Започва Рождественският пост, или постният период преди празника Рождество Христово

На 15 ноември започва Рождественският пост, или постният период преди празника Рождество Христово. Според Типика (богослужебния устав) на Българската православна църква (БПЦ), Рождественският пост е втори по своята продължителност след Великия пост.

Рождественският пост е четиридесетдневен и не е така строг като Великия и Богородичния пост, като е подобен на Апостолския (Петровия). В навечерието на поста се отбелязват Рождественски заговезни - с взаимно опрощение и заговяване (консумиране на блажна храна), с разговори и създаване на нагласа за встъпване в предстоящия пост, посветен на славното Христово Рождество.

Какво се консумира през Рождественския пост?

През първата седмица на Рождественския пост и от 20 до 24 декември, включително, се консумира само растителна храна с олио. През останалите дни на този пост (без сряда и петък) се разрешава консумацията на охлюви, миди, октоподи и други, които също се приемат за постни храни. Традиционно на 21 ноември - Въведение Богородично, и на 6 декември - Никулден, се консумира и риба.

Подготовка за свето Причастие

Човек, който се готви за изповед и за свето Причастие, е необходимо предварително да уточни с изповедника си начина и степента на постене. Който е болен или има хронични заболявания, непременно трябва да се посъветва с изповедника си или с енорийския си свещеник, като му съобщи и мнението на лекаря.

История на Рождественския пост

Утвърждаването на 40-дневния пост, свързан с деня 25 декември, в който се чества Рождеството на Спасителя, станало сравнително късно - през 12-и век. То било в тясна зависимост от определянето на датата на това събитие във връзка, с което се формира този втори по своята значимост Господски празник след Възкресение Христово (Пасха, Великден).

Отбелязването на празника Рождество Христово при християните от западните църкви започнало около 350 г. При източните църкви то било въведено от св. Григорий Богослов през 380 г., като Антиохия последвала - през 375 г., Александрия - през 432 г. при св. Кирил Александрийски, Йерусалим - при патриарх Ювеналий.

Датите, на които това събитие било отбелязвано, също били различни: в западните църкви - на 25 декември, в Антиохия - на 4 януари, в Александрия - на 18 или 19 април, или на 29 май. Малоазийските църкви го чествали на 6 или 10 януари. Едва в края на четвърти и началото на пети век настъпило относително единство в отбелязването на Рождество Христово и всички православни църкви започнали да го празнуват на 25 декември.

Определен брой постни дни, непосредствено преди Рождество Христово съществували още от времето, когато празникът бил честван заедно с Богоявление. Св. Теофил Александрийски говори за дванадесетдневен пост по това време. По-късно, когато цялата Църква започнала да отбелязва Рождество Христово отделно от празника Богоявление, Богоявленският пост бил сведен до един ден.

През 1166 г. Константинополският патриарх Лука Хрисоверг постановил да се пости четиридесет дни преди Рождество Христово. 

БТА

Вход Господен в Йерусалим (Цветница)

Празникът Вход Господен в Йерусалим, наричан също Връбница или Цветница, пресъздава историческите събития, които непосредствено предшестват смъртта и възкресението на Христос. Той въвежда Страстната седмица и особено страданията на Разпети петък.

Връбница ни напомня за победата, която ни очаква във възкресението и която се постига чрез кръста. Този празник ни убеждава, че към Пасха не водят нито лесни, нито преки пътища. Един празник, който онагледява римската поговорка: „Per aspera as astra” (През трудностите към звездите).

За да разберем смисъла на Връбница, първо трябва да се върнем две столетия преди времето на Спасителя. Първата книга Макавеи разказва, че сирийският цар Антиох Епифан поставя статуя на Зевс в йерусалимския храм и се опитва да наложи езичеството. Всеки, който се противопоставя, е арестуван и екзекутиран. Свещеникът Мататия повежда народа на въстание, което е продължено от сина му Юда Макавей. Накрая Макавеите превземат Йерусалим и очистват храма от идолослужението. За спомен на това събитие е установен зимният празник Ханука, който подражава на друг празник – Шатри, на който вярващите юдеи размахват палмови клонки и правят беседки (шатри) от тях (2 Мак. 1:9, 10:6).

Хората, които приветстват Иисус в Йерусалим, пазят спомена за Макавеевото въстание. Мнозина от тях се надяват да посрещнат месия, който да ги избави от римляните така, както Макавеите са освободили техните прадеди от гърците. Те очакват нов Давид, нов Макавей. Затова те размахват палмови вейки и викат с пълно гърло: „Осанна!” Тълпата е уверена, че в този ден се осъществява пророчеството на Захария, който пише: „Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница” (9:9).

Христос знае какво иска народът от Него, но не го дава. Той изпълнява пророчеството и язди едно магаре. Огромна е разликата между този небесен Цар, който пътува на клепоуха ослица, и един земен цар, който би възседнал силен боен жребец, но в никакъв случай магаре. Другите царе покоряват телата, а Иисус – душите; другите са горди, а Иисус – смирен; другите управляват със заплаха и насилие, а Иисус – с мир и любов. Затова следващите думи от пророчеството на Захария са: „Ще бъде счупен военният лък; и Той ще възвести мир на народите” (9:10). Това влизане припомня и собствените думи на Иисус: „Знаете, че князете на народите господаруват над тях… Между вас обаче няма да бъде тъй” (Mат. 20:25). Според Христос истинското царуване, реалното началстване, достойната власт се състои в смиреното служение на хората.

Според три от четирите Евангелия, Иисус след влизането Си в Св. Град отива в храма и го очиства от осквернението така, както го правят водачите на въстанието според книгата І Макавеи. На еврейски език „макаба” означава „чук”. Но за разлика от братята Макавеи Христос прави това, без да удари или убие никого. С бича си той прогонва само добитъка. Ако Христос е искал да възглави въоръжен бунт, поводът е уникален. Хората са събрани, възбудени, „нахъсани”. Те са готови да се втурнат след новия Цар и да избият поробителите римляни само ако той даде знак. Но Иисус не се поддава на съблазънта, която е не по-малка от онази на дявола в пустинята. Неговото учение е ясно – убиването на враговете не е пътят към свободата и отхвърлянето на потисничеството. Само след броени дни Той показва на тях и на нас Своя път. Това е пътят на любовта, страданието и мъченичеството. Това не е пътят на кланетата и войната, а на саможертвата и мира. На мнозина този път изглежда слаб и мекушав, „за иудеи е съблазън, а за елини безумство” (1 Кор. 1:24), но той не свършва с мъченичеството и гроба. Мъченичеството се следва от възкресението. Победата на Христовия път на любовта е Неговото Възкресение.

Палмови вейки се развяват и на друго място в Библията – в книгата Откровение, 7 глава. Тук съзираме християнските мъченици да стоят в бели одежди пред престола на Агнеца, да държат вейки и да възпяват спасението на Агнеца. Тези праведни души тържествуват за победата на любовта над омразата, на кротостта над зверството. Споделената от тях божествена любов води към възкресението и спасението във вечността. Неслучайно в християнското изкуство палмовата клонка символизира мъченичество.

Но тази възторжена сцена предизвиква и една съпоставка. Евреите, воден от Макавеите, развяват палмови вейки, след като освобождават храма след страдания и убийства. За разлика от тях Христос и мъчениците освобождават живия храм не като проливат кръвта на другите, а като проливат собствената си кръв. Героите на Макавейския бунт са въстаниците, които са борци с оръжие в ръка. Героите на Църквата са мъчениците, които са борци в името на Духа. Макавеите освобождават храма от гърците, но го загубват от римляните. Постиженията на земните царе и вождове са временни, а Христос предлага да сложи завинаги край на злото. Ако ние решим да Му бъдем ученици, трябва да приемем Неговия избор – избора на кръста и мъченичеството като условие за победа и безсмъртие. Затова св. Йоан Богослов обявява в първото си послание: „Тази е победата, която победи света – нашата вяра” (5:5).

Автор: архим. доц. д-р Павел Стефанов

Източник: pravoslavie.bg

Децата от Неделното училище при храм „Св. Троица“ в Добрич с концерт в храма

                          Сн. Ангел Радилов

В храм „Света Троица“, в Добрич тази неделя звучаха гласовитите деца от Неделното училище с ръководител Анелия Минева.

Децата изпълниха стихотворения и песнички по повод предстоящето Възкресение Христово – Великден.

Днес е голямата Задушница преди Неделя месопустна

В съботния ден срещу Неделя месопустна се извършва помен в памет на мъртвите - на голямата Задушница преди Великия пост, който през тази година започва на 3 март. Или, както името "Задушница" показва, това е ден за възпоменаване на душите на починалите.

За помена се приготвя "коливо" - варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб, и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. 

Задушниците винаги са в събота, защото в седмичния празничен цикъл църквата е определила съботата за ден на покойните.

На тези дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за "Бог да прости мъртвите души".

На Месни заговезни, в неделя, с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд./БТА

Атанасовден е!

Днес празнуваме Атанасовден. Както Антоний, така и Атанасий не спадат към групата на българските светци, но народът ги е възприел като свои след приемане на християнството.

Свети Атанасий, според народните поверия, е светецът - покровител на зимата, снега и студа. Вярва се също, че зимният св. Атанас си "съблича кожуха", за да дойде лятото, а летният св. Атанас го облича, за да дойде зимата. Неслучайно е измислена поговорката: "Атанас гялди и яз гилди". 

Счита се, че от този ден нататък зимата започва да си отива. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“ Затова и празникът е известен като „Среди зима“.

И двамата светци са родени в Древен Египет. Свети Атанасий е духовен наследник на свети Антоний.

Атанасовден, както и Антоновден, се почита като патронен празник на ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник за умилостивяване на чумата, шарката и синята пъпка (антракс). За умилостивяване на шарките се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се „надупчат“ децата от шарка.

Св. Атанасий е роден в бедно християнско семейство - за разлика от св. Антоний. Още от малък се увлича по християнските идеи. Това прави впечатление на Александрийския архиепископ Александър. След като завършва своето образование, св. Атанасий е назначен за секретар на архиепископа на Александрия. Няколко години по-късно през 319 г. младият Атанасий е произведен в свещенически сан – дякон.

Той е един от участниците в Първия вселенски събор, който се е провел в малоазийския град Никея през 325 г. Една година след това историческо събитие св. Атанасий е назначен за архиепископ на град Александрия. Вече като архиепископ той се противопоставя на Арий и неговото учение.

В годините, в които прочутия свещеник е в изгнание, той се отдава не само на евангелска проповед, но и на житиеписание. Пише житие, посветено на неговия духовен предшественик св. Антоний. След поредното си завръщане здравето на Атанасий се влошава и той умира на 18.І.376 г. на 76-годишна възраст.

Според народното поверие двамата светци са братя. Но на някои места се среща и вариант майстор-калфа. 

Имен ден днес празнуват Атанас, Атанаска, Ася, Наско, Нася, Настя, Таньо, Живко, Живка, Тина, Нанси, Танко, Танка.

За трети път Живко Господинов извади кръста от морето край Балчик

Балчик, 6 януари 2025 г. Снимка: Ангел Радилов

26-годишният учител Живко Господинов извади днес от морските води на Балчик богоявленския кръст.

Тази година за кръста в морската вода се хвърлиха 29 души, като най-младия бе на 18 години, а най-възрастния на 55. .
Живко Господинов е учител по физическо възпитание в училище „Иван Богоров“ във Варна. Той е състезател и към СКЛА „Добрич“.
Кметът на Балчик Николай Ангелов връчи на Живко Господинов 200 лв., които той ще дари за подпомагане лечението на ни Петкова от Балчик.
Останалите участници получиха парични премии.

Велик водосвет отслужиха в църквата „Св. Троица“ в Добрич

 

Снимка: Ангел Радилов

След неделната света литургия в добричкия храм „Св. Троица“ отец Велико и отец Емануил отслужиха Велик водосвет.

След водосвета миряните си взеха от Богоявленската вода за благословение на техните домове и за освещаване на душите и делата. Утре продължава раздаването на светената вода.

Богоявление е един от най-древните християнски празници. Празнува се на 6 януари (Йордановден) по Грегорианския календар и е посветен на разкриването на Иисус Христос, като Бог, вече в зрялата му възраст. В миналото е бил повече насочен към честване на появата му в света изобщо, както и на съпътстващи я библейски събития, като Обрезание Господне и Поклонението на Влъхвите. Постепенно от него се отделя, като самостоятелен празник Рождество Христово, което е сред причините днес различните християнски деноминации да го празнуват различно.