Лазаровден, на Великия пост е посветена на възкресението на Лазар. Иисус Христос го извел от гроба и го върнал към живот.

Шестата неделя, Цветница или Връбница, е посветена на тържественото влизане на Иисус Христос в Йерусалим в навечерието на еврейския празник Пасха.

Християнската църква нарича началото на Великденския пост "предверие на божественото покаяние" или Голяма четиридесетница, през която хората, постейки, се отказват от своите грехове, "очистват се" и се доближават до Иисус Христос. 

Източник: БТА

петък, 15 март 2024 г.

В Добрич бе отслужена заупокойна панихида в памет на Негово светейшество патриарх Неофит

                        Снимка: Ангел Радилов

Панихида за упокой на душата на Негово светейшество патриарх Неофит Български и Софийски митрополит бе отслужена от шестима свещеници от Добричка духовна околия храм „Свети Георги“, начело с областният архиерейски наместник Георги Дочев. На панихидата присъстваха и десетки миряни от града.

“Бог да прости Светейшия владика” – мълвяха всички, като се поздравяваха един друг и отправяха искрена молитва към Бога за упокоение на духовника, който с толкова много любов ги приемаше и ги благославяше приживе.

четвъртък, 14 март 2024 г.

На 15 март ще бъде отслужена панихида за упокой на душата на Негово светейшество патриарх Неофит в Добрич

Панихида за упокой на душата на Негово светейшество патриарх Неофит Български и Софийски митрополит ще бъде отслужена на 15 март, петък, от 10.00 часа в храм "Свети Георги" в Добрич,това съобщи  областният архиерейски наместник Георги Дочев.

Панихидата ще бъде отслужена от свещеници от цялата Добричка духовна околия. Приканват се миряните да присъстват на панихидата. 

---------------------------------------------------


СЪОБЩЕНИЕ ПО ПОВОД КОНЧИНАТА НА НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИАРХ И СОФИЙСКИ МИТРОПОЛИТ † НЕОФИТ

Боголюбиви братя и сестри, на 13.03. 2024 г. след продължително боледуване във Военномедицинска академия (ВМА-София) в 22:22 часа, вследствие на многоорганна недостатъчност, се престави в Господа Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит, първосветителят на родната ни света Православна църква, който е достоен продължител на делото на своите именити предшественици в най-новата ни църковна история – блаженопочившия Български патриарх Максим, негов духовен наставник, и приснопаметния  Български патриарх Кирил.

Призоваваме православните християни да отправят своята искрена молитва ведно със светата Православна църква към всемилостивия Бог да упокои душата на нашия скъп Патриарх в Божието царство – в селенията на праведните и го настани сред избраните отдясно, където с небесните воинства да възпява във вечността с приятен глас Бога.

Изразяваме благодарност към ръководството на Военномедицинска академия – София в лицето на генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, д.м.н., на чл.-кор. проф. д-р Николай Петров, д.м.н., началник на катедрa „Анестезиология и интензивно лечение“, на лекарите и медицинския персонал в интензивното отделение, за старанието и грижите, които положиха за Светейшия патриарх.

Вечна, блажена и светла да пребъде паметта на Светейшия наш отец Неофит, Патриарх Български и митрополит Софийски!

Бог да го прости! Царство му небесно!


събота, 9 март 2024 г.

Обръщение на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан и Врачанския митрополит Григорий относно синодалната наредба за избор на митрополити

Последните дни сърцата ни са изпълнени от голяма духовна тревога, защото настъпи огромно разделение сред вярващите човеци от родната ни свети Църква. Намираме се в особено благоприятно време на опомняне, когато се нижат дните на третата подготвителна Неделя към Великия пост.

 „Църквата е общият дом на всички“, казва свети Йоан Златоуст (Из Беседа към Евангелието според Матей, XXXII, 6, в: Творения, Том VII, с. 370). Към благоустрояването на този наш общ дом сме призвани всички ние, православните християни, независимо от нашето служение и чин в Богочовешкия организъм. Същият свети отец пише: „Църквата не познава разлика между владика и служител“ (Из Беседа към посланието на свети апостол Павел до Филимона, I, 1, в: Творения, Том XI, с. 917).

 Грижата за нашия общ дом – Църквата, е първостепенна задача и дълг на всички нас, архиереи, честно свещенство и вярващ народ.

 В това служение, в стремежа си да служим на Църквата, ние като човеци несъмнено допускаме несъвършенства, пропуски и грешки. Такова едно прибързано решение, което предизвика голямо смущение сред църковния народ, беше приетата на заседанието на Св. Синод на БПЦ–БП на 24 февруари т.г. „синодална наредба“. По нея се произнесоха авторитетни юристи и други специалисти, които констатираха сериозни проблеми с оглед на досегашната практика, на Устава на БПЦ–БП и на държавното законодателство. Стана ясно, че подобна наредба не може да бъде приета и приложена.

 В името на любовта, мира и единството на Българската православна църква, както и за избягване на всяка съблазън и смут у народа Божи, заявяваме, че оттегляме своята подкрепа за приемане на синодалната наредба.

 Първият човек, който е влязъл в Рая е бил разбойникът. И първият човек, който отишъл в ада е бил апостол на Христос. И начинът, по който се е случило всичко това, е голям урок за нас. Затова човек никога не трябва да се отчайва или поставя кръст на някой друг. Ние, братята архиереи, трябва да намерим общоприемливо решение, съобразно с Устава на БПЦ, в братско единодушие и за доброто на светата Църква. Призоваваме вярващият народ към усърдна молитва за преодоляване на възникналото смущение и за възстановяване на църковния мир.

mitropolia-varna.org