Всъщност всяка събота през годината е посветена на молитви за починалите. Но обикновено в съботен ден всеки християнин си спомня в молитва за своите близки покойници, а на задушниците се молим за всички, които са умрели било в самота или далече от дома си, или за които никой не си спомня. За всички тях днес казваме: "Бог да ги прости!".
Христос е казал: "Невъзможното за човеците е възможно за Бог". И наистина, кой би очаквал човек, прекарал почти целия си живот в езичество, на което е бил и свещеник, да стане християнин? И все пак. Това се случило със стария езически свещеник Лукилиан, който живял по времето на император Аврелиан. Когато Лукилиан за първи път чул християнска проповед в родния си град Никомидия (днес Измит, Турция), божествената благодат произвела дълбока промяна в него. Неговите езически вярвания, от десетилетия вкоренени в душата му, се сринали като хартиени кули. Старческите му очи се отворили и с младежка сила той обявил вярата си в Христос. Дори се опитал с проповедта си да доведе други души при Него. Но по това време започнало поредното гонение на християните и Лукилиан бил заловен, и затворен, за да бъде съден за непочитане на държавните езически божества.
В затвора Лукилиан намерил четирима млади християни - Клавдий, Ипатий, Павел и Дионисий, които скоро били осъдени на смърт и обезглавени. А свети Лукилиан бил осъден на кръстна смърт. Не по-лека била участта на младата християнка Павла, която погребала тялото на свети Лукилиан, но след това и тя била заловена, измъчвана жестоко и накрая обезглавена. Всички те пострадали в 270 г.
ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ
Източник: БТА
