Независимо от тази висока длъжност, която му давала голяма власт, Севастиан заради християнското си възпитание бил човеколюбив и много често ставал защитник на бедните и страдащите, закрилял и християните, към които държавните служители езичници преднамерено се отнасяли враждебно. Той с готовност помагал в нуждите и на римската църква, затова папа Гай го удостоил със званието „защитник на Църквата“.
Но бързите успехи на християнската вяра сред народа ожесточавали езичниците и преследванията от ден на ден ставали по-строги. Диоклетиан започнал всеобщо преследване на християните. Много християни в Рим, както и по цялата империя, били заловени и започнали съдебни дела срещу тях. Обвинението било, че те отказват да изпълнят императорския указ за задължително почитане на езическите божества, включително и на личността на императора като божество. Севастиан присъствал на едно такова съдебно дело и за да ободри събратята си по вяра, за всеобщо учудване открито заявил, че също е християнин.
Императорът незабавно наредил да убият преторианския началник и Севастиан скоро паднал, пронизан в гърдите от стрели. Но когато християни отишли да погребат тялото му, установили, че мъченикът все още диша. А след като се излекувал, Севастиан отново срещнал Диоклетиан и го изобличил за неговата жестокост. Тогава доблестният християнин бил заловен и бичуван до смърт. Така свети Севастиан останал в историята на Църквата като мъченик за вярата.
ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ
Източник: БТА
