Десетки хора изпълниха черквата „Св. Св. Константин и Елена“ в Стария Пловдив днес, за да се поклонят пред чудотворната им икона в деня на двамата светци. Той е и храмов празник на най-древната православна черква в Пловдив.
Тя е вдигната за първи път някъде около 330 година, приблизително две десетилетия след като император Константин Велики издал едикт, който позволява строителството на християнски храмове. Така християнството вече се признавало за официална религия в Източната Римска Империя, прекратявали се и гоненията срещу християни.
На мястото, където е построен храма, обаче, 9 години преди този едикт, заради вярата са били обезглавени Севериан и Мемнос, а пред тях – още няколко десетки вярващи. Черквата първо била наречена на името на Северин и Мемнос, но по-късно миряните решили да я посветят на император Константин и майка му Елена. Днес тук , наред с чудотворната икона от 16 век на равноапостолните царе Константин и Елена, се съхранява и икона на 38-те пловдивски мъченици, а в двора има и паметна плоча.
Тази сутрин хората започнаха да пристигат в храма още към 8. Повечето от тях имат лична история, свързана с него или с имената на светците – някои идват от деца тук, други носят името Костадин, Константин или Елена, или техни близки са наречени с тях, а настоятелка от храма разказа за богатия духовен живот в него.
В 9 часа храмовата камбана възвести началото на тържествената служба. А отец Петър, който служи в храма повече от 10 години, се обърна към пловдивчани с пожелания за мир, любов, вяра и надежда.
В календара на българите 21 май е и празник на нестинарите, народът ни го отбелязва и като преход от пролетта към лятото.
Константин бил император на Византия през IV век. През 313 г. той издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Свикал Първия вселенски събор в 325 година против ереста на Арий. Починал в 337 г. в Никомидия и бил поставен в златен ковчег в църквата "Св. апостоли" в Цариград. В негова чест новият столичен град е осветен и наречен Константинопол.
Майка му - царица Елена, отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.
21 май е и денят на нестинарството. В Странджа пламват кладите и хората се събират около жаравата, като носят иконата на Св. Св. Константин и Елена. Ритуалният танц трае няколко минути. Според народните вярвания, на този ден строго е забранена всякаква полска работа. Поверието гласи, че Св. Елена носи градушка в ръкава на ризата си и затова през този ден стопаните не работят вкъщи и на полето.
Името Елена има древногръцки произход и означава "светла като слънце, сияйна". Константин пък значи "постоянен", идва от латински.
Имен ден празнуват: Константин, Костадин, Константина, Костадинa, Динкo, Динка, Елена, Еленко, Елеонора, Ели, Елица, Койчо.
