Днес е Задушница, честваме също паметта на свети мъченик Лукилиан

Съботата преди Петдесетница се нарича "задушница", тоест ден на молитва за душите на починалите. Има още две такива съботи през годината: преди Великия пост и преди Рождественския (Коледния) пост.

Всъщност всяка събота през годината е посветена на молитви за починалите. Но обикновено в съботен ден всеки християнин си спомня в молитва за своите близки покойници, а на задушниците се молим за всички, които са умрели било в самота или далече от дома си, или за които никой не си спомня. За всички тях днес казваме: "Бог да ги прости!".

Христос е казал: "Невъзможното за човеците е възможно за Бог". И наистина, кой би очаквал човек, прекарал почти целия си живот в езичество, на което е бил и свещеник, да стане християнин? И все пак. Това се случило със стария езически свещеник Лукилиан, който живял по времето на император Аврелиан. Когато Лукилиан за първи път чул християнска проповед в родния си град Никомидия (днес Измит, Турция), божествената благодат произвела дълбока промяна в него. Неговите езически вярвания, от десетилетия вкоренени в душата му, се сринали като хартиени кули. Старческите му очи се отворили и с младежка сила той обявил вярата си в Христос. Дори се опитал с проповедта си да доведе други души при Него. Но по това време започнало поредното гонение на християните и Лукилиан бил заловен, и затворен, за да бъде съден за непочитане на държавните езически божества.

В затвора Лукилиан намерил четирима млади християни - Клавдий, Ипатий, Павел и Дионисий, които скоро били осъдени на смърт и обезглавени. А свети Лукилиан бил осъден на кръстна смърт. Не по-лека била участта на младата християнка Павла, която погребала тялото на свети Лукилиан, но след това и тя била заловена, измъчвана жестоко и накрая обезглавена. Всички те пострадали в 270 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Днес е Черешова задушница

Черешова задушница (Спасовска задушница) е съботният ден пред Петдесетница, втората Задушница за годината.

Той е ден в памет на всички починали православни християни и наричан още Спасовска задушница. Свързан е с поверието за прибирането на душите на всички покойници, които са били на свобода след Велики четвъртък. 

След Възнесението на Господ входът на царството небесно – раят, е отворен. Затова в този ден Църквата усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра. На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота. На задушница камбаната бие траурно – с отмерен удар, да напомни за грижата за мъртвите. Богослужебното правило е по-особено, с усърдни молитви за починалите.

В източното православие в една календарна година има 4 задушници – преди Месни заговезни, след Спасовден, около Димитровден и Архангеловден. На тези поминални дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за „Бог да прости мъртвите души“.

Днес е Черешова задушница

Тази година Черешова задушница се пада на 6 юни, събота. Тя се отбелязва преди големия християнски празник Петдесетница.
Черешовата задушница е свързана с поверието за прибирането на душите на всички покойници, които са били на свобода след Велики четвъртък.

Православната църква е установила на този ден специално богослужение в памет на починалите християни. Чрез богослужението в църквата, измолваме прошка от Бога за нашите покойници.
В памет на покойниците, наред с молитвите, се изискват и дела на благотворителност.
Благотворителен характер имат и общите трапези, които вярващите правят на Черешова задушница. Приготвят се жито, хляб, вино, плодове и други храни, които се раздават.
Житото символизира възкресението, а хлябът - Исус Христос.
На Черешова задушница християните посещават гробовете на близките си покойници, почистват ги, прекадяват, преливат ги с вода и с червено вино. Запалват свещ и раздават житото, хляба и първите череши, дали името на тази панихида.
Задушницата у нас се нарича "черешова", защото това е най-популярният плод през периода и обикновено се прибавя към поменателните трапези.
За една календарна година обикновено задушниците са четири - преди Месни заговезни, след Спасовден, около Димитровден и Архангеловден.