На 8 декември честваме паметта на преподобния Патапий

Преподобният Патапий се родил в град Тива (днес Луксор) на десния бряг на река Нил в Горен (Южен) Египет в V век. От ранна възраст той имал „дух на сила, любов и благоразумие“, както препоръчва на християните свети апостол Павел.

Патапий с вяра живял според Христовите заповеди, като с живота си давал пример на своите ближни. Когато станал пълнолетен, раздал имуществото си на бедните и се оттеглил в пустинята. Там прекарвал денонощията в молитва, в изучаване на Свещеното Писание и милосърдие. На всеки уморен пътник, който минавал покрай неговата килия, той предлагал почивка и гостоприемство. При това се възползвал от възможността с проницателност и благост да дава на всеки човек духовни наставления и съвети, полезни за спасението на душата му. Така славата на Патапий се разнесла бързо и всеки ден много хора, отшелници и поклонници, идвали в килията му, за да чуят от устата му благотворно учение.
След известно време Патапий отишъл в столицата на империята – Цариград. Искал да остане неизвестен и затова заживял като подвижник край храма на света Богородица във Влахерна, край стените на столицата. Там, сред суетата на големия град, Патапий със своя скромен и чист живот благодарение на натрупания духовен опит, бил полезен за много хора, които водел по пътя на спасението чрез вяра и добри дела. Бог му съдействал, като по молитвите на светия старец вършел чудеса. Много хора намерили изцеление от телесни и душевни болести, а още повече били онези, които следвали духовните наставления на преподобния. Така Патапий отново станал известен и привличал много отрудени и обременени хора.
Преподобният Патапий починал в началото на VI в. Мощите му през XV век били пренесени в планината над днешния град Лутраки в Гърция, където сега има манастир в чест на свети Патапий.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ
Източник: БТА

На 7 декември честваме паметта на свети Амвросий Медиолански и на преподобната Филотея Търновска

Свети Амвросий е сред видните отци на ранната Църква на запад. Родил се в 340 г., получил добро образование в Рим и постъпил на държавна служба в град Медиоланум (днес Милано). Вярвал в Иисус Христос, но се готвел съзнателно за свето кръщение и дълго не пристъпвал към купела. Когато в града трябвало да се избира епископ и християните били разделени между двама кандидати, ненадейно от народа поискали Амвросий за епископ. Това се харесало на всички и по настояване на вярващите той бил утвърден за епископ. Преди това приел кръщение, за седмица минал всички църковни степени и станал епископ за голяма радост на целия народ. Амвросий напълно оправдал оказаното му доверие и скоро спечелил любовта на хората. Епископът умеел да съедини кротостта, справедливостта и любовта към ближните. Той сам плачел с грешниците, които идвали за изповед, и всички нещастни получавали от него помощ и утеха. Бил мъдър епископ и добър богослов. Упокоил се в 397 г.

Преподобната Филотея е родена в Южна Тракия (днес в Турция). Получила добро образование и била омъжена, но скоро мъжът й умрял. Тогава тя напуснала дома си и се заселила в пусто място, където се подвизавала в пост и непрестанна молитва. Заради нейното усърдие и любов към всички Бог й дал дар на чудотворство и мъдрост да поучава. При нея идвали духовници и много народ да чуят мъдрите й съвети и да получат изцеление с нейните молитви. А когато се упокоила, светите й мощи се оказали нетленни и при тях ставали много чудеса. В началото на ХIII век те били пренесени в Търново от българския цар Калоян. А след падането на България под османско иго в 1393 г. мощите били взети в сръбските земи, а оттам – в румънския град Куртя де Арджеш, където са досега. Житието на преподобната Филотея е съставено от свети Евтимий Търновски.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ
Източник: БТА

БПЦ чества на 6 декември Св. Николай, архиеп. Мирликийски, Чудотворец (Никулден)

Българската православна църква почита днес Свети Николай Мирликийски Чудотворец. Той се е родил през 280 г. в Малоазийската провинция Ликия и по времето на император Константин Велики е бил провъзгласен за Мирликийски архиепископ. Взел участие в Първия вселенски Никейски църковен събор. Умира през 325 г. Остава прочут със своите морски чудотворства при спасяването на кораби и моряци от крушение.

Именници: Никол, Никола, Николай, Николина, Николинка, Николета, Ненка, Нина, Нинка, Кольо, Нико, Ница

Българите почитат Свети Никола като патрон на рибарите и мореплавателите и като господар на необятната водна шир – океаните, моретата, реките и езерата. Според народните вярвания светецът предизвиква морските бури и урагани. Когато е сърдит, той дава воля на ветровете, разлюлява морето и потопява корабите. Така, на Никулден всички гемии спират да се движат, за да се умилостиви и уважи светеца-покровител.

Задължителен момент в традиционната никулденска обредност е консумацията на риба. Обикновено жените приготвят шаран, тъй като според поверието шаранът е „слуга“ на св. Никола. Веднъж, когато светецът плувал с лодката си в морето и излезлите силни вълни пробили дъното й, той бръкнал с ръка във водата, хванал един шаран и запушил с него пукнатината. Така спасил от удавяне своите спътници. От тогава останал и обичаят да се жертва шаран в чест на светеца, чийто празник българите наричат още „Рибни свети Никола“, „Мокри свети Никола“ или „Рибена черква“. Най-често шаранът се пълни с ориз, булгур, орехи, лук и стафиди, увива се и се пече в тесто. Така приготвеното празнично блюдо е известно като „рибник“.

Народната традиция повелява обредният Рибник и хлябовете се освещават в църква или в къщи, а късове от тях се раздават на съседите. По-голямата част от рибника и хлябовете задължително се изяжда на семейната вечеря. Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден и е на разположение на гостите.

Свети Никола е покровител не само на тези, които са кръстени на името му, той е личен и семеен покровител, на който се урежда семейно родов празник, наричан служба, молитва, черква.

На този празник се канят роднини, кумове и съседи, и се освещава голяма трапеза, която завършва с песни и веселба. След прикадяването свещеникът взима опашката на обвития в квасено тесто шаран. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката – вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие.

Според обичая стопанките запазват костта от главата на шарана, която има формата на кръст. Тази кост – „кръхче“ или „дъна“ се смята за необикновено лековита. Майките я пришиват на шапчиците на новородените си деца, за да ги предпазят от „зли очи“ и уроки.

В деня на свети Никола на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб.

Честваме паметта на преподобните Сава Освещени и Нектарий Битолски

Свети Сава е роден в област Кападокия, Мала Азия. От ранна възраст желаел да се посвети на монашески живот и затова заминал за Йерусалим. После се учил на подвиг при подвижниците свети Евтимий Велики и свети Теоктист. Постепенно младият монах проявил своите добродетели. Стремял се да помага на бедните и болните сред манастирските поклонници. Подир 12 години в манастира Сава пожелал по-голямо усамотение и се поселил в една пещера; там прекарвал дни и нощи в молитва и труд. След това при него започнали да идват и други, които желаели усамотен молитвен живот. С получено от семейството си наследство Сава построил няколко обители и болници, основал две страноприемници – една в Йерихон, а другата при пещерите. Така постепенно се оформила лаврата или големият манастир. Преподобният поучавал братята с думи и със своя пример, учел ги на кротост, смирение, безмълвие и упование на Бога. Починал тихо в пещерата си на 94-годишна възраст в 533 г.

Свети Нектарий е роден в 1406 г. в град Битоля и бил кръстен Никола. При едно нападение на турците семейството му избягало в планината. Бащата на Никола със съгласието на жена си се замонашил с името Пахомий в манастира „Св. Безсребърници“ в подножието на планината. Скоро след това Никола отишъл в Света гора и станал монах в килията „Св. Архангели“ в Карея, като приел името Нектарий. Духовен старец му бил прозорливият монах Филотей. Оттогава Нектарий започнал усилен подвижнически живот. С годините неговите редки добродетели станали известни в цяла Света гора. Преподобният Нектарий с Божията благодат и голямото си смирение успявал да се справя с различните изпитания, идващи често от събратята. Заболял и от неизлечима болест, но търпеливо понасял страданията си. Починал мирно на 5 декември 1500 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ
Източник: БТА

На 4 декември честваме Св. вмчца Варвара. Преп. Йоан Дамаскин

В народните представи Варвара и сестра й Сава, чествана на другия ден, са двете сестри на св. Никола. От тях Сава е по-добрата, винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двете сестри подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: „Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава“.

Широко разпространено е поверието, че св. Варвара е покровителка на детските болести (и на шарката). Представата за нея е като грозна, куца и разчорлена стара баба, която се подпира на патерица. С нея тя удря децата и те се заболяват.
За здраве, за омилостивяване на болестите и за да бъде отнесена надалеч Баба Шарка, жените месят пресни погачи, приготвят и обредно вариво и го раздават с мед по махалата.
Момичетата се надпреварват коя първа ще раздаде погачите си; прието е, че която спечели, ще се омъжи първа през годината.
През времето на император Максимиан живял в Илиопол един богат и знатен човек на име Диоскор. Жена му умряла. Едничката си дъщеря Варвара той обичал и пазел като очите си. Полагал големи грижи за нейното езическо възпитание, защото сам бил езичник. Девойката била необикновено красива. До нейното пълнолетие баща й я държал делече от всяко общество. В своите богати стаи, построени на висока кула, Варвара не виждала никого освен възпитателките си и слугините. От високото й жиллище се откривала великолепна гледка към намиращите се в далечината планини, гори и равнини, към светлия небесен лазур.
Веднъж девойката загледана в природната красота, започнала да размишлява:

• Чия ръка – мислела тя и питала своите наставнички – е създала тая красота?
  Възпитателките й отговорили, че боговете са създали Вселената. Но девойката им отговаряла:
• Не може всичко това да е създадено от боговете, на които ние се кланяме! Те сами са творения на човешки ръце, направени са от злато, сребро и камък и нямат ни чувство ни разум. Навярно има истински Бог, Който е създал небесата, основал земята, Който осветлява цялата Вселена чрез лъчите на слънцето, чрез сиянието на луната, чрез блясъка на звездите, а земята украсява с дървета и цветя и оросява с реки и извори. Навярно има един Бог, Който всичко поддържа, всичко оживява и всичко управлява.
  По такъв начин, като съзерцавала красотата на природата, девойката се издигала с мисълта и сърцето си към Създателя, стараейки се да Го узнае. Тя нямала учител. Но Господ, по Своята благодат, й внушавал тия стремежи и я готвел към разбиране на истината.
  На този ден имен ден празнуват: Варвара, Варя, Варадин,Варварица, Варваринден, Варвардан.

На 3 декември честваме паметта на свети пророк Софония и на свещеномъченик Теодор Александрийски

Пророк Софония е третият по ред старозаветен пророк от "дванайсетте", когото честваме в тези последователни дни. Той живял във втората половина на VІІ век преди Христос в дните на юдейския цар Йосия, който положил много усилия за религиозната просвета на народа и в борбата срещу отклоненията в езическото многобожие. В тази дейност пророкът му бил в помощ в онова време, когато вече се задавали външни заплахи за еврейския народ от Египет и от Вавилон. Софония бил съвременник на пророк Йеремия. Двамата пророци вещаели нападения от другородци и плен за народа.

Като предсказал бедствията, които щели да постигнат Юдея и околните страни, пророк Софония съветвал хората: "Потърсете Господ, всички смирени на земята, които изпълнявате законите Му; потърсете правдата, потърсете смиреномъдрието!". И предвещал на юдейския народ светлите новозаветни времена, когато Господ ще посети Своя народ, ще си избере хора кротки и смирени, които ще се уповават на Бога, а не само на себе си, няма да вършат неправди и да говорят лъжа. Християнските писатели отнасят към Църквата думите на пророк Софония: "Ликувай, дъще Сионова! Тържествувай, Израилю! Весели се и радвай се от все сърце, дъще Йерусалимова!".

Свети Теодор живял във втората половина на VI и началото на VII век в Египет. Понеже се отличил със свят живот и усърдна работа, той бил издигнат за Александрийски патриарх, но останал едва две години на този висок пост. Със своята жива вяра и голямо милосърдие към бедните, болните и изоставените патриарх Теодор привлякъл голямо множество езичници в Църквата. Затова определени среди се настроили срещу него и подбудили множество езичници да нападнат праведния Теодор. Заловили го и след различни мъчения го обезглавили в 609 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 2 декември честваме паметта на свети пророк Авакум и на преподобния Порфирий Кавсокаливийски

Пророк Авакум е един от дванадесетте „малки“ пророци в Библията. Живял е през VII век преди Христос. Пророческата му книга се отличава с изящен език и стил. Той изобличавал еврейския народ, защото се отклонил от истинската религия в идолопоклонство. Водещи в тези беззакония били юдейските царе, затова Авакум пише: „Грабеж и насилие са отпреде ми и въстава вражда, подига се раздор. От това законът изгуби сила и няма праведен съд. Понеже нечестивец надвива праведника, то и съдът бива опак“. В крайна сметка вавилонският цар Навуходоносор II завладял страната, разрушил Соломоновия храм и отвел в плен голяма част от народа. Така се изпълнило пророчеството на Божия вестител Авакум.

Преподобният Порфирий е сред най-почитаните духовни старци на ХХ век. Роден в 1906 г. на остров Евбея, Гърция, той много млад станал монах в скита Кавсокаливия на Света гора с името Никита. Поради заболяване скоро напуснал Атон и се подвизавал в манастир в Евбея. Рано се проявил като прозорлив духовник и това му помагало в общуването с Бога и хората. Бил ръкоположен за йеромонах с името Порфирий и станал изповедник и духовен наставник на много хора. Oт 1940 г. бил назначен за ефимерий и духовник на Атинската поликлиника, където имал възможност да утешава безброй болни и да облекчава страданията им. При него се стичали хора от големия град, на които преподобният бил незаменим духовен наставник. От 1979 г. се установил край село Милеси, северно от Атина, и там създал нова обител. Макар и болен, и загубил зрението си, той приемал за изповед и духовни съвети хиляди вярващи, на които носел утеха и надежда. В последните си дни пожелал да се върне в Кавсокаливия, където се упокоил на 2 декември 1991 г. През 2013 г. е причислен към светците на Православната църква.
ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ
Източник: БТА