Показват се публикациите с етикет Анкира. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Анкира. Показване на всички публикации

четвъртък, 18 май 2023 г.

Честваме паметта на светите девици от Анкира и на свети мъченик Теодот

В град Анкира в малоазийската област Галатия (днес Анкара, Турция) в началото на IV век живели няколко жени християнки – Текуса, Александрия, Клавдия, Фаина, Евфрасия, Матрона и Юлия. Момичетата се посветили на вярата си в Иисус Христос и на служение в подкрепа на бедните и слабите, затова останали да живеят в девство. С всички сили и средства били в помощ на дейността на местната християнска община. Стремели се с проповед и с личен пример, особено с дела на милосърдие и благотворителност, да привличат жени езичнички към спасителната Христова вяра. 

Но успехът на тяхната дейност привлякъл вниманието на властите по време на поредното гонение срещу християните по времето на император Диоклетиан. Тези вече възрастни жени девици били привлечени към отговорност, защото не само отказвали да почитат езическите богове и да принасят жертви на техните идоли, но и убеждавали езичниците да не го правят, а да вярват в единия истински Бог, Който е казал: „милост искам, а не жертва“.

Седемте девици били заловени и предадени на съд, защото не почитали държавния култ, а с това вършели престъпление срещу установения от властта ред. Затворът, заплахите и мъченията не уплашили тези жени християнки, и затова била издадена заповед да ги умъртвят, като ги удавят в близкото езеро. Тогава един християнин на име Теодот, който бил племенник на една от тези свети жени, Текуса, заедно с други християни, извадил останките им през нощта и ги погребали с почит. Скоро Теодот бил разкрит и понеже се разбрало, че той също е християнин, го подложили на мъчения, за да се отрече от Христос. Но той бил непреклонен и за нищо на света не желаел да се откаже от вярата си. Затова след много мъчения бил обезглавен. Това се случило в 304 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

събота, 23 януари 2021 г.

Църквата почита Св. свщмчк Климент, еп. Анкирски

Свети Климент се родил в гр. Анкира (днешната турска столица Анкара), в областта Галатия - една от люлките на малоазийското християнство, което оставило спомена за безбройни и славни изповедници на евангелската вяра. Своя бърз възход във вярата, благочестието и изповедническото мъжество той дължал на блажената си майка Ефросиния. Убедени в словата на апостола, че "не повярвал мъж бива осветен чрез вярваща жена" (1Кор. 7:14), нейните родители я омъжили за един закоравял езичник, но надеждите им не се оправдали. Този мъж не само не мислел да приеме вярата на жена си, но с всички средства полагал усилия да привлече нея към езичеството. По цели нощи вярващата християнка се молила на Бога да й дари или духовно единство, или пълна разлъка с този неповярвал мъж. Господ се отвърнал от този порочен човек, като непотребен Свой раб, и той скоро умрял, като оставил Ефросиния с пеленаче на ръце, на което дали името Климент.

Когато той бил на 12 години, умряла и майка му. За останалия сирак се погрижила приятелката на майка му, богатата и благородна София, която нямала деца. Тя била много състрадателна. По време на един глад в Галатия мнозина от жителите на Анкира оставяли на произвола на съдбата своите дечица, понеже нямали с какво да ги хранят. Климент, който и след майчината смърт се намирал под добро влияние, събирал тези дечица и ги водел в дома на София, а тя ги хранила и обличала. Благодарение на Климентовата помощ нейната къща се превърнала не само в дом за бедните, но и школа за възпитание. Защото нейният питомец учил тези изоставени деца и ги подготвял за кръщение.

Тези негови занимания и чистият му живот събудили общото уважение към него и затова рано приел свещенство, и едва достигнал 20 години, той бил избран за Анкирски епископ. Сега върху плещите му легнала не само грижата за Софиините питомци. Той с успех разпространявал християнството и укрепвал всички в евангелските добродетели.

Скоро настъпило времето на тежки изпитания за Църквата. Тъкмо в Мала Азия пламнал и се пръснал по света пожарът на деветото гонение срещу християните. Главният прицел на гонителите станали християнските епископи, останалите клирици и дори църковните четци. Органите на римската власт изпълнявали царския указ за гонението с такова усърдие, че в тъмниците не оставало място за углавните престъпници. Ревностният архипастир на Анкира бил първата жертва. Мъчителите изнемогвали и се сменяли един след друг в изтезанията. Пребит и стърган с железни зъбци, младият епископ не приличал на себе си. Цялото му тяло се превърнало на една рана; дори вътрешностите му се показали. Когато най-сетне го захвърлили в тъмницата, за общо изумление на другата сутрин го намерили напълно изцелен. Решили да го изпратят в Рим. Отново се заредили мъчения и тъмница, но на Бога било угодно да го прослави с такива изцеления, че поразеният народ масово изповядвал християнството и мнозина поради това приели мъченическа смърт.

От Рим той бил прехвърлен в Никомидия, където отново го предали на изтезания заедно с неговия новопокръстен ученик Агатангел. Никога не изнемогвала душата на великия страдалец. Като виждал с очите си, колко много люде преминават в християнството поради неговото страдание, свещеномъченикът просто се сродил с болката и сам желал все повече да страда.

Тъмничните надзорници припомнили на градското началство за отдавнашните затворници Климент и Агатангел: "Много години те са мъчени от разни властници, но са все живи и здрави, и ние почнахме да си мислим дали те не са безсмъртни?" По заповед на Максимин св. Климент бил отведен в Анкира и тогавашният управител наредил да го затворят в тъмницата и всеки ден да го измъчват най-жестоко. В продължение на два месеца всеки ден нанасяли по лицето и главата на удивителния мъченик 150 удара с чепата тояга. Самите мъчители били слисани от неговото непоколебимо търпение. Той понесъл изтезанията на единадесет мъчители от започването на гонението до мъченическата си смърт - цели 28 години.

По случай пристигането на нов анкирски управител на Климент било позволено да излезе от тъмницата в нощта срещу Богоявление (6 януари) и да остане сред своето паство до 23 януари. Той извършвал божествената служба и произнасял проповеди, в които предсказал своята скорошна смърт и близкото прекратяване на гоненията. По време на самото богослужение, когато принасял безкръвната евхаристийна жертва, св. Климент Анкирски бил обезглавен заедно със своите дякони Христофор и Харитон в 296 г. и техните останки били погребани от блажената София.

Св. мъченик Агатангел бил измъчван до смърт и починал малко по-рано, но неговата памет се празнува на 23 януари заедно с паметта на неговия учител св. Климент Анкирски.