Единият е националният празник на освобождението от османска власт. В храмовете освен богослуженията за деня се отслужва помен за всички, отдали живота си за свободата на Отечеството ни. След това се отслужва и молебен за мир, здраве и спасение на целия народ.
Второто празнично богослужение е в чест на света Богородица. В късния следобед се отслужва специална възхвала в чест на Божията майка, наричана „акатист“ („неседален“, защото богомолците стоят прави). Този Богородичен акатист се отслужва всеки петък вечер през Великия пост и християните се събират в църква за него.
И трето, по църковния календар днес се чества и паметта на светите мъченици Евтропий, Клеоник и Василиск. Тримата мъченици били млади християни, войници в град Амасия в малоазийската област Понт, и живели в края на III и началото на IV век. Освен съратници във войската те били и сподвижници във вярата на свети Теодор Тирон (чиято памет е на 17 февруари, но се почита и утре, в първата събота на Великия пост). Скоро след мъченическата смърт на свети Теодор дошъл нов управител на областта, който продължил преследването на християните, разпоредено от източния римски император Галерий. Управителят разбрал за тримата затворени християни Евтропий, Клеоник и Василиск, извикал ги на разпит и се постарал с всички средства – обещания за свобода, пари и постове, както и със заплахи – да се откажат от вярата си в Иисус Христос. Той разчитал така да се даде пример и на другите християни да се върнат към езическата религия. Но опитите му се оказали напразни. Същевременно тримата млади християни успели да привлекат към вярата и други затворници. Затова управителят заповядал Евтропий и Клеоник да бъдат разпънати на кръст. Това станало в 305 г., а Василиск останал в затвора, където починал в 308 г.
ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ
Източник: БТА
